слънчогледови интерпретации

не съм вярвала, че може да съществуват толкова различни начина да нарисуваш слънчогледи.
ето, че може. разлиствайки миналогодишния априлски брой на The pastel Journal, попаднах на семплия, но впечатляващо слънчогледов сайт на Jimmy Wright.

“Моление за чашата”

“беше приятна изненада!”, в един глас и категорично констатирахме с Ира съботното посещение на изложбата “Моление за чашата” на Светлин Русев в Националната галерия за чуждестранно изкуство, открита днес, на 75-я рожден ден на маестрото. приятно ме изненада подредбата на огромните както винаги платна, прекрасно акцентирани на тъмен фон и в приглушената като светлина зала. беше достатъчно да застанеш в средата на залата, за да обгърнеш с поглед цялата експозиция и да почувстваш невероятното й излъчване.
приятно се изненадахме и от съпътстващата изложба Учителите – избрано от Дарение – колекция Светлин Русев Плевен и Ателие – колекция Светлин Русев София. в няколко зали бяха подредени забележителни като селекция платна живопис и рисунка и скулптури на десетки български творци.

“Иска ми се да вярвам, че не сме загубили памет за своите Учители. Иска ми се да вярвам, че нощта отминава… И когато всичко е потънало в мрак, когато не остане неоплют и неотречен, когато не остане спестена болка, когато уморени и изтощени, загубили Път и Вява, когато и последната надежда ни напусне – отновосе завръщат Учителите при побелелите деца, които са си играли на възрастни, без да разберат правилата на Живота.”

от онова, вдъхновяващото..

това са картини на Tom Jensen. подействаха ми като голяма чаша фреш от портокал и моркови, та побързах да ги споделя.
Том казва, че се е оттеглил от комерсиалната работа, за да се отдаде на творчеството по свой си начин. което значи рисуване до зори и спане до късно.. :о)
мъничко (и съвсем благородно) му завидях.

споделено за изкуството II

Лиса Кол за жертвите, които правим за изкуството:

“преди няколко години някой ме попита какво бих жертвала, за да се занимавам с моето изкуство. първата ми мисъл беше, че не бих искала да жертвам каквото и да било. разсъждавах така: щом имам избор, просто избирам каквото искам и резултатът не е „жертване”, а просто избиране. естествено, че ми се беше случвало да се откажа от някои неща в полза на време и средства за арт нещата, които правя, но никога не съм го смятала за „жертва”. звучи ужасно негативно. затова издирих определението и в един момент се оказа, че „жертва” може би все пак е правилната дума.

жертва: a: отказ от нещо заради нещо друго; b: нещо отказано или загубено

всеки път, когато избера да работя над моето изкуство или фокусирам част от енергията си върху него, жертвам възможността да се занимавам с нещо друго. като цяло нямам проблем с вземането на тези решения и се чувствам добре. приемам, че има неща, за които нямам време, средства и енергия, заради приоритета, който съм дала на заниманията ми с изкуството. в предишни постове споделих как и защо ми се налага да работя като софтуерен специалист, за да си плащам сметките. клишето предполага, че жертвите, които един човек на изкуството трябва да прави са от типа – да живее като starving artist*, докато чака произведенията му да започнат да се продават. аз определено не съм за този подход. може би и затова понякога не се чувствам като истински artist, защото не съм склонна да правя този тип жертви. което е глупаво, защото няма „правилен” начин да бъдеш artist. аз избирам да работя на пълно работно време като софтуерен специалист на добре платена работа с отлични допълнителни продобивки, защото тази работа ми позволява да се концентрирам на 100% над създаването на изкуството, което искам, и това не е изкуството, което непременно трябва да осигури храна на масата ми. в замяна на свободата да израствам като artist в различни отношения, аз жертвах времето си. не само времето, което прекарвам в ателието, но и това за почти всичко останало: приятели, семейство, къща, почивка. има моменти, когато изглежда така, сякаш съжалявам или негодувам срещу това си решение, но не е така. преди години планирах как да постигна желаното ниво като artist. и това беше жертвата, която доброволно направих и продължавам да правя всеки ден.”

*starving artist – “гладен” художник; човек, който не може да се изхранва от произведенията си

източник (със съкращения):
http://blog.lisacall.com/2007/07/what-are-you-willing-to-sacrifice-for-your-art.html

to be continued..