фрагменти от Испания – част I: Мадрид

пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим. тъй като планът за седмицата всъщност се оказва доста амбициозен, предварителното разпределение по дни е задължително, за да успеем да запазим места за спане, билети за музеи и кола под наем. доста след като сме запазили билетите за полета, осъзнаваме, че пребиваването ни съвпада с Великден (Santa Semana), празнуван от испанците изключително пищно и тържествено и това прави преживяването още по-колоритно и незабравимо.
и така: набелязаният маршрут изглежда така: Мадрид – Толедо – Кордоба – Севиля – Ронда – Нерха – Гранада – Мадрид.

9 април – Мадрид

още със слизането от самолета и вдишването на мадридския вечерен въздух съм абсолютно очарована. в десет часа вечерта градът пулсира. апартаментът, който сме наели, Прочети повече фрагменти от Испания – част I: Мадрид

restart 2.0

морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… и то не къде да е, а в любимия Бургас.

AcristaCafe_Burgas_June2016_IMG_8970

с чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци  от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, Прочети повече restart 2.0

в Русия съм, в Русия съм

Нощна Москва от 21-я етаж

с риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени “йолочки”. трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти психоза от вида сега-колко-часа-ще-седим-тук и повдигане тип “газ-спирачка”. за моя изненада тук установих, че има спорт, наречен синхронно престрояване в съседна лента и най-нахално-безогледно преминаване от най-лява в най-дясна лента като прекосиш 3-4 междувременно. на пътя добре си личи тукашният контраст – BMW и Mercedes са някакви тривиални марки – карат се какви ли не тузарски автомобили, включително бентлита и ролс ройс, и всред тях се мъдрят някакви избушени лади и бусове на по сто години. но хайде да премина на позитивната част…

На Червения площад. Времето се оказа неочаквано топло.

бидейки не просто туристи, а “в гости” на брат ми и семейството му, имахме привилегията само за 6 дни да надникнем и в лачената чанта на “старата дама”. още първия ден бях възнаградена с гмуркане в “Передвижник” – огромен магазин за художнически материали, в който лакомо напълних една торба с дълго бленуваните руски маслени бои. и за да е съвсем пълен този арт ден, след това дойде ред на Третяковската галерия. тук се насладихме на класиците, а за мен сред огромното изобилие от платна, се отличиха няколко имена – Айвазовски, Шишкин, Врубел и Серов.

С голямата ми племенничка пред Государственная Третьяковская Галерея

една от безспорните области, в които руската школа няма равна, това са спектаклите – имахме възможност да посетим два – ледено шоу на “Вълшебникът от Оз” и мюзикъла “Русалочка”. представленията бяха великолепни, очевидно правени без да се жалят средства, изпипани, въздействащи и красиви. и еднакво впечатляващи за малки и големи деца.

“Вълшебникът от Оз” – шоу на лед
Нетърпеливковци за мюзикъла “Русалочка”

за безподобен фен на книгите като мен, да попадна в “Дом Книги” беше нещо като рай – прииска ми се там да си остана – огромно пространство с книги, филми и всякакви “подарки”, място за отдих и четене. леко мрън, защото почти 90% от книгите там се издават с дебели корици и елегантни подвързии, заради които чак ти се дощява да си направиш кабинет с лавици до тавана..

Някои неща трудно се учат на тези години, но пък кой не обича предизвикателства?

Москва ще запомня и с още нещо – първото ми качване на кънки на лед (по-добре късно, отколкото изобщо), което си е интересно преживяване. “Каток”-ът беше на Червения площад и с прекрасна музика за фон, което направи нещата съвсем автентични. същата вечер се озовахме и в прословутото московско метро, което е наистина впечатляващо. всяка станция е с различен облик, ние използвахме една, строена 1938г., а ескалаторът ни (с 35 градусов наклон) беше толкова дълъг, че някъде към средата не се виждаше откъде си тръгнал и къде ще стигнеш. да се чудиш и маеш как са го строили.

Гледка към “Сити-то” – комплекс от бизнес сгради, вдигнат като за едно мигване време

ако през деня градът изглежда сив, то през нощта Москва знае как да омае с пищност и грандиозност. доказват го умопомрачителните панорами от две места: Калина Бар – много приятно местенце на 21 етаж за коктейли (базирани на водка, разбира се) и прекрасна кухня и 34-я етаж на Triumph Palace (където бяхме отседнали). в последната, наречена още Мордор заради светещия си връх ;о), живеят най-различни люде само в 930 апартамента + -. мда, тук всичко е голямо и по много.

