вдъхновение от една космическа душа

никога не съм го споменавала, но българският творец, който още преди няколко години оказа сериозно въздействие върху моето арт прохождане, беше Маестро Румен Статков. от необятните му платна, които нямат нужда от рамки, струи безкрайна вселенска енергия, в която се изгубвам с часове. преди няколко месеца се сдобихме с един от неговите ангел – хранители, което ме радва и зарежда ежедневно. не мога да не спомена и факта, че Румен е изначално свързан с галерия “Арета”, където беше първата ми изложба през 2004 и предстоящата “Воалите на времето” през юни.
в момента има негова експозиция “Между небето и земята” в Галерия “България” на ул. Бенковски 1 (вход Софийска филхармония), която силно препоръчвам да посетите. за да почувствате и почерпите вдъхновение от една космическа душа.

“art isn’t art until someone says it is”

в Mona Lisa Smile Катрин Уотсън, преподавател по История на изкуството, показва картината “Flayed Ox” на Chaim Soutine, от 1925г. и се обръща към своите ученички:

“Хубава ли е?”, пита тя.
Момичетата са шокирани – картината не е включена в официалната програма.

“Не, не е хубава. Всъщност, дори не бих го нарекла изкуство. Това е гротеска!”, реагира най-“знаещата” от тях.
“Има ли правило изкуството да не е гротеска?”, контрира друга.
“Няма ли правила?”, обажда се трета.
“Разбира се, че има. Иначе някоя простовата картина може да се приравни с Рембранд.”, отвръща уверено “знаещата” девойка. – “Има стандарти, техника, композиция, цвят, дори обект. Така че ако приемате, че изгнилото месо е изкуство, повече или по-малко, добро изкуство, какво ще учим тогава?”

“Точно това, отговаря Катрин, какво е изкуство? Какво го прави добро или лошо? И кой решава това?”

Изкуството не е изкуство, докато правилните хора не кажат, че е.”, заявява “знаещата” девойка.
“И кои са те?”, пита Катрин…
………

смях. ………..

прекрасни като летни сънища

много исках да видя изложбата на художника Кеазим Исинов в галерия Арте, която се състоя наскоро, но така и не успях да стигна. затова пък след като ми попадна статия за изложбата в наш седмичник, реших да полюбопитствам и да видя какво ще открия онлайн за него. останах приятно изненадана от сайта му.

фонтани от цвят


сетих се за Aya Kato наскоро покрай 2-годишната ми племенница, която ме нарича Ая (понеже всичко останало е твърде сложно :о). припомних си с огромно удоволствие творенията на японката, които са истински фонтани от цветове и форми. допада ми, че под всяко има кратко обяснение на идеята и след като го прочетеш, погледът ти се оставя да бъде отвян някъде там, в търсене на спомени, пурпурни чудеса, екзотични птици на страстта и принцеси на вишневия цвят. изненадващи, оригинални и пищни истории от неописуем паралелен свят.

едни такива приказни неща

в тази зимна и измита от цветове сутрин сетивата ми бяха внезапно и освежаващо оцветени от тези ярки приказки. разказва ги канадската художничка Amelie Gagne на своя сайт и блог и на мен ми подействаха като цветен дъжд в топла утрин. споделям ги с вас >>