вълшебните звуци на Keiko

все по-трудно намирам музика, която да привлече вниманието ми до степен, в която да преровя света за всички албуми на даден изпълнител.. търся отчаяно нови звуци, защото слухът ми отказва да възприема слушаните до безкрай изпълнения като въздействаща емоция – те отдавна са се превърнали в мъглява, дори дразнеща част от фоновия шум. няма случайни неща (ира, не се смей!:о) – попаднах на Keiko Matsui, докато слушах поредната станция в Last.fm. подобен стил бях слушала преди векове, когато притежавах всички касетки на Ричард Клайдерман, нов все пак е различно. ще се въздържа от описание на музиката, защото каквато и възторженост да вложа, става само с чуване. възхитена съм и от простичкия факт, че кориците на албумите й са близки до моите картини като визия.. след като опустоших чуждестранните торенти (слава богу, че ги има), сега гладно и жадно поглъщам всичките й албуми. за любопитните, които не успеят да я открият никъде, ето нещо избрано:

Steps of Maya