Достолепната осанка на “Триумф палас”

за сравнително краткия престой, успяхме да посетим още едно невероятно място – Оръжейната палата. тя се намира в самия Кремъл и съхранява истински съкровища като от приказките – оръжията на руските воини от различни периоди, изкусно изработени съдове от злато, сребро и скъпоценни камъни, подарявани на руския двор от европейските посланици, тронове и одежди. най-изумителни за мен бяха каляските в естествен размер, както и шейната на Екатерина (нещо като мини Икарус на ски), чиято пищност и майсторска изработка те пренася век-два назад в една друга реалност.

Тази година се навършват 120 години от създаването на ГУМ – Главния универсален магазин, който е на Червения площад

на тръгване от Москва бях леко учудена защо трябва да сме 2 часа преди полета на летището.. е, разбрахме защо. check-in-а на трийсетина души продължи повече от час без видима причина, а после ни смениха гейта в последния момент, та за малко да изпуснем самолета. това го казвам за всички, които си мислят, че неуредици има само у нас и навън животът е мед и масло. нищо подобно. неуредици има навсякъде, просто ако се радваш на висок стандарт, ги преглъщаш по-леко и имаш достъп до култура и ресурси. та след поредно завръщане от чужбината, си мисля, че най-добре е човек да цени това, което собствената му страна има, и да се стреми да пътува повече, за да обогатява ум, душа и мироглед. дай боже всекиму.

Малката ми племенничка в Измайлово – чудно местенце с приказни дървени къщички като от захар – малко запуснато, но все още атрактивно
Добавената стойност на Москва – творчески дейности с любимите ми племеннички
С НовъIм Годом! :о)

Истанбул – омайният град

преди да посетя Истанбул, бях чувала само крайни оценки за това изумително място и нямах никаква представа какво ме очаква. може би това е по-добрият вариант, защото тръгнах с чисто съзнание, което бързо се препълни от цветове, аромати, звуци, лица и движение. две думи за мен веднага определиха Истанбул: изобилие и шарен.

Шарен текстил на Капалъ чарши

Изобилие навсякъде - различни миксове чай

като истински мегаполис Истанбул има безброй лица. на влизане в града се виждат огромни жилищни комплекси от високи блокове, еднакви, скоро построени, всеки от които може да побере население като за цял град. следват квартали с ниски, прихлупени къщи, после бизнес комплекси и така – до безкрай. цветно, различно, смесица от ново и старо, от традиции и модерни технологии. чак не мога да го асимилирам като обем, защото по последни данни тук вече живеят близо 21 милиона души – напълно невъобразимо число за възприятията ми…

Джамии и круизни кораби...

местните гидове казват, че ти трябват 365 дни, за да обиколиш и видиш, и попиеш всичко от него – ние имахме само 2 и е чиста лудост да вместиш толкова впечатления и информация в тях! за два дни можеш само да стоиш и да попиваш атмосферата… само че в този град никой не “стои” – тук динамиката ми се стори убийствена – всичко се прави невероятно бързо…например по улицата се движат с главоломна скорост мъже с огромни пакети стоки, бутани на тежки колички, с които всеки момент могат да те премажат и буквално изникват от всички страни с викове вардаа…
ако не си свикнал, движението на автомобилите е другото нещо, което може да те побърка. карат като луди, свиркат непрекъснато ей така за спорта, не подават мигачи, непрекъснато сменят платната, не толерират пешеходците…но се движат. при толкова милиони хора на едно място, това явно е ефективният начин да се случват нещата. в един пиков момент видяхме дори градски автобус, който мина да кара по трамвайната линия…особености на пейзажа…

търговците пък изникват отвсякъде, решени да ти продадат каквато стока предлагат – започва се с “без пари”, последвано от “може лира, може долар, може евро”. разбира се, както навсякъде, едни са търговци и в кръвта, други – изобщо. прословутите пазарлъци съвсем не са задължителни, защото на някои места изобщо не се случваха. шегувахме се, че тук може би “ставаш мъж”, когато направиш първата си продажба, което сигурно става, като проходиш… 🙂 цели блокове от улици изглеждат като огромен непокрит мол – магазин до магазин, нагоре по 5 етажа всеки, докъдето ти стига погледа… от цялата тази шарения установих проблем да се концентрирам над едно нещо и да кажа ето това искам, не че няма качествени стоки, просто изобилието накъртва като преполята баклава…

