ноемврийски филмов микс

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! за актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в “Марли” като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето. разказана през погледа на голдън ретрийвъра Енцо (с гласа на Кевин Костнър), тази история е магична и завладяваща, усмихваща и тъжна едновременно, точно като важните неща в живота.

The Lion King – бях много любопитна за новата версия на филма, особено, след като съм гледала неведнъж предишната. мога само да възкликна, изумително е какви чудеса вършат технологиите и огромните екипи зад проект от такъв мащаб! сега вече не знам коя версия е по-добра, но тази определено си струва да се гледа. и определено е филм за възрастни или поне за по-големи деца.

Anna – не мога да кажа, че новият филм на Люк Бесон е нещо невиждано досега (дори доста напомня на неговия “Никита”), но има нещо приковаващо в Саша Лус, което го прави запомнящ се – тя е такова удоволствие за гледане, че спокойно преглъщаш клишетата на жанра. а комбинацията с Хелън Мирън като сурова тьотка от КГБ е направо неустоима.

Прочети повече ноемврийски филмов микс

декемврийски филмов микс

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че ” той всъщност не съществува”.
а пък накрая каква готина изненада има… 😉

ето какво друго се надипли напоследък:

за романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага. по романа на Annie Barrows и Mary Ann Shaffer.

The Bookshop – има нещо утешително в мисълта, че в днешно време все още се правят такива филми и те ще харесат на макар и малък кръг хора… толкова ретро, но и толкова човечен… смелостта има различни форми и Прочети повече декемврийски филмов микс

февруарски филмов микс

времето между раздаването на Златните глобуси и Оскарите винаги е добре уплътнено със силни филми, кръгли маси с режисьори и актьори и изобщо – кино еуфория. дотук успях да изгледам повечето филми с номинации, някои напълно оправдаха очакванията, други не стигнаха чак дотам. малко впечатления:

Darkest Hour – започвам с един от фаворитите ми. че личности като Чърчил не се раждат всеки ден, това е ясно. че може сто филма да бъдат направени за него и пак да не стигнат – също. през цялото време, докато гледах, се питах, къде ли щяхме да сме сега и как ли щеше да изглежда света, ако Чърчил не беше такъв чешит, с качествата да удържи нечовешкия натиск на поста  и историята. Гари Олдман напълно заслужава наградите си за тази изключителна роля. силно препоръчвам и кръглата маса на The Hollywood Reporter, в която той участва – както винаги има много “от кухнята” на филмовата индустрия.

Phantom Thread – малко след като гледах филма, четох едно приятно ревю за него и може би то е по-полезно от моето не-толкова-ласкаво впечатление. наистина, невероятна игра на Даниъл Дей Луис, (ама пък той си го може, едва ли някой ще е изненадан), красиво сниман, прекрасна музика… но на мен сюжетът и протяжното му развитие ми подейства доста депресиращо и на моменти силно озадачаващо (каква е тази любов, в която тровиш партньора си, Прочети повече февруарски филмов микс

“Loving Vincent”

сътворен от творбите на над сто художника, тази смела и живописна продукция е абсолютно пиршество за сетивата. усещането е сякаш чудодейно си проникнал в картините на Ван Гог и дишаш с неговите ярки цветове, плътни мазки и пасторални сюжети. драмата, меланхолията и отчаянието също са прекрасно пресъздадени, а идеята за елемент на разследване смъртта на Винсент, внася свежа нотка в иначе до болка познатите факти от писмата на художника.

сайтът на проекта

 

Коледа е време за анимация

красота – простичка, безсловесна, драматична, вечна. музиката – докосваща и разказваща приказка.
“Червената костенурка” е филм – съзерцание – балсам за очите и сърцето.

има голяма вероятност да пропуснете тази анимация сред десетките други заглавия. тя обаче е красива и пълна с вълшебства: Kubo and the two Strings

този пък със сигурност няма да го пропуснете, особено ако има хлапета наоколо. а и да няма – кой не би се умилил от сладки бебета с розови и сини коси, и щъркели с объркана професия? Storks everybody!

и един бонус, макар да не се вписва изцяло в жанра, но пък е прекрасна и докосваща история: Pete’s Dragon