фрагменти от Испания – част II: Толедо

има нещо много приключенско и вълнуващо да се отправиш към място, за което не знаеш почти нищо. Толедо съм виждала на снимки, но да се докоснеш до тази красота отблизо е съвсем различно преживяване. отправяме се към града по магистралата на юг. той е в северната част на областта Кастиля Ла Манча и е разположен на хълм над река Тахо. става вестготска столица през 554 г. сл. Хр. и е един от великите исторически испански градове. днес е под егидата на ЮНЕСКО. известен е като града на трите религии, защото преди да започнат гоненията на евреите, тук мирно са съществували християни, евреи и мюсулмани. в Толедо е живял и творил гръцкият художник Ел Греко и има музей, посветен на живота му.

11 април – Толедо

подхождаме по панорамния път на града, за да направим снимки. сградите в стария град са почти един и същ цвят, светла умбра, няма много дървета, затова пък уличките са тесни, каменни и автентични. усещането докато ги преброждаш е, че тук времето е спряло. още ми е сюрреалистично, че се намираме в сърцето на Испания. леещият се наоколо испански е като музика – местните говорят безпощадно бързо, но не ми пречи да се наслаждавам на чутото. Прочети повече фрагменти от Испания – част II: Толедо

фрагменти от Испания – част I: Мадрид

пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим. тъй като планът за седмицата всъщност се оказва доста амбициозен, предварителното разпределение по дни е задължително, за да успеем да запазим места за спане, билети за музеи и кола под наем. доста след като сме запазили билетите за полета, осъзнаваме, че пребиваването ни съвпада с Великден (Santa Semana), празнуван от испанците изключително пищно и тържествено и това прави преживяването още по-колоритно и незабравимо.
и така: набелязаният маршрут изглежда така: Мадрид – Толедо – Кордоба – Севиля – Ронда – Нерха – Гранада – Мадрид.

9 април – Мадрид

още със слизането от самолета и вдишването на мадридския вечерен въздух съм абсолютно очарована. в десет часа вечерта градът пулсира. апартаментът, който сме наели, Прочети повече фрагменти от Испания – част I: Мадрид

restart 2.0

морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… и то не къде да е, а в любимия Бургас.

AcristaCafe_Burgas_June2016_IMG_8970

с чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци  от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, Прочети повече restart 2.0

в Русия съм, в Русия съм

Нощна Москва от 21-я етаж

с риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени “йолочки”. трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти психоза от вида сега-колко-часа-ще-седим-тук и повдигане тип “газ-спирачка”. за моя изненада тук установих, че има спорт, наречен синхронно престрояване в съседна лента и най-нахално-безогледно преминаване от най-лява в най-дясна лента като прекосиш 3-4 междувременно. на пътя добре си личи тукашният контраст – BMW и Mercedes са някакви тривиални марки – карат се какви ли не тузарски автомобили, включително бентлита и ролс ройс, и всред тях се мъдрят някакви избушени лади и бусове на по сто години. но хайде да премина на позитивната част…

На Червения площад. Времето се оказа неочаквано топло.

бидейки не просто туристи, а “в гости” на брат ми и семейството му, имахме привилегията само за 6 дни да надникнем и в лачената чанта на “старата дама”. още първия ден бях възнаградена с гмуркане в “Передвижник” – огромен магазин за художнически материали, в който лакомо напълних една торба с дълго бленуваните руски маслени бои. и за да е съвсем пълен този арт ден, след това дойде ред на Третяковската галерия. тук се насладихме на класиците, а за мен сред огромното изобилие от платна, се отличиха няколко имена – Айвазовски, Шишкин, Врубел и Серов.

С голямата ми племенничка пред Государственная Третьяковская Галерея

една от безспорните области, в които руската школа няма равна, това са спектаклите – имахме възможност да посетим два – ледено шоу на “Вълшебникът от Оз” и мюзикъла “Русалочка”. представленията бяха великолепни, очевидно правени без да се жалят средства, изпипани, въздействащи и красиви. и еднакво впечатляващи за малки и големи деца.

“Вълшебникът от Оз” – шоу на лед
Нетърпеливковци за мюзикъла “Русалочка”

за безподобен фен на книгите като мен, да попадна в “Дом Книги” беше нещо като рай – прииска ми се там да си остана – огромно пространство с книги, филми и всякакви “подарки”, място за отдих и четене. леко мрън, защото почти 90% от книгите там се издават с дебели корици и елегантни подвързии, заради които чак ти се дощява да си направиш кабинет с лавици до тавана..

Някои неща трудно се учат на тези години, но пък кой не обича предизвикателства?

Москва ще запомня и с още нещо – първото ми качване на кънки на лед (по-добре късно, отколкото изобщо), което си е интересно преживяване. “Каток”-ът беше на Червения площад и с прекрасна музика за фон, което направи нещата съвсем автентични. същата вечер се озовахме и в прословутото московско метро, което е наистина впечатляващо. всяка станция е с различен облик, ние използвахме една, строена 1938г., а ескалаторът ни (с 35 градусов наклон) беше толкова дълъг, че някъде към средата не се виждаше откъде си тръгнал и къде ще стигнеш. да се чудиш и маеш как са го строили.

