Extremely Loud and Incredibly Close

трети пореден пост за филми, явно още е оскарско време…

добре, че са добрите романи, за да направят в Холивуд от време на време някоя силна история (без ефекти), но пък достатъчно вълнуваща, за да не я забравиш пет минути след края на надписите… в този случай – доказателство, че Търсенето на Смисъла си е чиста доза приключение. от най-хубавите. с музиката на Alexandre Desplat. препоръчвам.

романът >>

Where wild things are

за добро или лошо, никой няма идея какво се върти в главата на едно малко момче. едно е ясно – там живеят странни, космати диви същества, които всъщност доста приличат на нас. струва си да се види тази приказна история за детството и чудните места, които създаваме, за да оцелеем от света на възрастните и намерим себе си.
филмът е заснет по едноименната книга “Where the wild things are” на Maurice Sendak.
на мен приятно ми навя спомени за “Приказка без край” и съществата на Джим Хенсън.

истории оттук-оттам

книгите, които белязаха това лято, са точно “летни” – подарих си леки за смилане, приятни за сетивата страници, които направиха жегата малко по-поносима, докато умът все пак се занимаваше, за да не изпада в мързел и дълбока летаргия.

Танго – бях доста развълнувана, когато една сутрин, отивайки на работа, забелязах ново издание на Мостовете на Медисън. а бях и изненадана да видя втора книга на Робърт Джеймс Уолър, издадена у нас. макар и не толкова докосваща като първата, Танго е прекрасна история за търсенето на покой, на свое място, което човек да изгради с двете си ръце и със сърцето си, за мимолетността на всичко, което притежаваме..

Истории оттук-оттам – любимата Джоан Харис, този път в провокативни и много разнообразни истории, под формата на разкази..със задоволство забелязах, че съм изчела всичко нейно, което е издадено у нас, а с неудоволствие виждам на сайта й, че има още, което все още не е стигнало тук, мрън..

Вещицата от Портобело – добрият стар Коелю, тази книга погълнах на един дъх, историята на Атина ми хареса дори повече от Брида, от която малко неща останаха в съзнанието ми. за съжаление, и двете са далеч от първите книги, които преобърнаха доста пластове в мен..

Жива жар – трета книга на Трейси Шевалие, след Момичето с перлената обица и Дамата и еднорога. авторката разказва толкова увлекателно и картинно, че за няколко дни почти се пренесох в романа и заживях с героите. не мога да кажа, че се отличава с някаква виртуозност – по-скоро типично лятно четиво.

Нефертити – този роман беше изненада в купчинката, получих го като подарък за рождения ми ден. също го погълнах за 2 дни – интриги, амбиции и жажда за безсмъртие с цената на всичко, на фона на злато, жреци и богове в Древен Египет. беше ми интересно, въпреки че художествената измислица със сигурност е 80% за сметка на историческите факти..

Гоген – може би една от най-ценните книги от поредицата Импресионистите разказват. нетрадиционното е, че книгата съдържа писмата на художника до приятели, роднини и колеги, без техните отговори, и доста добре описва чепатия му характер, допълнително обострен от непреодолимата жажда да твори на всяка цена.

на опашката сега са: Другата Болейн и Защо толкова малко успяваме?