only time..


Who can say
where the road goes
where the day flows
only time
And who can say
if your love grows
as your heart chose
only time
Who can say
why your heart sighs
as your love flies
only time
And who can say
why your heart cries
when your love lies
only time

Who can say
when the roads meet
that love might be
in your heart
And who can say
when the day sleeps
if the night keeps
all your heart

Night keeps all your heart

Who can say
if your love grows
as your heart chose
only time
And who can say
where the road goes
where the day flows
only time

Who knows – only time

“Copying Beethoven”

Вие казвате,че трябва да намеря безмълвието вътре в себе си, за да чуя музиката? Да-да-да. Тишината, това е ключ. Паузата между нотите. Когато тази тишина те обхване, душата ти ще може да пее.

Copying Beethoven

вълшебните звуци на Keiko

все по-трудно намирам музика, която да привлече вниманието ми до степен, в която да преровя света за всички албуми на даден изпълнител.. търся отчаяно нови звуци, защото слухът ми отказва да възприема слушаните до безкрай изпълнения като въздействаща емоция – те отдавна са се превърнали в мъглява, дори дразнеща част от фоновия шум. няма случайни неща (ира, не се смей!:о) – попаднах на Keiko Matsui, докато слушах поредната станция в Last.fm. подобен стил бях слушала преди векове, когато притежавах всички касетки на Ричард Клайдерман, нов все пак е различно. ще се въздържа от описание на музиката, защото каквато и възторженост да вложа, става само с чуване. възхитена съм и от простичкия факт, че кориците на албумите й са близки до моите картини като визия.. след като опустоших чуждестранните торенти (слава богу, че ги има), сега гладно и жадно поглъщам всичките й албуми. за любопитните, които не успеят да я открият никъде, ето нещо избрано:

Steps of Maya