видения

да следваш сърцето си, накъдето те поведе. независимо от посоката, от неизвестността, от страха, от трудностите, от задъхването. да си уверен, че си избрал себе си и устремите ти те будят сутрин и затварят очите ти вечер, а през останалото време ги сънуваш. дървета от бижута. кехлибар, платина, старо злато, чудни видения в приказни цветове. да си простичко щастлив. да си искрено, издълбоко благодарен. защото си благословен.

„Ще летим, ще горим,
ще говорим на хиляди странни езици
и хиляди тайнствени птици
във хаос ще прелитат над нас.
Всеки миг, всеки час
ще се раждаш отново,
и нови ще бъдем,
за още готови,
луни-светлини, дни или нощи,
щом кажа „Искам”, ти казвай „Още!”
Поискай!
Поисках, и ето: Всемирът
безпомощен проси от нас милостиня.
Дори и вече да имаме Цялото,
не спирай! – и това е само Началото!…”

малко от Ремарк

Сега животът приижда към мен с двойна сила и аз го чувствам навсякъде – в мириса на стърготините и в луната, в леките стъпки и шумуленето в двора, в неизразимата дума септември и в ръцете си, които се движат и могат да го уловят, в очите си, без които всички музеи в света щяха да бъдат празни, в духовете, в призраците, в преходността и в бясната гонитба на Земята покрай Касиопея и Плеядите, в предчувствието за бекрайни непознати градини под непознати звезди, за рубини, които сега се преобразяват под земята в червено зарево...

“Черният обелиск”, Е.М.Ремарк

петък вечер

събличам умората на тежката седмица като втора кожа, полепнала по сетивата ми. петък вечер е. предесенно-спокойна. нещо дребно, на пръв поглед, но хубаво и топло, ме изтръгва от безумието на последните дни и осъзнавам колко съм се отдалечила от себе си, докато играя отчаяна игра на гоненица с времето. имам запалка. мога да запаля цигара. а вместо това, мога да запаля свещи и да осветя пътя пред себе си. да повярвам отново в магията, която светът така напира да ми отнеме. мога и да се стопля с нея. стига да поискам. колко е рано, колко е тъмно. късите дни ме ужасяват. носят полъх на студ. и на невъзможността да рисувам, когато го пожелая. започнатите картини престояват търпеливо на статива, докато дойде уикенда и времето за тях. имам филми, които запушват писъците на умората и претовареното съзнание. напоследък всичко сериозно се изключва от списъка, защото не ме достига, само дращи отчаяно по повърхността на гумената ми черупка, без да прониква до сърцето. комедиите и анимациите възприемам с отворени очи. никога не съм вярвала, че ще отлагам с месеци даден филм, само, защото знам предварително колко безславна ще е съдбата му, ако се насиля да го изгледам в неподходящ момент. давам най-доброто от себе си. знам го. вярвам го. искам го. това ме смила. магьосницата в мен бива редовно и безмилостно захапвана от перфекциониста в мен. наивност дали ми остана? и все пак, и все пак…картини, които ще бъдат родени след месеци, са като жигосани отвътре и понякога, заспивайки, в просъница, ми се пиисква да сграбча стикчето и да ги изсипя навън, макар и умопомрачена от умората. това крепи. както и прегръдката. без нея не мога. по-важна е от храната и съня, взети заедно. тя е топлината, която поддържа пламъчето живо. преплитането. някои неща. магическите неща. за които всички тези думи са просто излишни.

някои прозрения

1. хрумнат ли ти прекрасни некомерсиални идеи, бъди сигурен, че си много богат, за да си ги осъществиш сам.

2. ако си вече богат, има опасност некомерсиалните идеи изобщо да не те вълнуват.

3. най-добре е да имаш користни цели, защото дори да е обратното, околният свят не ти вярва.

4. рано или късно челно се сблъскваш с “народната” мъдрост “никое добро не е останало ненаказано”.

5. да си чиста и съзидателна личност, в днешно време, е като да посадиш тревичка насред Цариградско и да се опитваш редовно да я поливаш.

6. радвай се безмерно на всеки хубав и качествен човек, падат му се поне десетина циници.

7. добрият човечец Карнеги явно се е сблъскал с всичко дотук, та и отгоре, щото хубаво е рекъл: прави най-доброто от себе си, а после разтвори своя стар чадър, така че капките на човешкото недоволство да не се стичат във врата ти.