малко от Ремарк

Сега животът приижда към мен с двойна сила и аз го чувствам навсякъде – в мириса на стърготините и в луната, в леките стъпки и шумуленето в двора, в неизразимата дума септември и в ръцете си, които се движат и могат да го уловят, в очите си, без които всички музеи в света щяха да бъдат празни, в духовете, в призраците, в преходността и в бясната гонитба на Земята покрай Касиопея и Плеядите, в предчувствието за бекрайни непознати градини под непознати звезди, за рубини, които сега се преобразяват под земята в червено зарево...

“Черният обелиск”, Е.М.Ремарк

някои неща, магическите неща…

Photo: Alexander Grantcharov
Мога сто пъти да нарисувам един предмет и на всяка рисунка ще е различен. Всичко се променя непрекъснато, особено аз.
Уилям Уортън, „Художникът”

…обичам дните, когато започвам да работя рано, с усещането за свежест и лекота, сякаш мога да свърша всичко и то – успешно. може би е така, защото снощи скицирах нова картина. винаги ми действа вливащо енергийно, все едно, че съм включила батерийките в зарядното. всеки възприема рисуването с различна нагласа, за мен изключително важно е търпението.. напоследък имам продължителни периоди в които не мога (не искам) да рисувам, дори не си подреждам стикчетата/ подострям моливите, което е доста символично действие всъщност. когато съм спокойна и подходя с търпение, нещата излизат от пръстите такива, каквито ги виждам в съзнанието си… когато бързам излишно или искам да се получи на всяка цена – изхвърлям. трудно описуемо е точно това изпадане от реалността и навлизането в безтегловността, както аз го наричам – това са единици време (не знам дали са минути или часове), в които не мисля за нищо друго, освен за цвят, линия и форма, и за емоцията, която създава. обикновено на фона на силна като въздействие музика.

Някои неща, магическите неща, трябва да си останат непокътнати. Взреш ли се в съставките им, магията изчезва.
„Мостовете на Медисън”

…не мисля, че някой може да сподели целия процес на създаване. не е и нужно. важно за мен е да знам точно какво искам да изразя. няма по-бездушно нещо от картина без идея. или с хаотична и неосъзната такава. понякога мога с часове да гледам картините на други автори и това да роди идеи, пречупени през мен като през призма. това също е процес на изпадване от реалността или по-точно на навлизане в друга. в един момент се превръщам само в цветни петна, и фантазия. когато гледах mirrormask, най-много ме впечатли визията, която беше точно като сън! това е нещо, което се предава толкова трудно, че е истинска наслада да видиш крайния резултат. а най-хубавото е, че всеки има различни сънища и затова всеки може да създава уникални неща.

Може би непредсказуемостта е типична за творците. Творецът изпитва почти нечовешко желание на бъде уникален, неповторим. Рисувам света, какъвто искам да бъде.
„Художникът”, Уилям Уортън

to be continued…