“Human”

вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. за мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател.
Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия “Home”, а сега ме намери “Human” – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество.

(малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко)


*photo copyright belongs to its rightful owner

“Whitney”

в началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас…
каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… и както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си ли свършиш вътрешната работа, не правиш ли това, което е най-добро за теб, не знаеш ли кой си, светът, известността, медиите и / или отровата на собственото ти семейство, и най-вече неумението да си в мир със себе си, те довършват.

Peggy Guggenheim

документален филм за Пеги Гугенхайм – известна като “черната овца” на семейство Гугенхайм, безкрайно ексцентрична и почти фанатично отдадена на модернистите и тяхното изкуство.

“Zaha Hadid and Suprematism”

сградите на Заха Хадид говорят повече за нея, от които и да било думи. ако героят от “Изворът” на Айн Ранд беше жена, тя щеше да е Заха Хадид. наистина жалко, че велик талант като нейният, си отиде толкова рано от света, но пък какво наследство и какво вдъхновение!

zaha-hadid.com

“Amy”

огромният талант идва с огромен натиск. когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… “Ейми” е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… но я е лишила от силата да го понесе и развие. гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… много пъти съм се питала дали всички твочески личности се “хранят” от драмата и Ейми ми се струва класически случай. жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на Прочети повече “Amy”