15 години acrista.com

колко от вас знаят преди колко години създадох сайта acrista.com?

през март, преди цели петнадесет години. трудно ми е да повярвам как излетяха. но пък колко безценна опитност, колко израстване, колко благословени срещи с прекрасни хора, колко неописуема удовлетвореност. колко картини, намерили своя дом.

в началото правех предимно малки, неуверени стъпки, после правех предимно събития, сега правя предимно поръчки. пожелах си разни неща в професионален план и те бавно започват да идват към мен. благодарна съм за това. благодарна съм ви за доверието. благодарна съм ви за подкрепата.

с годините научих, че търпението е едно от най-ценните свойства в бизнеса, затова търпеливо чакам да стане готов новия ми сайт, търпеливо работя по нов материал, търпеливо вървя към всяка от поставените цели.

междувременно – празнувайте с мен: през целия месец март всички налични оригинали, принтове и каталози са с 20 % отстъпка. очаквам ви в ателието, да го разчистим пролетно и да отворя място за платната за следващата изложба.

благодаря ви.

за цената на една картина

вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата:

“това е много скъпо”

– една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”. преди време ми се случи да разговарям с познат, който искаше картина за подарък. познаваме се от времето, когато стартирах сайта и съответно продажбите на картини, (преди повече от 10 години). по времето на разговора ни картините все още варираха от 130 до 800 лева, а реакцията беше: ха, че аз явно познавам много известна художничка, това са доста високи цени (!)
сега, на всички ни е ясно, че изкуството е някъде на върха на пирамидата на потребностите, но съпоставено с цените на останалите продукти (да!) на пазара (например качествени дамски ботуши – средна цена 180 лева), как точно определяме дадена цена като висока? въпрос на гледна точка е. тоест всеки слага субективна преценка.
друг пример за илюстрация на крайностите във въпросната гледна точка: потенциален клиент за поръчка на голяма картина с маслени бои коментира, че не си купува кола все пак (въпреки че може да си позволи цената!), а друга клиентка заяви, че няма идея как слагам цени на картините, които според нея са безценни.
истината е, че независимо от субективната оценка на хората, които естествено съдят по собствените си възможности, артистите трябва да съумяват да се издържат от труда си и той не само струва определени пари, но има добавена стойност, точно поради факта, че е произведение на изкуството. на твърдението “ама много е скъпо” има един единствен и категоричен отговор, който важи за цял свят – пазарът определя цената. ако един автор продава добре, което е условно, но да речем, че покрива разходите за материали и не се налага да си търси друга работа, означава, че цените му са адекватни на пазара и твърденията, че били “скъпи”, са най-малкото не на място.

“много е скъпо за пастел”

– друг мит, с който редовно ми се случва да се сблъсквам. пастелът не може да се продава на такива високи цени. says who? това твърдение се оборва от гореспоменатото за пазара. по-любопитно е, откъде тръгва то. по време на импресионистите пастелът се е използвал предимно за правене на скици. затова и на него (сравнен с маслените бои) не се е гледало твърде сериозно като арт медия. днес обаче нещата изглеждат по съвсем друг начин. по света има стотици асоциации на пастелисти, има форуми, конкурси и специализирани издания за тях, има хиляди артисти, които рисуват с този материал, да не говорим за марките – производители на материали за рисуващите с пастели. всичко това няма как да го знаят хората, които влизат рядко в арт магазина и виждат картина, нарисувана с пастел. нерядко те дори не разпознават материала, не знаят какво е паспарту и дали закачането е с кука или метална жица. нормално е да нямат познания. но тогава и няма как да твърдят с подобна убеденост, че е “цената твърде висока за пастел”. нещо повече – техниката на рисуване на сухия пастел е такава, че се отделя огромно количество прах, което бива вдишвано и попивано от художника. още един факт, който не е известен на масовата публика. мисля, че коментарът е излишен.

“по-евтино ли е да купим от вас”

– нещо много важно по отношение на цената, което касае повече хората на изкуството. Алисън Станфийлд, една от най-известните арт маркетинг специалисти, често говори за това в своите публикации: цената на произведенията ви трябва да е еднаква навсякъде – на сайта ви, в ателието ви, в галериите, които ви представляват. това е нещо, което авторите масово пренебрегват, къде от невежество, къде от нежелание да плащат комисионни. истината обаче е, че галеристите и комисионерите трябва също да имат стимул да ви продават, а купувачите трябва да свикнат с мисълта, че няма такова нещо като “ама не може ли да прескочим посредника” (това важи с пълна сила за нашия пазар, където начинът на мислене все още и уви е с този уклон). да, ако продадете в галерия ще ви вземат 30 % от сумата, но това е цената да имате приходи, да бивате представян и популяризиран, и не на последно място някой да контактува с клиентите вместо вас, за да имате повече време за изкуство.

“ще получа ли отстъпка”

– да поговорим малко и за отстъпките. за да направите/ получите отстъпка при закупуване на изкуство, трябва да има основание за това. най-често то е закупуването на две или повече произведения на даден автор наведнъж или пък отстъпка за редовен клиент. да, случва се да се договори намаляване на цената и на една-единствена творба, но това става ако цената е сравнително висока – да речем над 2000 лева и галеристът/ авторът прецени, че това е перпективен клиент, който ще се върне за още. неоснователното намаляване на цената обаче, води до директната презумция за обезценяване на труда, така че към отстъпките винаги трябва да се подхожда внимателно.

