прекрасни като летни сънища

много исках да видя изложбата на художника Кеазим Исинов в галерия Арте, която се състоя наскоро, но така и не успях да стигна. затова пък след като ми попадна статия за изложбата в наш седмичник, реших да полюбопитствам и да видя какво ще открия онлайн за него. останах приятно изненадана от сайта му.

фонтани от цвят


сетих се за Aya Kato наскоро покрай 2-годишната ми племенница, която ме нарича Ая (понеже всичко останало е твърде сложно :о). припомних си с огромно удоволствие творенията на японката, които са истински фонтани от цветове и форми. допада ми, че под всяко има кратко обяснение на идеята и след като го прочетеш, погледът ти се оставя да бъде отвян някъде там, в търсене на спомени, пурпурни чудеса, екзотични птици на страстта и принцеси на вишневия цвят. изненадващи, оригинални и пищни истории от неописуем паралелен свят.

едни такива приказни неща

в тази зимна и измита от цветове сутрин сетивата ми бяха внезапно и освежаващо оцветени от тези ярки приказки. разказва ги канадската художничка Amelie Gagne на своя сайт и блог и на мен ми подействаха като цветен дъжд в топла утрин. споделям ги с вас >>

и още интересни арт мисли

“Аз помня, когато бях студент, измите – дадаизъм, сюреализъм, модерните течения бяха в апогея си. Та много добре си спомням, когато попитахме Бешков какво ще каже за това. Той помисли малко, пък каза: „Всеки, който не може да рисува, казва, че не трябва да се рисува истината”. Не става дума за фотографската истина. Аз мога да направя квадрати, окръжности и хубави цветни петна и да напиша отдолу „Разливи”. Художникът, който прави това, вечер като си легне, дали се чувства художник? Нищо, че ги купуват. Някои купуват картини в зелено, друг иска в розово. Имам един колега, който прави един хубави хармонии в ромбчета и ако му кажат по телефона, че има изложба за манастири, той в тези ромбчета слага кръстче. Ако му обадят, че има любовна изложба на тема любов, младост, той слага сърца. Би могло сигурно и така – щом има кой да ги купува. Сигурно още ще се променят нещата. Но ако хвърлим поглед върху съвременното изкуство, голямата форма, сериозното отношение към него отново се връща – и в мебел, и в дизайн и в изобразителното изкуство. Но дори и модерното изкуство, голямото изкуство си остава. Както е при Салвадор Дали. Той може да прави едни размекнати часовници, но в някой ъгъл на картината има или автопортрет или голо тяло или рисунка. Рисунката всъщност е изповедта на художника. Така че това изкуство ще се развива. Всяко време има своето изкуство – това, което е мода, но традицията остава.”

цялото интервю с художника Никола Ангелаков в kafene.bg >>