едва тук ми се изясни защо наричаме някои черти на българите “ориенталски”. лежерното и с размах хвърляне на дребен и не чак толкова дребен боклук на улицата е нещо съвсем естествено тук! това според мен съвсем не се дължи само на факта, че в центъра почти няма кошчета заради атентатите, а просто, защото така са си свикнали. слава богу в края на деня започва организираното изриване на отпадъците, което прави нещата отново поносими. все пак ми се стори, че ние сме на доста години напред в това отношение (не че няма още какво да се желае, напротив). изобщо – това е град на абсурдни контрасти – пример: трамваите са модерни, удобни, буквално през минута, но – вътре никой не прави място на другия, особено, ако този друг иска да слезе. просто си стоят на вратата и – оправяйте се. ако на улицата пък някой те бутне (което се случва непрекъснато при тази навалица) това остава без извинение – като че ли просто няма време за такива дреболии…

за жените – доста съм чувствителна към култура, която предполага жената да играе подчинена роля, затова и дълго време Истанбул не беше в желаните ми дестинации. има нещо смущаващо лицемерно да толерираш харем със сто жени, но да ги държиш затворени и забулени, та никой друг да не ги вижда освен теб (из ежедневието на султана). добре че по някое време поканените в двореца дипломати направили гаф и се появили със съпругите си, та станало прецедент и жени започнали да присъстват на гала вечерите. в днешно време нещата сигурно са малко по-различни (казвам малко, защото все още има места, където жената яде, каквото поръча мъжа с нея и ако той се е нахранил, на нея също й прибират чинията)… по улиците жените са много различни – от изцяло забулени до напълно открити, повечето са някъде по средата – с красиви шалове по главите и тези безумни вталени шлифери в най-различни цветове. като ги гледах, изпитвах добре познатият ми бунт срещу ограниченията и неравностойното положение и същевременно благодарност, че съм се родила в една сравнително свободна държава, в която да си жена е прекрасно нещо…

На египетския пазар може да намериш всичко

двама синеоки мъже с името Мустафа белязаха двата ни изключително наситени дни в Истанбул. единият беше нашият местен гид, който ни разведе из “Долмабахче” (султанският дворец на брега на Босфора, за чийто разкош буквално е разорена хазната с мноооого тонове злато и сребро), а с него същия следобед успяхме да влезем в църквата “Света София”, доскоро действаща джамия, а сега музей. това са места, за които колкото и да разказваш, колкото и да снимаш, не се получава. човек трябва да види и изживее, защото са произведения на архитектурното изкуство и са истински пазители на историята…

Дворецът "Долма бахче" - поглед от корабчето

Входът на двореца "Долма бахче"

Златните мозайки в "Св. София"

"Света София" отвътре
другият Мустафа беше черешката на тортата в прословутия пазар Капалъ чарши, където единствената ни цел беше да купим кожени изделия. там забавлението започна рано сутринта с по чаша ароматен ябълков турски чай, здрав пазарлък на българо-турско-английски и сметки на калкулатора и продължи вечерта (след прекъсване за пазаруване на подправки на Египетския пазар и разходка с кораб по Босфора) с турско кафе и още по-неописуемо забавление. вероятно след време, това преживяване ще е единственото, което ще си спомня от тези два дни, защото пазарът в малкото магазинче на Мустафа беше като участие в комичен скеч, с точно подавани реплики и безумен диалог, предизвикващ див смях, в който накрая се включи и един нищо неподозиращ австралиец и направи нещата още по-абсурдни и комични! прекрасно е, когато попадаш на правилните хора в такива моменти, а ние това си го можем явно, защото напазарувахме красиви неща, Мустафа получи явно традиционните целувки по бузите на тръгване, и всички бяхме доволни и щастливи.