Гледка към “Сити-то” – комплекс от бизнес сгради, вдигнат като за едно мигване време

ако през деня градът изглежда сив, то през нощта Москва знае как да омае с пищност и грандиозност. доказват го умопомрачителните панорами от две места: Калина Бар – много приятно местенце на 21 етаж за коктейли (базирани на водка, разбира се) и прекрасна кухня и 34-я етаж на Triumph Palace (където бяхме отседнали). в последната, наречена още Мордор заради светещия си връх ;о), живеят най-различни люде само в 930 апартамента + -. мда, тук всичко е голямо и по много.

Достолепната осанка на “Триумф палас”

за сравнително краткия престой, успяхме да посетим още едно невероятно място – Оръжейната палата. тя се намира в самия Кремъл и съхранява истински съкровища като от приказките – оръжията на руските воини от различни периоди, изкусно изработени съдове от злато, сребро и скъпоценни камъни, подарявани на руския двор от европейските посланици, тронове и одежди. най-изумителни за мен бяха каляските в естествен размер, както и шейната на Екатерина (нещо като мини Икарус на ски), чиято пищност и майсторска изработка те пренася век-два назад в една друга реалност.

Тази година се навършват 120 години от създаването на ГУМ – Главния универсален магазин, който е на Червения площад

на тръгване от Москва бях леко учудена защо трябва да сме 2 часа преди полета на летището.. е, разбрахме защо. check-in-а на трийсетина души продължи повече от час без видима причина, а после ни смениха гейта в последния момент, та за малко да изпуснем самолета. това го казвам за всички, които си мислят, че неуредици има само у нас и навън животът е мед и масло. нищо подобно. неуредици има навсякъде, просто ако се радваш на висок стандарт, ги преглъщаш по-леко и имаш достъп до култура и ресурси. та след поредно завръщане от чужбината, си мисля, че най-добре е човек да цени това, което собствената му страна има, и да се стреми да пътува повече, за да обогатява ум, душа и мироглед. дай боже всекиму.

Малката ми племенничка в Измайлово – чудно местенце с приказни дървени къщички като от захар – малко запуснато, но все още атрактивно
Добавената стойност на Москва – творчески дейности с любимите ми племеннички
С НовъIм Годом! :о)

Истанбул – омайният град

преди да посетя Истанбул, бях чувала само крайни оценки за това изумително място и нямах никаква представа какво ме очаква. може би това е по-добрият вариант, защото тръгнах с чисто съзнание, което бързо се препълни от цветове, аромати, звуци, лица и движение. две думи за мен веднага определиха Истанбул: изобилие и шарен.

Шарен текстил на Капалъ чарши

Изобилие навсякъде - различни миксове чай

като истински мегаполис Истанбул има безброй лица. на влизане в града се виждат огромни жилищни комплекси от високи блокове, еднакви, скоро построени, всеки от които може да побере население като за цял град. следват квартали с ниски, прихлупени къщи, после бизнес комплекси и така – до безкрай. цветно, различно, смесица от ново и старо, от традиции и модерни технологии. чак не мога да го асимилирам като обем, защото по последни данни тук вече живеят близо 21 милиона души – напълно невъобразимо число за възприятията ми…

Джамии и круизни кораби...

местните гидове казват, че ти трябват 365 дни, за да обиколиш и видиш, и попиеш всичко от него – ние имахме само 2 и е чиста лудост да вместиш толкова впечатления и информация в тях! за два дни можеш само да стоиш и да попиваш атмосферата… само че в този град никой не “стои” – тук динамиката ми се стори убийствена – всичко се прави невероятно бързо…например по улицата се движат с главоломна скорост мъже с огромни пакети стоки, бутани на тежки колички, с които всеки момент могат да те премажат и буквално изникват от всички страни с викове вардаа…
ако не си свикнал, движението на автомобилите е другото нещо, което може да те побърка. карат като луди, свиркат непрекъснато ей така за спорта, не подават мигачи, непрекъснато сменят платната, не толерират пешеходците…но се движат. при толкова милиони хора на едно място, това явно е ефективният начин да се случват нещата. в един пиков момент видяхме дори градски автобус, който мина да кара по трамвайната линия…особености на пейзажа…

търговците пък изникват отвсякъде, решени да ти продадат каквато стока предлагат – започва се с “без пари”, последвано от “може лира, може долар, може евро”. разбира се, както навсякъде, едни са търговци и в кръвта, други – изобщо. прословутите пазарлъци съвсем не са задължителни, защото на някои места изобщо не се случваха. шегувахме се, че тук може би “ставаш мъж”, когато направиш първата си продажба, което сигурно става, като проходиш… 🙂 цели блокове от улици изглеждат като огромен непокрит мол – магазин до магазин, нагоре по 5 етажа всеки, докъдето ти стига погледа… от цялата тази шарения установих проблем да се концентрирам над едно нещо и да кажа ето това искам, не че няма качествени стоки, просто изобилието накъртва като преполята баклава…

