“Rebel in the Rye”

сигурно никога няма да престана да се вълнувам от темата за цената, която плащаш, за да си брилянтен творец… какво ти струва да устояваш на натиска, да се подчиниш на страстта, да опитомяваш това, което отстрани изглежда като лудост, да браниш неистово границите си, неминуемо да нараняваш по пътя, но да следваш призванието си. и понякога, само понякога, дори не съзнателно търсено, да достигаш истинско величие.

“Rebel in the Rye” по романа “J.D. Salinger: A Life Raised High”

“Amy”

огромният талант идва с огромен натиск. когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… “Ейми” е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… но я е лишила от силата да го понесе и развие. гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… много пъти съм се питала дали всички твочески личности се “хранят” от драмата и Ейми ми се струва класически случай. жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на Прочети повече “Amy”

Goya

поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. през цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. подобно на Микеланджело и Тициан, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с “ерес”. затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален “кортехо” (любовник) и ако това съвсем Прочети повече Goya

Steve Jobs

филмът на Дани Бойл е абсолютно доказателство за това, как към една и съща тема може да се подходи по уникален начин и оттам резултатът да е коренно различен. сравнението с Jobs с Аштън Кътчър е неминуемо и за мен Steve Jobs е правилният филм за Стив Джобс. жестоката интуиция, гениалността на границата с психопатия, противоречията и сблъсъка с най-близкия кръг хора и най-вече със самия себе си, прозират в тоновете динамичен диалог, чиито реплики прескачат като на пинг-понг маса и може би добре илюстрират светкавичната бързина, с която функционира мозъкът на гения. а иначе, както знаем, “playing the orchestra” си има цена и всеки визионер от ранга на Джобс рано или късно я плаща.

“Коко Шанел”, Анри Жидел

“Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на “сестрите”, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.”

на тази биография на “мадмоазел” попаднах на рождения ми ден, докато традиционно търсех книги за подарък “от мен за мен”. първоначалните опасения, че липсата на пряка реч ще е фатална за задържането на интереса, бързо се разсеяха – книгата е динамична, фактите от живота на Шанел са поднесени отривисто, стегнато и с достатъчно информация за тогавашната историческа обстановка. с други думи, поглъща се леко и безпрепятствено. това, което изкристализира като идея за мен, за пореден път е, че израстването и достигането на величие на артиста действително е следствие от набор обстоятелства и фактори, съчетани с правилните качества и изключителна воля и целеустременост. ако Габриел не е срещнала точния човек, който да инвестира в начинанието й, ако не е била войната (която създава условия за процъфтяване на специфични видове бизнес), ако не е попаднала сред артистичния елит на своето време и ако не е притежавала мощния си характер, твърде вероятно Коко Шанел никога е нямало да създаде своята модна империя. удивително е всъщност нейното умение да сграбчи момента, да улови възможностите, които са се появили пред нея и да създаде от тях и от всичко, което извира от същността й, красота и безсмъртие.

и откъс от филма, който добре илюстрира редовете на книгата: