последните летни дни

четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие.

първият ден пропътувахме цялата Kassandra. в Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято – с вид на стар морски вълк.

това не е заведението, но толкова ми харесаха спираловидните стволове на растенията, че не устоях 🙂

в търсене на малко по-ненатоварено място за плажуване, по пътя попаднахме на Pefkochori: с почти празен плаж и с набелязани къщи на първа линия за следващия сезон – случайните Прочети повече последните летни дни

restart

понякога поканите за гостуване те отвеждат на неподозирани места, които иначе човек никога не би му хрумнало да посети. първото пътуване за сезона ни отвя в Макри, малко гръцко селце до Александруполи, което ни зарадва с живописния си плаж и Прочети повече restart

просто дишай…

живително дълбоко вдишване… хипнотизиращ напев от нетърпеливите пръсти на морската пяна… изобилие от изкусителна храна… унес – сън на хладна сянка… слънчеви лъчи по загорялата кожа… гальовен бриз и сол по устните…
омиротворяване.

 

 

Тасос през септември

плясък на вълни в края на септември – истинска награда за мъчително дочаканата почивка в края на сезона. затова пък е от онези, най-сладките, след дългото горещо лято и успешното събитие в Бургас, най-после е време за въздъх. имам чувството, че сме последните четирима българи, които за първи път стъпват на острова. затова едва ли ще изненадам някого с килограмите октопод и калмари, които се консумираха ежедневно, поляти къде с узо, къде с гъсто гръцко кафе и съпроводени от неповторимите комплименти на ресторантчетата по брега – хапки реване, фануропита, баклава и чийз кейк. насладата от храната и пълноценния сън са в абсолютна хармония с визуалното удоволствие – едно безкрайно море плиска кристални води в пълните със съкровища брегове. пейзажът наоколо е леко объркващ – планинската част омайва и подвежда сякаш ту си в Латинска Америка, ту някъде в Азиатската джунгла и само долитащата отнякъде музика ти подказва, че си в Гърция. Тасос е съвършено място за “извън сезона” – празни плажове, спокоен лъкатушещ път, приветливи и колоритни собственици на ресторантчета (като Макис от The Coast в Потос), изобщо пълен покой. специални благодарности на Цвети, която всеки път така подробно описва пътешествията на семейството, че ме “запали” най-после да избера Тасос. равносметката е тотално зареждане на батериите + тонове бели камъни (камънакис ;о) и екзотични морски дарове, наловувани от гмурканията край скалите. следващата дестинация – Милос.