за Истанбул вероятно могат да се изпишат томове и мнозина са опитвали. едно е сигурно: това е град за всички сетива – да видиш, да помиришеш, да чуеш, да докоснеш и почувстваш със сърцето си. шарен до невъзможност, контрастен, смазващо динамичен. за да се отдадеш на съзерцание, тук може би трябва да останеш с години и да се слееш с местния ритъм, да излезеш извън туристическите места и да се гмурнеш по малките калдъръмени улички и непопулярните места. аромат на печени кестени и царевица, шафран и карамфил, напевните гласове по време на молитва, виковете на търговците на сирене, които хвалят стоката си, отрупаните от сладки лакомства витрини – това са все усещания и картини, които се запечатват като част от атмосферата. Истанбул ми прилича на сироп за баклава: гъст, сладък и омайващ. който веднъж го е опитал – със сигурност ще се върне за още.

В градината на двореца "Долма бахче"

Изцяло бели къщи на европейския бряг на Босфора

Панорамна гледка към европейската част

Градината и портата на двореца, през която султанът е влизал

До Канада и назад (част II – Монреал)

Montreal_Cathedral_IMG_2644

сигурно има безброй известни места по света, чието име обаче е просто абстрактно понятие, без точни координати и особено съдържание в съзнанието. така беше и Монреал за мен, преди да получа поканата от галерията и да реша, че ще заминем там за откриването. знаех, че е красив град, в който се провежда джаз фестивал … и толкова. хубавото е, че в нета има толкова информация, че човек може да се подготви доста добре предварително, както и направихме всъщност.

открийте разликите

кацаме след 12 часов полет и смилане на времето, каквото досега не съм преживявала (в София е 7 часа сутринта, кацаме в Монреал в 14:30 същия следобед). посрещат ни Гинка и Маги, които живеят от години в града – (и с двете се срещаме за първи път наяве), и информацията започва да се сипе още в колата. първото нещо, което забелязваме още на път от летището към хотела е, че колите нямат предни номера. обяснението е годишната такса “номер”, която автоматично свежда номера само до един. бързо ни осведомяват, че към дългия списък от такси има дори такава за притежаване на шофьорска книжка. редът се усеща някак във въздуха, кара се без напрежение, няма задръствания, а тъй като паркирането е проблем, всички чинно сричат знаците за паркиране, защото всяко неправилно такова, автоматично ти излиза солено.

 

разстоянията тук са доста измамни. разбираме го още на първата разходка от хотела (който сме подбрали “близо”) до галерията. затова и метрото е желателно, бързо и ефективно средство за придвижване. прави ми впечатление, че това, което сме чували като характерен за големите градове фон по филмите е вярно – в далечината непрекъснато вият сирени, било то на линейки или на пожарни коли. разказаха ни, че пожарникарите са много на почит в Монреал, защото градът помни два почти унищожителни пожара в началото на миналия век. затова навсякъде има пожарни кранове, пред които е забранено да се паркира. разбираме и причината за пожарите – въпреки че почти всички фасади изглеждат спретнати и подредени с малките си тухлички, сградите всъщност са изцяло дървени, а тухлите са само облицовка. освен това са и плътно долепени една до друга, което прави нещата лесни за унищожителната лакомия на огъня.

Montreal_Firehouse_IMG_2649.jpg

Montreal_UQAM_MG_2635.jpg

Монреал е много шарен град – не знам дори, дали това е правилната дума. по-скоро е различен в кварталите си като облик и излъчване. това, което моят европейски поглед не успява да възприеме, са много разпространените тук “каубойски” сгради – на два етажа, с плосък покрив, облицовка от тухли и външни стълби отпред, от които ми се струва, че всеки момент ще излязат група каубои и ще се метнат на конете. от друга страна в Стария град има сгради на по 200 години, downtown-ските небостъргачи се прегръщат с катедрали, а на хълма, дал име на града (Mount Royal) са разположени къщите на богатите – симпатични мини имения за по милион – два, с педантично оформени зелени площи и цветя, които (!) нямат никакви зидове и огради, просто са на деликатно разстояние едно от друго. всяка от тях е с различна собствена индивидуалност в архитектурата и за разлика от каубойските, имат скосени покриви. говори се, че тук най-хубавите коли се карат от богатите и … от пенсионерите, колкото и невероятно да ни звучи. без коментар.

Montreal_Hotel_IMG_2952.jpg

Montreal_House_IMG_2710.jpg

Montreal_House_MG_2701.jpg

шареното е и в хората, и в националността им – от хотел Holiday Inn с архитектура с китайски елементи започва China town, където магазинчетата и обитателите те карат да се чувстваш съвсем като в Китай, а в гей вилидж дори по витрините на магазините манекените са с характерни чупки в кръста. за всеки по нещо. прави впечатление, че никъде по улиците няма кофи за боклук. обяснението е простичко – боклукът се събира в определен ден от седмицата и тогава се изнася за вземане. с това се занимава отговорника на входа, който също може да извикате за дребни битови повреди, които влизат в наема.

