one life. live it.

сигурно съм станала привърженик на особен вид екстремности, щом доскоро се задържах по 4-5 години на една работа, а сега, за последните 4 месеца я сменям за втори път. от друга страна, онзи ден видях на една тениска следния надпис: оne life. live it. толкова ми хареса, че малко остана да я сваля от гърба на човечеца.. интуицията ми работи безпогрешно (както винаги), защо трябва да губя още месеци, за да се убеждавам в правилността й? хубавото в случая е именно бързината, с която вземам решенията. хич не знам накъде ме водят. ама какво от това? не мисля да се примирявам с неща, които намирам за безсмислени, а ми отнемат енергия. тази вечер изпитах такова хубаво усещане само от факта, че напазарувах нова марка пастели и нови картони с грунд, че има шанс скоро да си купя десет качествени статива и имам идея за нова картина. животът е хубав, когато е простичък, нека бъде така. обичам, творя и слушам Патрисиа Каас. упорито се опитвам да поглъщам изключително трудните за четене в градски условия Тринайсет луни на Чарлс Фрейзър и да приемам спокойно филтрирането на приятелите, които отпадат от живота ми, ей така, от само себе си. предстои ми да бъда made of honour на една друидска сватба, и може би да присъствам на магията на Бебел. шарено и шеметно. колкото поискам. всъщност точно толкова, колкото да съм щастлива.

февруарски микс

вали първият сняг от месеци, а аз поглъщам с поглед първото нарисувано от мен пастелно звездно небе. тия дни съм усмихната отвътре и плувам в енергия, която оцветява аурата в най-яркото червено. обратно на това нося меки, земни цветове – цялата гама от бежаво до кафяво, зелено, капучино. зачитам Захир за втори път и с наслада установявам, че начинът, по който Коелю напевно излива душата си, ми въздейства дълбоко и питателно, дори откривам нови мисли, заради които безмилостно подгъвам ъгълчетата на страниците. Парфюмът – филмът – се оказва доста слаб, на фона на книгата, въпреки очевидното старание на създателите му. просто има моменти, когато думите все пак са по-силни и въздействащи от визията. съмнявам се, че хората, които са гледали първо филма, ще посегнат към книгата. жалко. същото мога да кажа и за високо оценения в IMDb Little Children, който за мен освен лека меланхолия, друго не остави след себе си. започнатите 3-4 картини отлежават, прилежно загърнати в одежда от паус. чакат, но не вдъхновение, а светлина. напоследък само скицирам, без да довършвам. всички са издълбоко, излизат една през друга, задъхани. една е особено любима за сърцето ми – жена с маргарити на картон от топъл оранж. Ghost Rider се оказва забавно попадение за късно понеделнишко разпускане – струва си заради три неща – ефектите, Никълъс Кейдж с горяща глава (както се изразява една очевидка, много добре му стои) и присъствието на Сам Елиът, който е любимец още от времето на Tombstone и оттогава насам се изявява все в същото мъжкарско амплоа. една свежа и поради това безкрайно ефективна СПА идея – пазаруване по време на намаления и купон със суинг с нови ботуши с висок ток. оскарите не се оказват никаква изненада, повечето филми вече са изгледани, а другата – чакат да бъдат. снимам макро на фрезии и нарциси – мечтание за истинска пролет. началото на Copying Beethoven е обещаващо, макар и мрачно – Ед Харис е блестящ с тъмните си бетовенски очи и избухлив нрав на неразбран гений, който в изблик на еуфория, показва голия си задник на ана холц. първият брой на арт списанието ми за тази година отново е пълно с картини, споделени емоции и цитати от Харли Браун – ммм, колко го чаках. не по-малко чакана е изненадата за месец март, с която ще отбележа 4 години сайт. племенницата ми направи първата си разходка, а една сродна душа някъде там рои стихове като дихания. животът е… каквото си забъркаш.

“Необятността на тишината в теб
разплакана или щастлива
блестящо бяла
или невидима като ранена сянка…
по пръстите ти светостта обвила
като душевен ореол,
рисува смисъл.
И те зарича да си цяла.
А от дъха ти ражда се
вълшебство,
понесено от цветове и тайни.
И кървавите макове разцъфват
в очите ти, в нефритените ириси,
от тихата стихия в теб…
Безкрайна…”