разказница на истории

какъв по-хубав подарък за рождения ми ден тази година от появата на бял свят на едно дълго чакано видео!
в него ще видите фрагменти от живота ми като художник, снимани през последните четири години, както и картини от този период. видео материалът е на английски, затова в този пост споделям българския текст.

Да създам една картина за мен означава да разкажа история. Затова и мисля за себе си като за Разказница на истории. Това са истории за нежност и страст, за тъга и копнеж, за очакване и любов.

Хората често споделят колко очаровани са от изумителното съчетание на крехкост и сила, излъчвани от женските образи в моите картини. За мен тази комбинация е нещо естествено. Аз самата съм изящна и чувствена жена и съумявам да вплета в картините си цялата гама от силни емоции, които преживявам.

За мен жената е начало, муза, великолепие. Женското лице, женската фигура, са универсален символ на красота, естетика и емоции. Никой друг сюжет не би могъл да пресъздаде по-красиви и дълбоки емоции и неслучайно аз често ги избирам, за да разкажа завладяващи и докосващи истории.

Маслените бои са толкова богат и поетичен материал. С времето откривам как те могат да бъдат използвани по толкова различни начини. При някои картини директно ги работя с шпакла, която създава текстури и експресивни напластявания. При други, с по-нежни сюжети, работя изцяло с четка, нанасяйки фини слоеве боя. Но това, което напълно пасва на стила ми, е комбинация от двете, която ми позволява да съчетая на платното импасто ефектите с меките мазки на четката.

Не всеки ден в ателието е магично-творчески. На бюрото винаги ме чака дълъг списък от задачи, свързани със спедиция, маркетинг, продажби, обработка на снимки. Но пък има и дни, които са изцяло посветени на творческия процес. В такива дни изключвам света и влизам в ателието с непреодолимия импулс да създам нещо красиво. Работя здраво часове наред, изгубила представа за времето, в състояние, подобно на медитация. Накрая съм изтощена, но и доволна и изпълнена с ентусиазъм и смисъл.

Празното платно винаги изглежда заплашително, докато не го опитомиш, докато не го подчиниш с първите мазки на четката… Обичам всяка стъпка от процеса – обмислянето на идеята, скицирането, търсенето на подходящи текстове, часовете рисуване, избора на правилната рамка, срещите с клиенти, доверието им, тръпката преди одобрението на поръчка… и най-вече: поставянето на цели и удовлетворението от добре свършената работа.

Иска ми се хората да бъдат докосвани от картините ми.

Вярвам, че в света и времената, в които живеем, красотата ще става все по-търсено преживяване. Преситени от информация, сетивата ни все по-често ще копнеят за простичките, изначални, смислени и стойностни изживявания на сърцето. Искам моите картини да са част от това изживяване.

кадрите засне Ния Касабова
монтаж: Александър Грънчаров I Recode Bulgaria
музика: musicloops.com

извайване

винаги съм била очарована от грънчарството, за мен в съприкосновението с глината и в придаването на формата, има изтънчена чувственост, която покорява сетивата… привлича ме процесът, не крайният резултат, за кой ли път…

“10 години магия”

10 години пастелна магия с марката Acrista

докато се прави новия дизайн на сайта, събирам тук материалите от събитието, с което отпразнувах десетте години от създаването на сайта acrista.com

събитие като това е напълно сравнимо с айсберг – гостите стават свидетели на мъничкия връх, който е видим над повърхността, а най-близкият кръг хора – на целия дълъг и на моменти мъчителен процес от “кухнята” – месеците събиране на идеи за картини, дните, прекарани в рисуване и снимане, и администриране, нервите и съмненията, лашкането от почти паническото “нямам никаква концепция какво искам да бъде” до дълъг имейл с идеи как да изглеждат нещата, обмислянето на сценария за видеото, забавлението при заснемането му, месеца със зверска кашлица и болки в гърба (за да е още по-сладка подготовката), “раздаването” на задачите на участниците, рамкиране и разнасяне на картини, рисуване и печене на бижута, тестове на проекции върху рокля в невъобразими часове от денонощието, писане на стихове по гърбовете на картините…….. за да стигнем най-после до вечерта… преживявам и двата ужаса на всяко важно събитие: дали ще дойдат гости и дали всичко ще мине както е планирано… от един момент нататък съм толкова изтощена и претръпнала, че единствената мисъл, която ме държи, е: давам най-доброто от себе си, да става каквото ще… и това явно е правилната нагласа.. да не се опитвам да контролирам нещата (твърде много) (ще се науча, скоро, обещавам) :о)… а докато в последните часове тече нещо като репетиция, хем се забавлявам, хем вече ми идва да се гръмна с пушка двуцевка и за сетен път си задавам все така актуалния въпрос защо си причинявам такива неща… (и тук се сещам за текста от 2006, с който Ира ме изненада малко по-късно вечерта, мисля, че отговорът си е все същият…)

всъщност 9 април беше наистина това, което исках и което последните 10 години заслужиха да бъде – празник! хубави емоции в пълна, цялостна, цветна, моя си вечер, съвършена по един несъвършен начин… така не съм се вълнувала много отдавна и цялото изтощение и умора и напрежение се стекоха в една капчица триумф, която описана с думи звучи така: струва си всяко проклето усилие, когато чувстваш такава удовлетвореност в сърцето си и съзираш такава еуфория в погледите на хората около теб!!

и отново: благословена съм и неописуемо благодарна.

видео кадри от вечерта “10 години магия”:

кратък документален филм, заснет специално за начало на вечерта:

Онлайн отразяване >>

Репортаж на Канал 3 >> (от 7:07 мин.)

арт “подреждане”

изключително забавна презентация на швейцарския комик Ursus Wehrli, който споделя гениалната си идея да “подреди” някои от най-известните съвременни произведения на изкуството. аз лично се посмях от сърце. човекът се е постарал и дори е издал книга с брилянтните си “подредени” произведения >>