“Big Magic”

Когато “Big Magic” излезе у нас, първоначално се поколебах дали да си я купя: по ред причини ми се искаше да я чета в оригинал, а и ми се стори по-скоро като “наръчник за начинаещи творци”. Но тъй като и тази година спазих традицията да си подаря книги за рождения ми ден, Магията на Елизабет Гилбърт се оказа в торбата и я глътнах точно за два дни. Всъщност, подгънах повече ъгълчета от очакваното. Книгата в никой случай не е някакъв литературен шедьовър, но и самата Елизабет няма претенциите да е такъв – книгата е точна илюстрация на казаното по редовете й – важното е да правиш нещо с ръцете и ума си, без особени очаквания, с радост от самия процес. После – каквото дойде. My kind of girl.

“Невинаги е приятно и лесно – да разнасяш страха си, когато поемаш на големи и амбициозни пътувания, имам предвид, – но винаги си струва, защото, ако не се научиш да пътуваш с него, никога няма да можеш да отидеш на интересно място или да правиш нещо интересно.
А това би било жалко, защото животът е кратък и рядък, и удивителен, и вълшебен, и вие искате да направите наистина интересни неща, докато още сте тук. Знам, че го искате, защото и аз го искам за себе си.
Всички го искаме.”

“Както казват хората: оправдавай ограниченията си и ще си ги имаш.”

“За да бъда съвсем откровена, по-голямата част от писателския ми живот не е някаква смахната, старомодна, вуду Магия. Тъкмо обратното: състои се чисто и просто от безславен, дисциплиниран труд. Сядам на бюрото си и работя като жътвар на нива. В тези случаи, меко казано, никакъв вълшебен прашец няма.
Понякога обаче има. Понякога, докато пиша, и изведнъж започвам да се чувствам така, сякаш вървя по един от онези движещи се тротоари като на летищата: още имам много път до гейта, багажът ми все така си тежи, но усещам как ме движи някаква външна сила. Нещо силно и щедро ме носи напред и това определено не съм аз.
Може би това чувство ви е познато. То е същото, което изпитвате, когато направите или създадете нещо прекрасно и по-късно, като го погледнете, можете да кажете само: Дори не знам как стана.

“(…) Когато помощта му все пак дойде – с онова усещане за движещ се тротоар под краката ми, под думите ми, – ме изпълва безкрайна наслада и веднага се втурвам напред. В такива моменти пиша така, сякаш не съм на себе си. Губя представа за времето, пространството и за своето аз. А когато си замине, не се опитвам да я задържа, а продължавам да работя усърдно с надеждата, че някой ден геният ми ще се завърне отново.
Работя и в двата случая – с помощ и без помощ, – защото така се прави, ако искаш да живееш творчески. Работя стабилно и винаги благодаря на процеса.”

“Колкото повече остарявам, толкова по-малко се впечатлявам от оригиналността. Много повече ме трогва автентичността. Опитите за оригиналност често изглеждат принудени и маниерни, но автентичността притежава тих резонанс, който не спира да ме вълнува.
Просто казвайте, каквото искате да кажете, и го казвайте с цялото си сърце.
Споделяйте, това, което усещате, че трябва да споделите.
Ако е достатъчно автентично, повярвайте, ще бъде и оригинално.”

“И аз познавах разочарованието и объркването. Но помня как си мислех, че да се научиш да преодоляваш разочарованието и объркването, също е част от работата на твореца. Струваше ми се, че ако искаш да се занимаваш с изкуство, справянето с фрустрацията е фундаментален аспект на работата – може би най-фундаменталният. Фрустрацията не е прекъсване на процеса; тя е процесът. Забавната част (онази, която не прилича на работа) е онази, в която създаваш нещо прекрасно, всичко върви чудесно, всички го харесват, а ти летиш високо в небето. Тези моменти обаче са рядкост. Не може просто да скачаш от един хубав миг към следващия. Начинът, по който се владееш между тези моменти, когато нещата не вървят така прекрасно, е мярка за всеотдайността ти към попрището и готовността ти за странните прищевки на творческия живот. Да се държиш през всички фази на творческия процес: това е истинската работа.