Montreal_HolidayInn_IMG_2650.jpg

Montreal_Tree_IMG_2665.jpg

наричат Монреал Града на двете нива и Града на стоте камбани. първото е заради Подземния град – километри тунели с магазини и офиси под земята, които са свързани с метрото и при убийствените температури през зимата позволяват придвижването, без да се налага излизане на повърхността. прави впечатление, че в тези тунели (поне където минаваме ние), няма издраскано, мръсно или счупено, което е направо удивително за балканската ни природа. разказват ни, че при тукашните сурови зими, няма понятие “да те изненада снега”. чистенето му става с железен ред и макар да се трупа на определени места чак до пролетта, местата за преминаване за осигурени. второто име идва от множеството катедрали и църкви, пръснати из целия град.

Montreal_PlacedesArmes_IMG_2938.jpg

montreal palais des congres

Montreal_Church_MG_2627.jpg

докато си говорим с приятелите ни българи за реалността на емигрантите тук, осъзнавам защо най-много българи има в Торонто, а не тук – една от сериозните причини е френския език, който в Монреал е абсолютно задължителен за намирането на хубава работа, позволяваща израстване и добро заплащане. забелязвам, че конкретно нашите приятели са максимално фокусирани над ежедневните си задачи: курсове, изпити, работа, семейство, които ще направят живота им по-хубав и ще осигурят по-висок стандарт. няма носталгия (поне не я показват и аз не усещам такава), нито традиционното вече българско мрънкане. иначе космополитността се вижда с просто око дори по улиците – азиатци, европейци, африканци, американци, латинос, има от всичко, любезни са, отзивчиви, приятелски настроени, въпреки че френският е основен език, отговарят на английски. говори се, че всъщност това смесване и привличане на представители на различни култури е политика на страната за обогатяване на генния фонд, който вследствие на суровите условия на живот преди години силно е излинял.

Montreal_church1_IMG_2671.jpg

храната е не по-малко цветна – първата вечер ни водят в т.нар. бюфет – за 10$ получаваш повече от изобилие от няколко блок маси, отрупани със салати, печени меса, рибни деликатеси, хляб, сладоледи и десерти. Гергьовден е малко странен тази година – обядваме с екипа на галерията, които са вегетарианци и се хранят с органична храна, приготвена на място в собствената им кухня, а вечерта замръкваме в италиански ресторант, в който ни изпращат сами да си подберем и изпечем филийките и намажем с направо престъпно вкусни смеси. никъде в заведенията и вътрешността на сградите не се пуши. на някои входове има поставени подобни на пощенски кутии, в които може да се тръска пепелта и да се загаси цигарата. оставяме за последния ден преди заминаване предварително препоръчаното заведение Schwarz (благодаря ти, Роси ;)), което съществува от 1928 година и пази наистина автентична атмосфера. в него се готви уникално пушено месо, което гарантира солидно преяждане и мога да ви уверя, че чакането на опашка отвън, за да получиш маса, си струва! освен, че опитваме от деликатесите, се сдобиваме с комплект подправки, които се надяваме да имат същия магически ефект и върху нашенското месо. единственото, което не успяваме да открием, е препоръчания ми от една американка, живееща в Монреал, “beaver tail”, което всъщност не било опашка от бобър, а десерт с това наименование.

Montreal_Schwarzdeli.jpg

Go Canadians!
за седмицата, в която сме в Монреал, няколко вечери са “хокейни”. по улиците се усеща приповдигнатост и съпричастност с канадския отбор: хората гордо носят екипи, дори жените, по колите са накачени флагчета, а на автобусите непрестанно се изписва Go, Canadians! тук хокеят е истинска религия, която е обхванала не само местните, но и голяма част от емигрантите. ние успяхме да гледаме мач с отбора на Питсбърг и ми се стори, че тази вечна битка между канадци и американци, съпроводена от бурни емоции, възторжени и разочаровани викове, е наистина неделима част от канадската атмосфера.