едва тук ми се изясни защо наричаме някои черти на българите “ориенталски”. лежерното и с размах хвърляне на дребен и не чак толкова дребен боклук на улицата е нещо съвсем естествено тук! това според мен съвсем не се дължи само на факта, че в центъра почти няма кошчета заради атентатите, а просто, защото така са си свикнали. слава богу в края на деня започва организираното изриване на отпадъците, което прави нещата отново поносими. все пак ми се стори, че ние сме на доста години напред в това отношение (не че няма още какво да се желае, напротив). изобщо – това е град на абсурдни контрасти – пример: трамваите са модерни, удобни, буквално през минута, но – вътре никой не прави място на другия, особено, ако този друг иска да слезе. просто си стоят на вратата и – оправяйте се. ако на улицата пък някой те бутне (което се случва непрекъснато при тази навалица) това остава без извинение – като че ли просто няма време за такива дреболии…

за жените – доста съм чувствителна към култура, която предполага жената да играе подчинена роля, затова и дълго време Истанбул не беше в желаните ми дестинации. има нещо смущаващо лицемерно да толерираш харем със сто жени, но да ги държиш затворени и забулени, та никой друг да не ги вижда освен теб (из ежедневието на султана). добре че по някое време поканените в двореца дипломати направили гаф и се появили със съпругите си, та станало прецедент и жени започнали да присъстват на гала вечерите. в днешно време нещата сигурно са малко по-различни (казвам малко, защото все още има места, където жената яде, каквото поръча мъжа с нея и ако той се е нахранил, на нея също й прибират чинията)… по улиците жените са много различни – от изцяло забулени до напълно открити, повечето са някъде по средата – с красиви шалове по главите и тези безумни вталени шлифери в най-различни цветове. като ги гледах, изпитвах добре познатият ми бунт срещу ограниченията и неравностойното положение и същевременно благодарност, че съм се родила в една сравнително свободна държава, в която да си жена е прекрасно нещо…

На египетския пазар може да намериш всичко

двама синеоки мъже с името Мустафа белязаха двата ни изключително наситени дни в Истанбул. единият беше нашият местен гид, който ни разведе из “Долмабахче” (султанският дворец на брега на Босфора, за чийто разкош буквално е разорена хазната с мноооого тонове злато и сребро), а с него същия следобед успяхме да влезем в църквата “Света София”, доскоро действаща джамия, а сега музей. това са места, за които колкото и да разказваш, колкото и да снимаш, не се получава. човек трябва да види и изживее, защото са произведения на архитектурното изкуство и са истински пазители на историята…

Дворецът "Долма бахче" - поглед от корабчето

Входът на двореца "Долма бахче"

Златните мозайки в "Св. София"

"Света София" отвътре
другият Мустафа беше черешката на тортата в прословутия пазар Капалъ чарши, където единствената ни цел беше да купим кожени изделия. там забавлението започна рано сутринта с по чаша ароматен ябълков турски чай, здрав пазарлък на българо-турско-английски и сметки на калкулатора и продължи вечерта (след прекъсване за пазаруване на подправки на Египетския пазар и разходка с кораб по Босфора) с турско кафе и още по-неописуемо забавление. вероятно след време, това преживяване ще е единственото, което ще си спомня от тези два дни, защото пазарът в малкото магазинче на Мустафа беше като участие в комичен скеч, с точно подавани реплики и безумен диалог, предизвикващ див смях, в който накрая се включи и един нищо неподозиращ австралиец и направи нещата още по-абсурдни и комични! прекрасно е, когато попадаш на правилните хора в такива моменти, а ние това си го можем явно, защото напазарувахме красиви неща, Мустафа получи явно традиционните целувки по бузите на тръгване, и всички бяхме доволни и щастливи.

за Истанбул вероятно могат да се изпишат томове и мнозина са опитвали. едно е сигурно: това е град за всички сетива – да видиш, да помиришеш, да чуеш, да докоснеш и почувстваш със сърцето си. шарен до невъзможност, контрастен, смазващо динамичен. за да се отдадеш на съзерцание, тук може би трябва да останеш с години и да се слееш с местния ритъм, да излезеш извън туристическите места и да се гмурнеш по малките калдъръмени улички и непопулярните места. аромат на печени кестени и царевица, шафран и карамфил, напевните гласове по време на молитва, виковете на търговците на сирене, които хвалят стоката си, отрупаните от сладки лакомства витрини – това са все усещания и картини, които се запечатват като част от атмосферата. Истанбул ми прилича на сироп за баклава: гъст, сладък и омайващ. който веднъж го е опитал – със сигурност ще се върне за още.

В градината на двореца "Долма бахче"

Изцяло бели къщи на европейския бряг на Босфора

Панорамна гледка към европейската част

Градината и портата на двореца, през която султанът е влизал