Коледа е време за анимация

красота – простичка, безсловесна, драматична, вечна. музиката – докосваща и разказваща приказка.
“Червената костенурка” е филм – съзерцание – балсам за очите и сърцето.

има голяма вероятност да пропуснете тази анимация сред десетките други заглавия. тя обаче е красива и пълна с вълшебства: Kubo and the two Strings

този пък със сигурност няма да го пропуснете, особено ако има хлапета наоколо. а и да няма – кой не би се умилил от сладки бебета с розови и сини коси, и щъркели с объркана професия? Storks everybody!

и един бонус, макар да не се вписва изцяло в жанра, но пък е прекрасна и докосваща история: Pete’s Dragon

ноемврийски филмов микс

в ноемврийския ми микс има приказка за гиганти, има деструктивен талант, има човещина и достойнство, щипка гений, и една история за обстоятелства и характер…

The BFG – зад това странно заглавие се крие цял гигант – The Big Friendly Giant (защото има и такива, които не са никак friendly). приказката е режисирана от Спилбърг, който използва за основа книгата на Роалд Дал с едноименно заглавие. малката Софи среща The BFG и започват едни приключения, ама да не разказвам всичко… 😉

Nina – истинска класическа драма за истинска класическа дива. филмът е за част от живота на Нина Симоне, която прави всичко възможно да го съсипе. впечатляваща игра на Зои Сoлдана, която според мен за първи път играе драматична роля с такава дълбочина.

Mr. Church – първоначално подминах този филм, подведена от плаката, защото реших, че е поредната комедия с Еди Мърфи. оказа се нещо съвсем неочаквано – прекрасна и вълнуваща история.

The Man who knew Infinity – филмът е за краткия, но необикновен живот на индиеца математик Шриниваса Рамануджан, който в началото на миналия век бива поканен от леко надменните британци да прекоси океана и да работи с тях над някои неразрешими математически казуси. напоследък Дев Пател е доста зает, но ме радва, че засега не съм го гледала в слаба роля.

Our Kind of Traitor – Юън Магрегър и Стелан Скарсгаард на едно място във филм по роман на Джон льо Каре. нямаше как да пропусна и си струваше за жанр, който принципно не е сред най-любимите ми.

в списъка със сериали пък се заформят още два, на които скоро смятам да отделя време:

The Crown и This is us

юнски филмов микс

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята.

Trumbo – мисля, че след Breaking Bad няма човек, който да се усъмни в таланта на Брайън Кранстън, този филм е по реални събития от живота на Dalton Trumbo – топ холивудски сценарист, който бива преследван по политически причини. по романа на Bruce Cook.

The program – отново истински събития, този път от живота на Ланс Армстронг. зад титлите и славата стои разболяващата амбиция да побеждаваш – при това на всяка цена. лично за мен – неразбираемо висока цена, но… разни хора, разни цели. поредна силна роля на Прочети повече юнски филмов микс

at the movies

Burnt

мога да разбера такъв тип страст към работата, която те докарва до лудост. мога да разбера и смазващия перфекционизъм, който те докарва до лудост. както и колко освобождаващо може да е, когато приемеш най-лошия сценарий. не знам само как се твори “перфектна” храна сред такъв хаос и стрес – сигурно това е част изкуството в този бранш. не е най-добрият “шефски” филм, но е със забавен диалог и добре илюстрира динамиката в кухнята и обсесията, наречена Мишлен звезди.

The Walk

ако някой си мисли, че има странна мечта, трябва да гледа този филм и пак да си помисли. базиран е на истинската история на французина Philippe Petit, който през 1974 г. опъва въже на покривите между двете кули в Ню Йорк … и просто си се разхожда по него. е, не е чак толкова просто и това не е единствения му такъв безумен проект, но… мечти, какво да ги правиш…

Bridge of Spies

всеки проект, включващ Спилбърг и Том Хенкс, си струва двата часа време, особено, ако е шпионска история от Студената война.

Grandma

бахти бабата, наистина! напомни ми малко на моята… Лили Томлин е превъзходна като хаплива поетеса, която поставя всички на място, докато помага на бременната си внучка да направи аборт.

Irrational man

нищо, което подозрително те изважда от депресията и започва да те кара да се чувстваш жив, няма да остане ненаказано. ех този Уди Алън и неговите истории с (не)очакван край. добра роля на Хоакин Финикс и Ема Стоун.

Legend

на всички е ясно как завършват тези истории (на гангстери, които правят бум, разширяват територия и след това не им достига акъл да задържат положението. или пък си имат луд брат близнак, жаден за кръв и величие.) обаче Том Харди прави впечатляващо превъплъщение като двамата братя Реджи и Рони Крей и понеже той е талантлив, а те са британци, някак все пак филмът е извън клишето.