щедростта на природата

Montreal_BotanicalGarden_IMG_2724.jpg

Montreal_port_IMG_2939.JPG

още от google maps се вижда колко е зелен островът и с колко водни ръкави е прорязан. в Монреал всяка зелена площ е почистена и подредена, малките градинки пред къщите са китни и направени (има глоба за немарливи собственици), ботаническата градина е уникално място с хиляди растителни видове. за моя изненада сърцето ми остава в китайската градина, която е много по-релаксираща и красива от японската. много от видовете не са разцъфнали, защото сега е ранна пролет и градината тепърва изгрява с целия си блясък. до ботаническата е Биодома, който пресъздава 5 екосистеми – тропическа и широколистни гори, St. Lawrence морска екосистема, арктическа и антарктическа екосистеми. всички са с автентичния си климат, за да създадат на обитателите си реална обстановка.
всъщност работата на местните метериолози сигурно е доста трудна – климатът е поредното шарено и непредсказуемо нещо тук – през два часа времето се мени през слънчево, облачно и порой, отново до слънце, а за седмицата, в която ние сме там, от 18 градуса слизаме до 2, постоянно духа вятър, накрая прехвърча и сняг. при това местните ни разказват, че всъщност сме късметлии, защото това време е по-характерно за юни, може би затова дърветата смело са нацъфтели, а жените за мое изумление масово ходят боси и по джапанки.

Montreal_ChinaGarden_IMG_2771.jpg

Montreal_ChinaGarden_IMG_2804.jpg

град на музеи

Montreal_FineArtsMuseum_IMG_2807.jpg

музеите в Монреал не са много, но затова пък си заслужават отделеното време. дори експозициите да не са по вкуса на посетителя, то сградите сами по себе си са произведения на изкуството. отделяме един следобед на Музея за изящни изкуства, където освен постоянните изложби, които са безплатни, разглеждаме атрактивна експозиция за живота и творчеството на Miles Davis и изложба бижута, вдъхновена от представленията на Cirque de Soleil. в другата сграда на музея най-силно впечатлява изложба стъкло. в постоянните експозиции и вътре в музея е разрешено да се снима, навсякъде се виждат майки с маного малки деца, както и хора в инвалидни колички, които очевидно нямат проблеми с достъпа. другият музей – за Съвременно изкуство не ме очарова особено като експозиция – както може и да се очаква, твърде много модерен арт – от типа черен квадрат на бял фон.. в една от залите обаче се натъкваме на интересна инсталация на огромно осветително тяло, направено изцяло от различни по вид стъклени чаши, които погледнати отдалеч са напълно неразличими, а под полюлея има маса, отрупана със същите чаши. музеят, който не успяваме да посетим, е Историческият музей.

Montreal_FineArt_MG_2753.jpg

Montreal_FineArt_MG_2768.jpg

една монреалска галерия

Gora_expo_400.jpg

от ден първи комуникацията с Gora е изключително стегната и професионална. още с поканата получавам 90% от необходимата ми за да взема решение информация. тях не ги интересува дали си самоук художник или си учил изкуство, не се страхуват от стъкла (това обикновено е един от доводите на галериите да отказват пастели), конкретно тази галерия няма лице на улицата, не разчита на случаен поток от посетители, затова пък редовно прави корпоративни събития в залите си и така промотира авторите. модерното изкуство е на почит, но се търси и различното. не си позволяват да коментират с епитети самите картини, нито цените им, само при крайности в тях се намесват със съвет. затова пък щедро раздават визитки и каталози с координати на авторите, без да се притесняват, че някой ще ги прескочи като посредник (тъжна бг действителност). усещането ми е за различен подход и реалност, но то е неизбежно при всички други гореспоменати различия.

P.S. Благодарим на Гинка, Марти и Маги за тяхната отзивчивост, топлота и гостоприемство! Бяхте страхотни гидове и направихте преживяването Монреал много по-вълнуващо!

и още от града:

Montreal_Illuminated_IMG_2683.jpg

детайл от емблематичната скулптура

Montreal_Illuminated_IMG_2682.jpg

Montreal_Cirque_IMG_2638.jpg

Cirque du Soleil – за жалост не успяхме да стигнем до представлението им

Montreal_atNight_MG_2713.jpg

нощен Монреал – поглед от катедралата Сен Жозеф

Montreal_atNight_MG_2722.jpg

и поглед към небостъргачите от Mount Royal

Montreal_MacGill_IMG_2706.jpg

MacGill University – едно от най-престижните учебни заведения