споделено за изкуството III

Daniel Sroka за Хилядата верни почитатели/клиенти:

“Последните няколко дни в интернет пространството кръжи статията на Кевин Кели 1000 True Fans. В нея той споделя увереността си, че “всеки, който създава произведения на изкуството”, може да си изкарва хляба с това, стига да намери 1000 истински почитатели/клиенти на своето изкуство.
Кевин говори за нещо, за което аз самият си мисля отдавна. Нашата култура проповядва двете крайности в артистичната професия: малцината избрани, които правят милиони и гладуващите артисти, които се борят със зъби и нокти за тяхното Изкуство с главно И. Като човек на изкуството, трябва да си или едното, или другото. Средното положение – нормалният работещ артист, винаги се игнорира. Само че именно това средно положение е моята цел. На мен не ми е необходима слава и не ме интересува имиджа ми на артист. Единственото, което искам, е да мога да се издържам от моето изкуство. Искам да ми се плаща достатъчно за моята кретивност, за да се грижа за семейството ми и да водя нормален живот.
Според Кели това е възможно, ако са налице 1000 истински почитатели – това са хора, които биха купили всичко, създадено от вас, които биха отишли на всички ваши изложби, които ще следят и подкрепят кариерата ви на артисти. Той стига до цифрата 1000, след като изчислява, че редовният клиент би отделил 100 долара за нещо ваше всяка година, при хиляда като него, цифрата е 100 хил. долара на година. Естествено точните цифри не са от такова значение – може да са 100, може да са и 5 хил. долара. По-важно е, че всеки артист има цифра, която е достижима и реалистична. Това, което ми допадна, е, че моите калкулации съвпадат с неговите.
Предизвикателството обаче е как да убедя моите почитатели/клиенти, че те искат още от моето изкуство, да ги превърна от спорадични почитатели (на определен продукт) в дългосрочни клиенти. Или да открия нова група почитатели, които биха купили моя фотография. Когато Кели говори за това, звучи лесно: просто намери хиляда човека, които биха купували редовно. Но в действителност това е доста трудно. Някой има ли идеи как да се постигне това?”

Източник (със съкращения):
http://blog.danielsroka.com/business/finding-your-true-fans.htm

споделено за изкуството I

Даниел Срока за купуването на изкуство:

„Едно от предизвикателствата за хората на изкуството е да убедят останалите да купуват техните произведения. Има тонове арт фенове по света, но затова пък арт купувачите не са чак толкова много, колкото изглежда. През моето студио минават немалко хора, възхищават се на фотографията ми и дори се влюбват в някоя определена, после се обръщат и си тръгват след ръкостискане и благодаря ви. Tова може да бъде толкова фрустриращо! Мисля, че нещата стоят така, защото повечето от нас не възприемат изкуството като нещо, което е за купуване. Слагам и себе си в тази група – толкова пъти съм бил на изложби и съм си тръгвал само с някоя картичка. При това аз съм човек на изкуството – ако някой трябва да купува изкуство – това съм аз!
Защо се случва това? Защо толкова арт почитатели никога не стигат до покупка? Наскоро Washington Post проведе един експеримент, който донякъде намери отговори на тези въпроси. Помолили известен цигулар от световна класа да вземе своя Страдивариус и да посвири във вашингтонското метро. Резултатът? Нулев – хората просто не му обърнали никакво внимание. Но Seth Godin не бил изненадан:
Ако твоята нагласа е, че музиката, изпълнявана в метрото не заслужава вниманието ти, няма шанс да забележиш, че е по-добра от обикновено. Не се вързва с твоето възприятие за нещата, така че просто я изгнорираш.
Мисля, че същото важи за визуалното изкуство. Дори да попаднем на картина, в която моментално се влюбваме, на цена, която можем да си позволим, на повечето от нас дори няма да им хрумне да си я купят. Сигурно това се дължи на факта, че повечето хора смятат купуването на изкуство за нещо, което правят едни други хора. Струва ни се съвсем естествено да влезем в някоя книжарница и да си купим книга или билет за концерт, защото тези събития са част от живота ни – нещо, което нормалните хора правят всеки ден. Но с изкуството кой знае защо не е така. Купуването на изкуство е възприемано като нещо, което е привилегия само на заможните или елита. Всъщност не, че хората се чувстват така, сякаш не могат или не трябва да купуват изкуство – то просто стои извън техния ежедневен стереотип и изобщо не им идва отвътре да пожелаят да го имат. Предизвикателството пред всеки артист е как да се справи с тази ситуация, как да достигне до любителите на изкуството и да ги провокира да купят изкуство.
Не съм убеден, че цената да дадено произведение е определяща за наложения „елитарен” привкус, с който повечето хора свързват купуването на изкуство. Това със сигурност е вярно за някои пазари на изкуство (теб имам предвид Ню Йорк арт сцена!). Но много хора, които принципно са склонни да харчат доста средства за почивки, храна, дрехи и т.н., също не биха купили изкуство, дори ако цената не е висока. И не мисля, че цената е определяща, по-скоро самата идея за купуването на изкуство.”

“People buy the relationship with the artist as much as the art. That takes time as well.”

Източник: http://blog.danielsroka.com/business/on-buying-art.htm

to be continued..