“Human”

вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. за мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател.
Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия “Home”, а сега ме намери “Human” – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество.

(малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко)


*photo copyright belongs to its rightful owner

“Whitney”

в началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас…
каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… и както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си ли свършиш вътрешната работа, не правиш ли това, което е най-добро за теб, не знаеш ли кой си, светът, известността, медиите и / или отровата на собственото ти семейство, и най-вече неумението да си в мир със себе си, те довършват.

разговор със Заха Хадид

сградите на Заха Хадид говорят повече за нея, от които и да било думи. ако героят от “Изворът” на Айн Ранд беше жена, тя щеше да е като Заха Хадид. наистина жалко, че велик талант като нейния, си отиде толкова рано от света, но пък какво наследство и какво вдъхновение!

zaha-hadid.com

“Amy”

огромният талант идва с огромен натиск. когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… “Ейми” е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… но я е лишила от силата да го понесе и развие. гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… много пъти съм се питала дали всички твочески личности се “хранят” от драмата и Ейми ми се струва класически случай. жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на Прочети повече “Amy”

поредица за модерно изкуство

неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. а освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂
около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин.

P.S. след като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода:
– никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него
– мечтай мащабно! мечтай отвъд пределите на собствените си възможности! изобщо: мечтай!

Прочети повече поредица за модерно изкуство