WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. после влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. за да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо. ето част от нещата, които дискутирахме в нашия панел (в който си партнирахме с Лидия Русева, Ръководител полети (в средата), тук споделям само моите отговори).

Прочети повече WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

15 години acrista.com

колко от вас знаят преди колко години създадох сайта acrista.com?

през март, преди цели петнадесет години. трудно ми е да повярвам как излетяха. но пък колко безценна опитност, колко израстване, колко благословени срещи с прекрасни хора, колко неописуема удовлетвореност. колко картини, намерили своя дом.

в началото правех предимно малки, неуверени стъпки, после правех предимно събития, сега правя предимно поръчки. пожелах си разни неща в професионален план и те бавно започват да идват към мен. благодарна съм за това. благодарна съм ви за доверието. благодарна съм ви за подкрепата.

с годините научих, че търпението е едно от най-ценните свойства в бизнеса, затова търпеливо чакам да стане готов новия ми сайт, търпеливо работя по нов материал, търпеливо вървя към всяка от поставените цели.

междувременно – празнувайте с мен: през целия месец март всички налични оригинали, принтове и каталози са с 20 % отстъпка. очаквам ви в ателието, да го разчистим пролетно и да отворя място за платната за следващата изложба.

благодаря ви.

за цената на една картина

вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата:

“това е много скъпо”

– една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”. преди време ми се случи да разговарям с познат, който искаше картина за подарък. познаваме се от времето, когато стартирах сайта и съответно продажбите на картини, (преди повече от 10 години). по времето на разговора ни картините все още варираха от 130 до 800 лева, а реакцията беше: ха, че аз явно познавам много известна художничка, това са доста високи цени (!)
сега, на всички ни е ясно, че изкуството е някъде на върха на пирамидата на потребностите, но съпоставено с цените на останалите продукти (да!) на пазара (например качествени дамски ботуши – средна цена 180 лева), как точно определяме дадена цена като висока? въпрос на гледна точка е. тоест всеки слага субективна преценка.
друг пример за илюстрация на крайностите във въпросната гледна точка: потенциален клиент за поръчка на голяма картина с маслени бои коментира, че не си купува кола все пак (въпреки че може да си позволи цената!), а друга клиентка заяви, че няма идея как слагам цени на картините, които според нея са безценни.
истината е, че независимо от субективната оценка на хората, които естествено съдят по собствените си възможности, артистите трябва да съумяват да се издържат от труда си и той не само струва определени пари, но има добавена стойност, точно поради факта, че е произведение на изкуството. на твърдението “ама много е скъпо” има един единствен и категоричен отговор, който важи за цял свят – пазарът определя цената. ако един автор продава добре, което е условно, но да речем, че покрива разходите за материали и не се налага да си търси друга работа, означава, че цените му са адекватни на пазара и твърденията, че били “скъпи”, са най-малкото не на място.

“много е скъпо за пастел”

– друг мит, с който редовно ми се случва да се сблъсквам. пастелът не може да се продава на такива високи цени. says who? това твърдение се оборва от гореспоменатото за пазара. по-любопитно е, откъде тръгва то. по време на импресионистите пастелът се е използвал предимно за правене на скици. затова и на него (сравнен с маслените бои) не се е гледало твърде сериозно като арт медия. днес обаче нещата изглеждат по съвсем друг начин. по света има стотици асоциации на пастелисти, има форуми, конкурси и специализирани издания за тях, има хиляди артисти, които рисуват с този материал, да не говорим за марките – производители на материали за рисуващите с пастели. всичко това няма как да го знаят хората, които влизат рядко в арт магазина и виждат картина, нарисувана с пастел. нерядко те дори не разпознават материала, не знаят какво е паспарту и дали закачането е с кука или метална жица. нормално е да нямат познания. но тогава и няма как да твърдят с подобна убеденост, че е “цената твърде висока за пастел”. нещо повече – техниката на рисуване на сухия пастел е такава, че се отделя огромно количество прах, което бива вдишвано и попивано от художника. още един факт, който не е известен на масовата публика. мисля, че коментарът е излишен.

“по-евтино ли е да купим от вас”

– нещо много важно по отношение на цената, което касае повече хората на изкуството. Алисън Станфийлд, една от най-известните арт маркетинг специалисти, често говори за това в своите публикации: цената на произведенията ви трябва да е еднаква навсякъде – на сайта ви, в ателието ви, в галериите, които ви представляват. това е нещо, което авторите масово пренебрегват, къде от невежество, къде от нежелание да плащат комисионни. истината обаче е, че галеристите и комисионерите трябва също да имат стимул да ви продават, а купувачите трябва да свикнат с мисълта, че няма такова нещо като “ама не може ли да прескочим посредника” (това важи с пълна сила за нашия пазар, където начинът на мислене все още и уви е с този уклон). да, ако продадете в галерия ще ви вземат 30 % от сумата, но това е цената да имате приходи, да бивате представян и популяризиран, и не на последно място някой да контактува с клиентите вместо вас, за да имате повече време за изкуство.

