“Жажда”

кога за последен път сте се просълзявали на спектакъл? на мен лично не ми се беше случвало от години. сега се случи неочаквано, на една от онези “случайни” срещи с красивото, които те изкарват от ежедневните приземявания и ти дават крила и полет едновременно. “Жажда” на Велимир Велев е спектакъл –символика. няма думи, а не са и нужни. 4 мъже, 4 жени и чаши светеща вода. движения, минимализъм, картини, музика, танц, и отново символика. прекрасно замислено и красиво изпълнено. силно препоръчвам на “зажаднелите” за естетика и приказност.

p.s. спектакълът се играе в Младежкия театър.

абсурден смях в 199

третата постановка за този месец – Старицата от калкута.
сега, държа да отбележа, че този спектакъл не е за всеки.
след края му имаше коментари, че “театърът вече не е култура”, а противно на това по време на постановката имаше цели редове, които се заливаха от смях (от онзи, заразителния, дето предизвиква разсмиване у самите актьори, а това прави нещата още по-истерично комични).
още като прочетеш анонса на Старицата и ти става ясно, че всъщност нищо не ти е ясно. спектакълът представлява скечове на абсурдни ситуации, на моменти безумно смешни. в такива се озоваваме всеки ден, само дето обикновено не ни е смешно. играта е брутална. всъщност си мисля, че дори е гениална, защото изричайки вулгарни, абсурдни и на моменти абсолютно безсмислени думи, актьорите на сцената правят невероятни изпълнения. макар да гледах някои от скечовете с напълно сериозно изражение, примесено с добре познатото учудване тип WTF??, се забавлявах най-вече поради факта, че гледах нещо различно.

клюки от ада

толкова обичам петъците, които с нещо силно и вдъхновяващо дават начало на хубав и смислен уикенд!
този път причината да възкликна така е постановката “Клюки от ада” в Сълзата, от която наистина ти потичат реки от сълзи (от смях), така, както се лее изведро талантът на тримата актьори на сцената. не мога да си спомня от коя година не бях гледала Ивайло Христов, но бързо си припомних за какво “явление” става дума! само ще издам, че играе умрял гей, за останалото, търсете билети! Деляна Хаджиянкова и Васил Михайлов са достойните партньори в тази “адска”, но затова пък супер забавна комедия. силно препоръчителна за трайно усмихване!

Вражалец*

да си призная, не съм вярвала, че някога ще ми се случи да прегракна от смях, но ей го на, случи се. вражалец е постановка един път, природно бедствие, разбиващо от смях, няма празно нито за минута, талант и смях се леят като изведро при това непрекъснато. струваше си чакането, че и борбата за билети (последните два на последния ред) и то 4 месеца, ясно защо свършват още първия ден – то това преживяване енергийно си е като 3 дни на СПА! комбинацията на Димитър Рачков като безкрайно тъп селски кмет и Любо Нейков в ролята на алчния поп определено е смазваща и само с виждане става ясно за какво иде реч, останалите трима актьори пасват перфектно на идеята да се изкърти горкия зрител от стола! само ще издам, че на моменти на Асен Блатечки му беше толкова смешно, че се налагаше да повтарят репликите, за да продължи играта. ей на това му викам разтоварваща събота вечер!

*а вражалецът бил мъжка врачка (за тези, които не знаят)

снимка: theatre.art.bg

“Вечеря за тъпаци”

“Всеки от нас в определен момент е кретен, дебил, тъпак или луд. С други думи, нормалният човек е този, който в разумно съотношение съдържа в себе си всички тези съставки, тези чисти типове.
Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртяща се врата срещу движението.
Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Той е от видовете, които са на път да изчезнат, главен носител на буржоазните добродетели.
Тъпакът не греши никога в поведението си. Греши в разсъжденията. Тъпакът е изключително опасен. дебилът веднага си личи, да не говорим за кретена, докато тъпакът разсъждава почти като нас, само с незабележимо отклонение.
Лудият също веднага се разпознава. Той е тъпак, който не знае триковете. Тъпакът се мъчи да докаже своята теза, има изкривена логика, но все пак има логика. Докато лудият изобщо не се интересува от логиката, действа с къси съединения. За него всичко доказва всичко. Той притежава своя идея-фикс и всичко, което му попадне, е добре дошло, за да я потвърди. Лудият се разпознава по свободата, с която се отнася към задължителните доказателства, по лекотата, с която получава просветления. И може би ще ви се стори странно, но рано или късно заговаря за Тамплиерите.”

постановката е толкова яка, че не устоях на изкушението да цитирам горния текст от програмата :о). докато гледаш Вечеря за тъпаци, се заливаш от смях, а после, като отшуми хумора, и се сблъскаш с поредната тъпотия, се сещаш за написаното, та поне малко да ти олекне от факта, че и за най-голямата простотия има някакво обяснение, стига да го търсиш, разбира се :о)))