февруарски филмов микс

още сме в началото на месеца и въпреки това вече се дипли дълъг списък със силни филми, които не са за пропускане. но все пак, време е за Оскари..

Lion – много се плаче на този филм и има защо. това е истинската история на едно малко момче, което нелепо бива разделено от семеството си и след дълго лутане попада в Австралия, където е осиновено. след години откриването на изгубеното семейство се превръща в обсесия, която предизвиква криза, способна да разруши всичко, градено с толкова усилия. Дев Пател много радва напоследък, но Съни, малкото момче актьор тук печели всички адмирации. по романа “A Long Way Home” на Saroo Brierley.

Arrival – бавен, съзерцателен, вглъбен, но с точно премереното количество напрежение. един много различен поглед върху темата сами ли сме във Вселената и какво, ако не сме. Ейми Адамс е достойна за номинацията си за Златен Глобус, а музиката на Max Richter внася усещането за неизбежна трагичност, точно както в Perfect Sense.

Doctor Strange – мисля, че открих любимия си герой от комиксите – нямам идея дали е заради неоспоримия чар на Бенедикт Къмбърбач или е заради самия герой – арогантен хирург, с огромно его, който вследствие на тежка травма малко по малко преживява вътрешна трансформация и овладява супер сила. философски идеи и брилянтен хумор – както винаги перфектната рецепта за добро забавление.

Moana – красива и класическа бих казала анимация, която е идеална за разтоварване. препоръчително е да се гледа без дублаж, за да не се изпуснат нюансите, но най-вече Скалата, който е гласът на Мауи. има там и едно изключително глуповато пиле на име Хейхей, което е просто незабравимо :).

The Sea of Trees – въпреки че е с много ниска оценка от критиката и е доста депресивен, този филм за мен е символ на това, как човек се справя със загубата в живота. героят на Матю Маконъхи загубва жена си, с която са в сложни отношения от години и след смъртта й отива в “the perfect place to die – The Sea of trees”. това е една безкрайна гора, която се оказва по-скоро перфектното чистилище и изправен на ръба на физическото оцеляване, Артър намира смисъл да продължи напред. труден за гледане, но с великолепна игра на Матю, който, съдейки и по Free State of Jones и Gold, избира много внимателно ролите си.

Allied – доверието е в основата на всички отношения и подкопаването му може да саботира и най-голямата любов… хубав филм, но като че ли ми липсваше още дълбочина в образите, нещо малко не му достигна, за да бъде истински разтърсваща и драматична история.

Hacksaw Ridge – Мел Гибсън може да е спорна личност в живота, но като му попадне силна история в ръцете, прави от нея шедьовър. военните филми едва ли са любими на някого, но не мисля, че този истински случай може да остави някого равнодушен. за силата на убежденията, които правят живота непоносим, но и достойно изживян.

Jackie – високата оценка на този филм според мен се дължи единствено на великолепната игра на Натали Портман. иначе опитът за представяне на събитията от гледна точка на Джаки Кенеди е нелош, но някак остава във въздуха, без дълбочина и развитие.

Коледа е време за анимация

красота – простичка, безсловесна, драматична, вечна. музиката – докосваща и разказваща приказка.
“Червената костенурка” е филм – съзерцание – балсам за очите и сърцето.

има голяма вероятност да пропуснете тази анимация сред десетките други заглавия. тя обаче е красива и пълна с вълшебства: Kubo and the two Strings

този пък със сигурност няма да го пропуснете, особено ако има хлапета наоколо. а и да няма – кой не би се умилил от сладки бебета с розови и сини коси, и щъркели с объркана професия? Storks everybody!

и един бонус, макар да не се вписва изцяло в жанра, но пък е прекрасна и докосваща история: Pete’s Dragon

ноемврийски филмов микс

в ноемврийския ми микс има приказка за гиганти, има деструктивен талант, има човещина и достойнство, щипка гений, и една история за обстоятелства и характер…

The BFG – зад това странно заглавие се крие цял гигант – The Big Friendly Giant (защото има и такива, които не са никак friendly). приказката е режисирана от Спилбърг, който използва за основа книгата на Роалд Дал с едноименно заглавие. малката Софи среща The BFG и започват едни приключения, ама да не разказвам всичко… 😉

Nina – истинска класическа драма за истинска класическа дива. филмът е за част от живота на Нина Симоне, която прави всичко възможно да го съсипе. впечатляваща игра на Зои Сoлдана, която според мен за първи път играе драматична роля с такава дълбочина.

Mr. Church – първоначално подминах този филм, подведена от плаката, защото реших, че е поредната комедия с Еди Мърфи. оказа се нещо съвсем неочаквано – прекрасна и вълнуваща история.

The Man who knew Infinity – филмът е за краткия, но необикновен живот на индиеца математик Шриниваса Рамануджан, който в началото на миналия век бива поканен от леко надменните британци да прекоси океана и да работи с тях над някои неразрешими математически казуси. напоследък Дев Пател е доста зает, но ме радва, че засега не съм го гледала в слаба роля.

Our Kind of Traitor – Юън Магрегър и Стелан Скарсгаард на едно място във филм по роман на Джон льо Каре. нямаше как да пропусна и си струваше за жанр, който принципно не е сред най-любимите ми.

в списъка със сериали пък се заформят още два, на които скоро смятам да отделя време:

The Crown и This is us

Sicario and other stuff

уж филмовият ми филтър е доста ситен, а напоследък с потрес установявам, че на другия ден не помня какво съм гледала. аз ли гледам много кино, така ли го правят вече? ето какво успя да премине през мозъка ми тези дни:

Sicario – нетипичен, бавен, наслагващ, тежък, разобличаващ, замислящ. който гледа Narcos, със сигурност ще е запознат с темата. много добър актьорски състав: Емили Блънт отдавна ми е любимка и мисля, че с разнообразието на ролите, които приема, само печели. а за Бенисио дел Торо какво да кажа освен, че не само е изключително даровит актьор, но и остаряването му отива.

The Nice Guys – не мога да определя жанра освен като ретро лигня – тези двамцата са ги натворили такива едни красотни и забавлителни, идеални са за Прочети повече Sicario and other stuff

юнски филмов микс

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята.

Trumbo – мисля, че след Breaking Bad няма човек, който да се усъмни в таланта на Брайън Кранстън, този филм е по реални събития от живота на Dalton Trumbo – топ холивудски сценарист, който бива преследван по политически причини. по романа на Bruce Cook.

The program – отново истински събития, този път от живота на Ланс Армстронг. зад титлите и славата стои разболяващата амбиция да побеждаваш – при това на всяка цена. лично за мен – неразбираемо висока цена, но… разни хора, разни цели. поредна силна роля на Прочети повече юнски филмов микс