факторите, които най-често влияят върху формирането на цената, в случая на картина: вложени художнически материали, размер, средства за рамкиране, степен на сложност на сюжета, часове труд на автора. съществуват разбира се и неизмеримите елементи на добавената стойност, един от които е емоцията, която артистът влага в творбата.

Photos: Marieta Spasova

споделено за изкуството III

Daniel Sroka за Хилядата верни почитатели/клиенти:

“Последните няколко дни в интернет пространството кръжи статията на Кевин Кели 1000 True Fans. В нея той споделя увереността си, че “всеки, който създава произведения на изкуството”, може да си изкарва хляба с това, стига да намери 1000 истински почитатели/клиенти на своето изкуство.
Кевин говори за нещо, за което аз самият си мисля отдавна. Нашата култура проповядва двете крайности в артистичната професия: малцината избрани, които правят милиони и гладуващите артисти, които се борят със зъби и нокти за тяхното Изкуство с главно И. Като човек на изкуството, трябва да си или едното, или другото. Средното положение – нормалният работещ артист, винаги се игнорира. Само че именно това средно положение е моята цел. На мен не ми е необходима слава и не ме интересува имиджа ми на артист. Единственото, което искам, е да мога да се издържам от моето изкуство. Искам да ми се плаща достатъчно за моята кретивност, за да се грижа за семейството ми и да водя нормален живот.
Според Кели това е възможно, ако са налице 1000 истински почитатели – това са хора, които биха купили всичко, създадено от вас, които биха отишли на всички ваши изложби, които ще следят и подкрепят кариерата ви на артисти. Той стига до цифрата 1000, след като изчислява, че редовният клиент би отделил 100 долара за нещо ваше всяка година, при хиляда като него, цифрата е 100 хил. долара на година. Естествено точните цифри не са от такова значение – може да са 100, може да са и 5 хил. долара. По-важно е, че всеки артист има цифра, която е достижима и реалистична. Това, което ми допадна, е, че моите калкулации съвпадат с неговите.
Предизвикателството обаче е как да убедя моите почитатели/клиенти, че те искат още от моето изкуство, да ги превърна от спорадични почитатели (на определен продукт) в дългосрочни клиенти. Или да открия нова група почитатели, които биха купили моя фотография. Когато Кели говори за това, звучи лесно: просто намери хиляда човека, които биха купували редовно. Но в действителност това е доста трудно. Някой има ли идеи как да се постигне това?”

Източник (със съкращения):
http://blog.danielsroka.com/business/finding-your-true-fans.htm

споделено за изкуството I

Даниел Срока за купуването на изкуство:

„Едно от предизвикателствата за хората на изкуството е да убедят останалите да купуват техните произведения. Има тонове арт фенове по света, но затова пък арт купувачите не са чак толкова много, колкото изглежда. През моето студио минават немалко хора, възхищават се на фотографията ми и дори се влюбват в някоя определена, после се обръщат и си тръгват след ръкостискане и благодаря ви. Tова може да бъде толкова фрустриращо! Мисля, че нещата стоят така, защото повечето от нас не възприемат изкуството като нещо, което е за купуване. Слагам и себе си в тази група – толкова пъти съм бил на изложби и съм си тръгвал само с някоя картичка. При това аз съм човек на изкуството – ако някой трябва да купува изкуство – това съм аз!
Защо се случва това? Защо толкова арт почитатели никога не стигат до покупка? Наскоро Washington Post проведе един експеримент, който донякъде намери отговори на тези въпроси. Помолили известен цигулар от световна класа да вземе своя Страдивариус и да посвири във вашингтонското метро. Резултатът? Нулев – хората просто не му обърнали никакво внимание. Но Seth Godin не бил изненадан:
Ако твоята нагласа е, че музиката, изпълнявана в метрото не заслужава вниманието ти, няма шанс да забележиш, че е по-добра от обикновено. Не се вързва с твоето възприятие за нещата, така че просто я изгнорираш.
Мисля, че същото важи за визуалното изкуство. Дори да попаднем на картина, в която моментално се влюбваме, на цена, която можем да си позволим, на повечето от нас дори няма да им хрумне да си я купят. Сигурно това се дължи на факта, че повечето хора смятат купуването на изкуство за нещо, което правят едни други хора. Струва ни се съвсем естествено да влезем в някоя книжарница и да си купим книга или билет за концерт, защото тези събития са част от живота ни – нещо, което нормалните хора правят всеки ден. Но с изкуството кой знае защо не е така. Купуването на изкуство е възприемано като нещо, което е привилегия само на заможните или елита. Всъщност не, че хората се чувстват така, сякаш не могат или не трябва да купуват изкуство – то просто стои извън техния ежедневен стереотип и изобщо не им идва отвътре да пожелаят да го имат. Предизвикателството пред всеки артист е как да се справи с тази ситуация, как да достигне до любителите на изкуството и да ги провокира да купят изкуство.
Не съм убеден, че цената да дадено произведение е определяща за наложения „елитарен” привкус, с който повечето хора свързват купуването на изкуство. Това със сигурност е вярно за някои пазари на изкуство (теб имам предвид Ню Йорк арт сцена!). Но много хора, които принципно са склонни да харчат доста средства за почивки, храна, дрехи и т.н., също не биха купили изкуство, дори ако цената не е висока. И не мисля, че цената е определяща, по-скоро самата идея за купуването на изкуство.”

“People buy the relationship with the artist as much as the art. That takes time as well.”

Източник: http://blog.danielsroka.com/business/on-buying-art.htm

to be continued..