“ще получа ли отстъпка”

– да поговорим малко и за отстъпките. за да направите/ получите отстъпка при закупуване на изкуство, трябва да има основание за това. най-често то е закупуването на две или повече произведения на даден автор наведнъж или пък отстъпка за редовен клиент. да, случва се да се договори намаляване на цената и на една-единствена творба, но това става ако цената е сравнително висока – да речем над 2000 лева и галеристът/ авторът прецени, че това е перпективен клиент, който ще се върне за още. неоснователното намаляване на цената обаче, води до директната презумция за обезценяване на труда, така че към отстъпките винаги трябва да се подхожда внимателно.

факторите, които най-често влияят върху формирането на цената, в случая на картина: вложени художнически материали, размер, средства за рамкиране, степен на сложност на сюжета, часове труд на автора. съществуват разбира се и неизмеримите елементи на добавената стойност, един от които е емоцията, която артистът влага в творбата.

Photos: Marieta Spasova

споделено за изкуството III

Daniel Sroka за Хилядата верни почитатели/клиенти:

“Последните няколко дни в интернет пространството кръжи статията на Кевин Кели 1000 True Fans. В нея той споделя увереността си, че “всеки, който създава произведения на изкуството”, може да си изкарва хляба с това, стига да намери 1000 истински почитатели/клиенти на своето изкуство.
Кевин говори за нещо, за което аз самият си мисля отдавна. Нашата култура проповядва двете крайности в артистичната професия: малцината избрани, които правят милиони и гладуващите артисти, които се борят със зъби и нокти за тяхното Изкуство с главно И. Като човек на изкуството, трябва да си или едното, или другото. Средното положение – нормалният работещ артист, винаги се игнорира. Само че именно това средно положение е моята цел. На мен не ми е необходима слава и не ме интересува имиджа ми на артист. Единственото, което искам, е да мога да се издържам от моето изкуство. Искам да ми се плаща достатъчно за моята кретивност, за да се грижа за семейството ми и да водя нормален живот.
Според Кели това е възможно, ако са налице 1000 истински почитатели – това са хора, които биха купили всичко, създадено от вас, които биха отишли на всички ваши изложби, които ще следят и подкрепят кариерата ви на артисти. Той стига до цифрата 1000, след като изчислява, че редовният клиент би отделил 100 долара за нещо ваше всяка година, при хиляда като него, цифрата е 100 хил. долара на година. Естествено точните цифри не са от такова значение – може да са 100, може да са и 5 хил. долара. По-важно е, че всеки артист има цифра, която е достижима и реалистична. Това, което ми допадна, е, че моите калкулации съвпадат с неговите.
Предизвикателството обаче е как да убедя моите почитатели/клиенти, че те искат още от моето изкуство, да ги превърна от спорадични почитатели (на определен продукт) в дългосрочни клиенти. Или да открия нова група почитатели, които биха купили моя фотография. Когато Кели говори за това, звучи лесно: просто намери хиляда човека, които биха купували редовно. Но в действителност това е доста трудно. Някой има ли идеи как да се постигне това?”

Източник (със съкращения):
http://blog.danielsroka.com/business/finding-your-true-fans.htm

споделено за изкуството II

Лиса Кол за жертвите, които правим за изкуството:

“преди няколко години някой ме попита какво бих жертвала, за да се занимавам с моето изкуство. първата ми мисъл беше, че не бих искала да жертвам каквото и да било. разсъждавах така: щом имам избор, просто избирам каквото искам и резултатът не е „жертване”, а просто избиране. естествено, че ми се беше случвало да се откажа от някои неща в полза на време и средства за арт нещата, които правя, но никога не съм го смятала за „жертва”. звучи ужасно негативно. затова издирих определението и в един момент се оказа, че „жертва” може би все пак е правилната дума.

жертва: a: отказ от нещо заради нещо друго; b: нещо отказано или загубено

всеки път, когато избера да работя над моето изкуство или фокусирам част от енергията си върху него, жертвам възможността да се занимавам с нещо друго. като цяло нямам проблем с вземането на тези решения и се чувствам добре. приемам, че има неща, за които нямам време, средства и енергия, заради приоритета, който съм дала на заниманията ми с изкуството. в предишни постове споделих как и защо ми се налага да работя като софтуерен специалист, за да си плащам сметките. клишето предполага, че жертвите, които един човек на изкуството трябва да прави са от типа – да живее като starving artist*, докато чака произведенията му да започнат да се продават. аз определено не съм за този подход. може би и затова понякога не се чувствам като истински artist, защото не съм склонна да правя този тип жертви. което е глупаво, защото няма „правилен” начин да бъдеш artist. аз избирам да работя на пълно работно време като софтуерен специалист на добре платена работа с отлични допълнителни продобивки, защото тази работа ми позволява да се концентрирам на 100% над създаването на изкуството, което искам, и това не е изкуството, което непременно трябва да осигури храна на масата ми. в замяна на свободата да израствам като artist в различни отношения, аз жертвах времето си. не само времето, което прекарвам в ателието, но и това за почти всичко останало: приятели, семейство, къща, почивка. има моменти, когато изглежда така, сякаш съжалявам или негодувам срещу това си решение, но не е така. преди години планирах как да постигна желаното ниво като artist. и това беше жертвата, която доброволно направих и продължавам да правя всеки ден.”

*starving artist – “гладен” художник; човек, който не може да се изхранва от произведенията си

източник (със съкращения):
http://blog.lisacall.com/2007/07/what-are-you-willing-to-sacrifice-for-your-art.html

to be continued..