“”Всичко, което съм написала, ми е дало живот. Всеки проект ме е накарал да съзрея по различен начин. Аз съм това, което съм, благодарение на всичко, което съм създала и което е създало мен.

“(…) Понякога ми се струва, че разликата между измъчения и ведрия творчески живот се състои в разликата между думите “ужасен” и “интересен”.
В крайна сметка интересните резултати са просто ужасни резултати с намален звук на драматизма.”

“Иначе казано: Ако не можете да правите това, за което копнеете, идете да правите нещо друго.
Излезте да разходите кучето, съберете боклуците от улицата пред дома ви, после пак разходете кучето, направете сладкиш с праскови, оцветете камъчета с ярък лак за нокти и ги струпайте на купчинка. Може да ви се струва, че това е само отлагане на проблема, но ако подхождате с правилното намерение, не е така: това е движение. А всяко движение побеждава инерцията, защото вдъхновението винаги се привлича от движението.

Мари Форлео разговаря с Елизабет Гилбърт

Един разговор за най-новата й книга, който само затвърди респекта ми към Елизабет Гилбърт – изключително естествена, земна, с поразително чувство за самоирония. Както я нарече Мари Форлео, истинско съкровище.

AcristaCafe_talk_ElizabethGilbert_MarieForleo

Малки летни удоволствия

За първи път от няколко лета насам, успявам да се насладя с усмивка на любимия си сезон, без дори веднъж да съм стъпила на морския бряг. Сигурно, защото в мен се разлива от онзи, хубавия покой, който ми нашепва, че всичко е точно там, където трябва да бъде и мога най-после с безгрижно сърце да се слея с песента на щурците…
Един от най-хубавите ми детски спомени е как в горещите летни дни, чета любима книга, изтегната на легло, покрито с прохладно бяло шалте, а до мен се кипри изкушаваща купа с тъмно-червени череши. може би затова и сега, след толкова години, в юлската жега покрай рождения ми ден, книгите изведнъж започват да придобиват особена, почти магическа притегателна сила и аз с удоволствие се отдавам безпаметно на тяхното очарование. Ритуалът на рождения ми ден да си подаря няколко часа сред книги и прелистване на страници този път се случи в безкрайно приятната атмосфера на Greenwich Book Center. Ето с какво си тръгнах, а дългият, предварително надиплен списък, намаля едва наполовина…

“Знакът на всички неща” – Елизабет Гилбърт

Тази жена ми пълни сърцето всеки път, щом се докосна до редовете й – цветущият й изказ ме докарва до истински екстаз от четенето, какъвто човек изпитва, когато е трайно пристрастен към него. Историята се лее динамично, въпреки забавната описателност и ти се иска буквално да я погълнеш наведнъж, само, за да започнеш отначало. След като прочетох последния ред и затворих книгата, на лицето ми се мъдреше усмивка. Ето малко редове, които ме впечатлиха:

“Изблиците на ревност и злоба никога не са били одобрявани от Бога – продължи Беатрикс – и няма да бъдат одобрени в семейството ти. Ако имаш неприятни или невеликодушни чувства, остави ги да паднат мъртви на земята. Бъди господар на себе си, Алма Уитакър. Разбрано? (…) Съжалявам за теб, Алма Уитакър, че си такава егоистка спрямо другите. (…) Стани по-добра.”

(…) Не очакваше това, което почувства при първото докосване: свиреп, зашеметяващ порив на любов, преминал през нея като ридание.”

“Ако обичаш нещо достатъчно силно, то рано или късно ще ти разкрие тайните си.”

“Има едно ниво на мъката, което е толкова дълбоко, че изобщо спира да прилича на мъка. Болката става тъй силна, че тялото вече не може да я усети. Мъката сама се обгаря, зараства и възпира чувството. Такова вцепенение е вид милост.”

“Тайните са монети, които прогарят дупки в джоба и в крайна сметка винаги изпадат.”

“Колкото по-голяма е кризата, толкова по-бърза е еволюцията.”

