restart 2.0

морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… и то не къде да е, а в любимия Бургас.

AcristaCafe_Burgas_June2016_IMG_8970

с чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци  от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, Прочети повече restart 2.0

Тасос през септември

плясък на вълни в края на септември – истинска награда за мъчително дочаканата почивка в края на сезона. затова пък е от онези, най-сладките, след дългото горещо лято и успешното събитие в Бургас, най-после е време за въздъх. имам чувството, че сме последните четирима българи, които за първи път стъпват на острова. затова едва ли ще изненадам някого с килограмите октопод и калмари, които се консумираха ежедневно, поляти къде с узо, къде с гъсто гръцко кафе и съпроводени от неповторимите комплименти на ресторантчетата по брега – хапки реване, фануропита, баклава и чийз кейк. насладата от храната и пълноценния сън са в абсолютна хармония с визуалното удоволствие – едно безкрайно море плиска кристални води в пълните със съкровища брегове. пейзажът наоколо е леко объркващ – планинската част омайва и подвежда сякаш ту си в Латинска Америка, ту някъде в Азиатската джунгла и само долитащата отнякъде музика ти подказва, че си в Гърция. Тасос е съвършено място за “извън сезона” – празни плажове, спокоен лъкатушещ път, приветливи и колоритни собственици на ресторантчета (като Макис от The Coast в Потос), изобщо пълен покой. специални благодарности на Цвети, която всеки път така подробно описва пътешествията на семейството, че ме “запали” най-после да избера Тасос. равносметката е тотално зареждане на батериите + тонове бели камъни (камънакис ;о) и екзотични морски дарове, наловувани от гмурканията край скалите. следващата дестинация – Милос.