Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие. Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято…

Понякога поканите за гостуване те отвеждат на неподозирани места, които иначе човек никога не би му хрумнало да посети. Първото пътуване за сезона ни отвя в Макри, малко гръцко селце до Александруполи, което ни зарадва с живописния си плаж и

Живително дълбоко вдишване… Хипнотизиращ напев от нетърпеливите пръсти на морската пяна… Изобилие от изкусителна храна… Унес – сън на хладна сянка… Слънчеви лъчи по загорялата кожа… Гальовен бриз и сол по устните…Омиротворяване.

Плясък на вълни в края на септември – истинска награда за мъчително дочаканата почивка в края на сезона. Затова пък е от онези, най-сладките, след дългото горещо лято и успешното събитие в Бургас, най-после е време за въздъх. Имам чувството, че сме последните българи, които за първи път стъпват на острова. Затова едва ли ще изненадам някого с килограмите октопод и калмари, които се консумираха ежедневно, поляти къде с узо, къде с гъсто гръцко кафе и съпроводени от неповторимите комплименти на ресторантчетата по брега – хапки реване, фануропита, баклава и чийз кейк. Насладата от храната и пълноценния сън са в абсолютна хармония с визуалното удоволствие – едно безкрайно море плиска…