Outlander и други обсесии

напоследък често ми се случва да чуя от приятели: сподели някой хубав филм за гледане и все по-често споделям не игрални филми, сериали. та, докато си почивах тези дни под плътната сянка на ореха на вилата и току приключила втория сезон на Ханибал, реших, че е крайно време да направя един пост за тази все по-обсебваща мания.

Outlander – сериалът следва плътно книгата на Диана Габалдон и е един от любимите ми. един – единствен фентъзи момент заплита сложна любовна история, на фона на смутни времена в планинска Шотландия през 1743 г. кастът е изключително добре подбран, особено Катрина Балфе, която изпълнява ролята на Клеър.

Hannibal – истински триумф на психологическата манипулация. като отмахнем брутализма на убийствата, всичко тук е истинско произведение на изкуството: кадрите, храната, музиката, светлината, играта на надмощие. в диалога няма празна реплика – всичко е точно на място, подплътено с прецизността, с която Ханибал убива и приготвя ястията си. неслучайно сериалът се радва на изключителна популярност. като настолна книга е за психоаналитици и психиатри.

Elementary – за този ексцентичен Шерлок с татуси и секси британски писах още преди време. за жалост третият сезон не беше толкова силен колкото началото, но все пак си е удоволствие.

Rescue me – ако сте нямали по-голям брат като мен, който да ви просветли във всички възможни разговори (и простотии) в мъжка компания, от този сериал ще научите де що има псувня на английски език, както и колко корави копелета са ирландците (особено пожарникарите в NY). Денис Лиъри не ми е любимец, но въпреки това се забавлявах неимоверно с безумствата и абсурдната му алкохолна лудост.

Banshee – ако има сериал, изтъкан от тестостерон, то това е Банши. главният герой изяжда и раздава такива тупаници през 10 минути, че се чудиш как им е стигнал гримът. шегата настрана, сериалът е динамичен, добре сниман, държи в напрежение и почти всеки герой е bad-ass. е как да не го гледаш.

Ray Donovan – още ирландска лудост и тестостерон, само че в LA. няма такъв хладнокръвен типаж като героя на Лив Шрайбър, но пък Джон Войт прави нечовешка роля и си струва да се видят бъркотиите, в които забърква семейство Донован.

Black Sails – ранната история на капитан Флинт и Джон Силвър. сериалът изобилства от свирепи пирати с немити физиономии, но ако сте израснали с книгите на Робърт Луи Стивънсън като мен, този тип приключения със сигурност ще ви допаднат.

The Affair / Satisfaction – и двата сериала в основата си имат чуствителната тема за изневярата, влюбването встрани, прозирането на истини от гледна точка на партньора… все поучителни неща. и разширяващи светогледа, бих добавила.

Sense8 – Уашовски пак имат попадение. 8 човека в различни държави, произход, раса и занимания попадат в умствен клъстър, който им позволява да използват уменията, знанията и способностите на останалите. идеята е много добра. преплитането е зашеметяващо.

Breaking Bad – брутален, обаче така ти влиза под кожата, че по някое време се усещаш как симпатизираш на “лошите” момчета… този филм е за скритите лимонки, от които никой не очаква, че са способни на определени неща, което пък им позволява да си ги правят безнаказано. е, до един момент.

Californication – тази роля на Дейвид Духовни стана по-емблематична за него от Досиетата Х и според мен му приляга много повече. засега стигнах само до 3 сезон, но ако ми се отвори време за филмов маратон, ще проверя докъде е стигнал в разрушителните дейности Ханк Мууди.

House of cards – брилянтна роля на Кевин Спейси. не толкова политиката е важна тук. тя е просто фон. на мен ми е любопитна интригата, безкрупулността, зверската амбиция, подмолността, обратите – все неща, които са ми чужди, затова и ме фасцинират така.

Lie to me – чак ме е яд, че са спрели сериала, но и трите сезона дотук си струват изродщината на Тим Рот в ролята на Кал Лайтмън.

Sherlock – много различна версия от Елементари, струва си да се види дори само заради гения на Къмбърбач.

Suits – кой не обича bad-ass адвокат, който не губи никога?

How to get away with murder – отдавнашен почитател съм на Вайола Дейвис, но с тази си роля тя наистина разбива. двойнствеността на героинята й е потресаваща, а динамиката на действието приковава. буквално залепнах за първия сезон.

In Treatment – започнах го в лош период за задълбаване в хорските проблеми. изоставен за бъдеще време. може би.

Touch – едно момче със свръхспособности успява да свърже на пръв поглед напълно непознати хора и да “поправи” съдбите им. първият сезон ми стигна напълно.

Blindspot – нещо мъничко не му достига на този сериал, за да ми хареса – дали е в актьорите, дали в сценария.. ще разбера като изгледам целия първи сезон.

в списъка за гледане:

Homeland

Gotham

The Knick

The Blacklist

True Detective

Banished