“Вярвам, че еволюцията обяснява почти всичко за нас, и съм убеден, че обяснява абсолютно всичко за останалата част от естествения свят. Но не смятам, че смаа по себе си тя може да обясни уникалното човешко съзнание. Разбирате ли, няма еволюционна необходимост от такъв остър ум и дълбока чувствителност. Не ни е потребен ум, с който да играем шах. Не ни е потребен ум, с който да изобретяваме религията или да спорим за произхода си. Не ни е потребен ум, който да ни кара да плачем в операта. Всъщност изобщо не ни е нужна опера, нито наука, нито изкуство. (…) Не са ни потребни привързаността и любовта – не и в степента, в която ги изпитваме. (…) Ще ви кажа защо имаме такъв невероятен ум и душа, мис Уитакър, имаме ги, защото във вселената съществува върховен разум, който търси общение с нас. Този върховен разум копнее да бъде познат. Той ни призовава. Привлича ни към мистерията си и ни дарява със забележителен ума, за да можем да се опитаме да го достигнем. Той иска да го намерим. Най-много от всичко желае да се съедини с нас.”

“Градът на сънуващите книги – Валтер Мьорс

“Копелето на Истанбул” – Елиф Шафак

“За любовта и други демони” – Габриел Гарсия Маркес

“Златю Бояджиев- виденията на великия майстор” – Димитър Пампулов

“Изворът” – Айн Ранд

P.S. Отделно все така пресушавам епичната поредица “Колелото на времето” – в момента Книга 4 от 14
Чакат ме също биографията на Елизабет и Гена Димитрова, Кастанеда, както и Роксолана на Павло Загребелни… Сериозна програма за малки летни удоволствия…

“Яж, моли се и обичай”

Купена в четвъртък. Прочетена в неделя. 450 страници с десетки подгънати ъгълчета заради мисли, които ме възторгнаха, разсмяха или приканиха към размисъл. Ама тази дама пише за мен!, ми идваше да извикам на всяка втора страница и наистина откривах изумителни прилики в емоциите, преживяванията и реакциите към външния свят и вътрешните демони на Лиз Гилбърт, която разказва собствената си история с разтърсваща дълбочина, тънка самоирония и сравнения като извадени от най-цветущите вицове на Слави. Напълни ми душата! А още повече ми напълни душата начинът, по който стигнах до книгата, благодарение на Хриси, която видяла поста за ми за креативния гений и ми каза, че въпросната дама има издадена книга у нас. Ако харесвам технологиите, този обмен на информация е една от причините за това. Силно препоръчвам книгата – на мен ми подейства като голям фреш от ягоди, портокали и грейпфрут на плажа по залез, в някой хамак. Дали е за изпускане, а?

“Все си спомням едно напътствие на моята гуру за щастието. Според нея хората поначало са склонни да смятат, че щастието е въпрос на късмет, че ако ти е писано, ще ти се случи като хубаво време. Но щастието не действа така. Щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света. Трябва да участваш неотклонно в проявленията на собственото си щастие. И щом веднъж си достигнал състояние на щастие, никога не трябва да ставаш немарлив в поддържането му, трябва да правиш големи усилия, за да плуваш срещу течението на това щастие завинаги, за да останеш на повърхността му. Ако не го направиш, ще разпилееш присъщото си удовлетворение. Много е лесно да се молиш, когато си в беда, но да продължаваш да се молиш, дори когато кризата е отминала, е като запечатващ процес, който помага на душата ти здраво да се закрепи за своите добри постижения.”

Ето и дългоочакваната лента по романа, в главната роля е Джулия Робъртс, усетили са атмосферата и се е получил много приятен филм (въпреки ниския рейтинг; а и все пак книгата непременно трябва да се прочете).

Откъс >>

Elizabeth Gilbert on TED

Много свежа и вдъхновяваща презентация на писателката Елизабет Гилбърт за TED.
С
илно препоръчителни 20 минути за креативните личности, които се стремят да са гениални, каквото и да създават и да надскачат себе си до припадък. Чуйте и вижте трябва ли това да е възможно.