“Beautiful Boy”

тежък за гледане, но при всички случаи a must. за пристрастяването като една всепоглъщаща и унищожителна черна дупка, за борбата, която е непосилна, грозна и нечовешка, за срама, гнева и отчаянието, за границите, търпението и безкрайно разтегливата материя, наречена обич..
и изобщо, за целия ад на зависимостта…
толкова се радвам, че Стив Карел не застина в клишето на комичните роли, а разгръща таланта си в драмата. а за Тимъти Шаламе какво мога да кажа, освен – толкова е даровито това момче и толкова смислено и зряло звучи по интервютата, че нямам търпение да видя следващите му проекти.

по истинската история и книгите на Дейвид и Ник Шеф.

“A Star is born”

една дума имам за този филм: СТРАСТ.
във всичките й форми и проявления.

сигурно съм гледала версията с Барбра Стрейсънд. не я помня.
версията на Брадли Купър е смела, откровена, истинска, силна. нея със сигурност ще запомня.

Лейди Гага (Stefani Joanne Angelina Germanotta, сигурно малко хора знаят името й) е живото доказателство за пластовете, които трябва да белиш, да белиш, докато достигнеш до истинското, до същината на таланта..
химията между тях е осезаема. преди да гледам филма бях озадачена от начина, по който той я гледаше по интервютата. сега не съм..

енергията, която влагаме, за да съзиждаме… и обратния й знак, който ни помита.
и любов – за експлозивна сплав между двете…

а саундтракът кърти. има го в spotify.

… и една идея, която се завъртя из главата ми, докато я “откриваха”. кому е нужно да “откриваш” някого, само за да го превърнеш впоследствие в поредния продукт като всички останали, само, защото това се продава?…

ноемврийски филмов микс

Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… като: “Today is my favorite day” или “Doing nothing always leads to the best of something”. стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика.

Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. безкрайното любопитство и мисленето извън “кутията” винаги води до промени и до израстване. а контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. чакам втория сезон.

Juliet, Naked – по-скоро драма, отколкото комедия, приятен, без особена дълбочина, но все пак размислящ по някои теми: какво всъщност знаем за “известните” и дали публичността дава право на публиката да наднича непрекъснато в личното пространство на “звездите”…

A Discovery of Witches s01 – малко клиширан, направен не с много голям бюджет, но го “глътнах” наведнъж, може би, защото пред камината на село времето е една друга величина. на момента ме грабна, заради неустоимото влечение към вещерските работи, а и добрата стара романтика върши чудеса.

Outlaw King – историята на Робърт Брус, който предявява претенции към шотландския престол в едни мътни и кървави времена. не бих казала, че се отличава особено от други подобни исторически драми, една битка към края е впечатляващо реалистична, а Крис Пайн винаги е радост за очите.

Hell or High Water – дълго чаках този филм с десетки награди и най-после успях да стигна до него. хубава история, която със сигурност е базирана на нещо истинско. стискаш палци на “лошите” и се надяваш “добрите” да не ги хванат. Джеф Бриджис ме радва все повече с класическите си типажи, за Бен Фостър изобщо няма какво да коментирам – той все едни и същи изродяци играе. музиката е силен акцент.

“The Wife”

отдавна не бях изпитвала такава дълбока наслада от комбинацията между великолепна актьорска игра, интензивен диалог, почти театрална атмосфера, красива музика и разрушително потиснати емоции, помитащи лустрото на една удобна фасада. Глен Клоус блести в цялата си мощ, а Джонатан Прайс й партнира достойно. резултатът – един силен и размислящ филм. по романа на Meg Wolitzer, вече издаден и у нас.

октомврийски филмов микс

Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂
действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития…
не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. много мрачен, но великолепен и разтърсващ.

The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. интересното на този мини сериал на ВВС е, че макар да е базиран на случки от 1965 г, всичко в него е до голяма степен актуално и днес.

Zoe – ако имаше хапче, което симулира ефекта на влюбването, бихте ли го взели? а дали бихте се пристрастили към това толкова еуфорично преживяване? може ли любовта към AI партньор да е по-истинска от тази между човешки същества? кое всъщност е Прочети повече октомврийски филмов микс