ноемврийски филмов микс

в ноемврийския ми микс има приказка за гиганти, има деструктивен талант, има човещина и достойнство, щипка гений, и една история за обстоятелства и характер…

The BFG – зад това странно заглавие се крие цял гигант – The Big Friendly Giant (защото има и такива, които не са никак friendly). приказката е режисирана от Спилбърг, който използва за основа книгата на Роалд Дал с едноименно заглавие. малката Софи среща The BFG и започват едни приключения, ама да не разказвам всичко… 😉

Nina – истинска класическа драма за истинска класическа дива. филмът е за част от живота на Нина Симоне, която прави всичко възможно да го съсипе. впечатляваща игра на Зои Сoлдана, която според мен за първи път играе драматична роля с такава дълбочина.

Mr. Church – първоначално подминах този филм, подведена от плаката, защото реших, че е поредната комедия с Еди Мърфи. оказа се нещо съвсем неочаквано – прекрасна и вълнуваща история.

The Man who knew Infinity – филмът е за краткия, но необикновен живот на индиеца математик Шриниваса Рамануджан, който в началото на миналия век бива поканен от леко надменните британци да прекоси океана и да работи с тях над някои неразрешими математически казуси. напоследък Дев Пател е доста зает, но ме радва, че засега не съм го гледала в слаба роля.

Our Kind of Traitor – Юън Магрегър и Стелан Скарсгаард на едно място във филм по роман на Джон льо Каре. нямаше как да пропусна и си струваше за жанр, който принципно не е сред най-любимите ми.

в списъка със сериали пък се заформят още два, на които скоро смятам да отделя време:

The Crown и This is us

Sicario and other stuff

уж филмовият ми филтър е доста ситен, а напоследък с потрес установявам, че на другия ден не помня какво съм гледала. аз ли гледам много кино, така ли го правят вече? ето какво успя да премине през мозъка ми тези дни:

Sicario – нетипичен, бавен, наслагващ, тежък, разобличаващ, замислящ. който гледа Narcos, със сигурност ще е запознат с темата. много добър актьорски състав: Емили Блънт отдавна ми е любимка и мисля, че с разнообразието на ролите, които приема, само печели. а за Бенисио дел Торо какво да кажа освен, че не само е изключително даровит актьор, но и остаряването му отива.

The Nice Guys – не мога да определя жанра освен като ретро лигня – тези двамцата са ги натворили такива едни красотни и забавлителни, идеални са за Прочети повече Sicario and other stuff

юнски филмов микс

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята.

Trumbo – мисля, че след Breaking Bad няма човек, който да се усъмни в таланта на Брайън Кранстън, този филм е по реални събития от живота на Dalton Trumbo – топ холивудски сценарист, който бива преследван по политически причини. по романа на Bruce Cook.

The program – отново истински събития, този път от живота на Ланс Армстронг. зад титлите и славата стои разболяващата амбиция да побеждаваш – при това на всяка цена. лично за мен – неразбираемо висока цена, но… разни хора, разни цели. поредна силна роля на Прочети повече юнски филмов микс

A thousand Times Good Night

красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си…
великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.

AcristaCafe_A_ThousandTimesGoodnight_hug

at the movies

Burnt

мога да разбера такъв тип страст към работата, която те докарва до лудост. мога да разбера и смазващия перфекционизъм, който те докарва до лудост. както и колко освобождаващо може да е, когато приемеш най-лошия сценарий. не знам само как се твори “перфектна” храна сред такъв хаос и стрес – сигурно това е част изкуството в този бранш. не е най-добрият “шефски” филм, но е със забавен диалог и добре илюстрира динамиката в кухнята и обсесията, наречена Мишлен звезди.

The Walk

ако някой си мисли, че има странна мечта, трябва да гледа този филм и пак да си помисли. базиран е на истинската история на французина Philippe Petit, който през 1974 г. опъва въже на покривите между двете кули в Ню Йорк … и просто си се разхожда по него. е, не е чак толкова просто и това не е единствения му такъв безумен проект, но… мечти, какво да ги правиш…

Bridge of Spies

всеки проект, включващ Спилбърг и Том Хенкс, си струва двата часа време, особено, ако е шпионска история от Студената война.

Grandma

бахти бабата, наистина! напомни ми малко на моята… Лили Томлин е превъзходна като хаплива поетеса, която поставя всички на място, докато помага на бременната си внучка да направи аборт.

Irrational man

нищо, което подозрително те изважда от депресията и започва да те кара да се чувстваш жив, няма да остане ненаказано. ех този Уди Алън и неговите истории с (не)очакван край. добра роля на Хоакин Финикс и Ема Стоун.

Legend

на всички е ясно как завършват тези истории (на гангстери, които правят бум, разширяват територия и след това не им достига акъл да задържат положението. или пък си имат луд брат близнак, жаден за кръв и величие.) обаче Том Харди прави впечатляващо превъплъщение като двамата братя Реджи и Рони Крей и понеже той е талантлив, а те са британци, някак все пак филмът е извън клишето.