Julia – с огромно удоволствие погълнах първия сезон на сериала. След всяка серия се усещах усмихната и вдъхновена по гъделичкащия начин, който ти сочи, че си се докоснал до нещо магично. Нямам идея доколко филмът е базиран на истински факти и откъде започва художествената измислица. Честно казано, не е и толкова важно. За мен важното е дълбочината на историята, многопластовостта й, изпитанията, предизвикателствата и драмата, които съпътстват известността, но и колко безценно е да бъдеш себе си и бидейки себе си, да променяш животи. Eiffel – отново, факти и художествена измислица се смесват в този “биографичен” поглед върху създаването на Айфеловата кула, която безспорно ще погледна това лято с други…

Не знам дали ви се е случвало да изпитвате леко депресивно чувство след като приключите някой по-дългичък сериал, защото така сте се привързали към героите и историята, че някак не може да се примирите, че приключва? На мен – неведнъж. Но с “The Expanse” беше доста осезаемо. Може би, защото сериалът е доста различен от повечето фантастични филми, които сме гледали и продължаваме да следим през годините. Тук има дълбочина и някак притеснителна реалистичност и на моменти дори е трудно да се определи жанра – ту е екшън, ту е детективско разследване, ту е истинска драма, после става хорър, после любовна история, точно както на моменти в живота всичко е…

King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди. Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било. И все пак това е почти непоносима за…