“Жажда”

кога за последен път сте се просълзявали на спектакъл? на мен лично не ми се беше случвало от години. сега се случи неочаквано, на една от онези “случайни” срещи с красивото, които те изкарват от ежедневните приземявания и ти дават крила и полет едновременно. “Жажда” на Велимир Велев е спектакъл –символика. няма думи, а не са и нужни. 4 мъже, 4 жени и чаши светеща вода. движения, минимализъм, картини, музика, танц, и отново символика. прекрасно замислено и красиво изпълнено. силно препоръчвам на “зажаднелите” за естетика и приказност.

p.s. спектакълът се играе в Младежкия театър.

колосална доза енергиен заряд

няма да крия, че взех билети за Lord of the Dance и очаквах самия концерт с огромно въодушевление, което се базираше на изгледаното още преди години видео на великолепното шоу. да кажа, че на живо беше невиждано грандиозно и умопомрачително преживяване, ще бъде леко отклоняване от истината. да, имаше моменти, в които ми настръхваше косъма от бясното съчетание на сила, синхрон, енергия и ритъм. да, почти през цялото време не спрях да тактувам с крак. да, соловите изпълнения на женския вокал в дълга смарагдова рокля бяха величествени, а от малката златна фея, която пръскаше златен прашец около себе си и разказваше приказки с движенията на крехкото си и невероятно гъвкаво телце, струеше невероятна емоция. предвид всичко това чак не ми се иска да се фокусирам над нещата, които не ми допаднаха, и все пак: 20 – минутен антракт, който се врязва в средата на спектакъла и помита поне на половина емоцията и въздействието, плейбека на звука от тропота (който в зала 1 няма как да бъде автентичен, уви, най-малкото заради пода), изключително младия танцьор, който е заместил Майкъл Флетли – едно младо лице, което не успява да зарази с драма, с мъжественост и борбеност. след спектакъла на партито на Bushmills имахме възможност да кажем по едно Cheers на състава, те наистина са много млади и това ги лишава от възможността да въздействат силно и драматично на публиката. нещо, което коментирах и при изпълненията на участниците в Music Idol – когато още не си преживял силни върхове и спадове, няма как да ги изтръгнеш от сърцето си и да ги изкараш навън под формата на изкъртващо изпълнение. все пак съм категорична, че си струваше преживяването.

много култура, много нещо

три неща белязаха изминалата седмица като изключително постижение за културтрегерството ми – изложбата на Пиер и Жил, Нощта на музеите и Преживяването, наречено Кайли.
изложбата в Софийска градска бе наречена уникална в програмата на Френския културен институт. двойка френски артисти – фотограф и художник, творят доста странни, екстравагантни и близо до кича произведения на изкуството, в доста от които най-забележителното е … рамката.
честно казано не очаквах че към Нощта на музеите ще има такъв интерес, но той беше очевиден. това, което ние успяхме да видим, беше наистина уникалния парк в двора на външно министерство (жалко, че нямам голям афинитет към скулптурите), част от постоянната експозиция на галерията за чуждестранно изкуство и танцът върху фасада с Антоан льо Менестрел и някакви странни крясъци из “меката” на изкуството – Шипка 6.
неочакваната изненада и слава богу приятна, беше невероятното шоу на Кайли Миноуг, което имах удоволствието да гледам от вип зоната на стадион Локомотив. не мога да кажа, че я харесвам или слушам (поне не от тинейджърските ми години), но тя беше блестяща, перфектна и очевидно професионалист до последно. стори ми се, че в началото изражението й беше леко напрегнато, сякаш някой я беше фрустрирал точно преди концерта, но се владееше невероятно. нашенските “звезди” гледаха с навлажнен поглед към сцената с ясното съзнание, че такова нещо уви едва ли някога ще им се случи. кайли сменяше костюмите си през две изпълнения с бързина, на която биха завидели и във Формула 1, бенда и танцьорите също бяха на ниво. изобщо, за не-фен като мен, останах доволна от емоцията.

Антоан льо Менестрел
снимки Николай Апов

терзанията на един контрабасист

AcristaCafe_Kontrabasat

още като видях рекламната листовка за спектакъла и възкликнах: това ще е нечовешко изпълнение! и за моя радост очакванията ми се оправдаха – за два часа трите реда гости на камерната сцена в Народния попадат спонтанно, леко, като споделяне и мощно като звуци, в света на един изтерзан от собствената си личност и живот контрабасист от Държавната немска филхармония. в ролята на контрабасиста е Валентин Ганев. трябва да призная, че това уви е първото ми съприкосновение с актьора, който ми достави огромно удоволствие с играта си. той просто се е сраснал с ролята и прави великолепно изпълнение. сложна музикална съдба (както сам просъсква с отвращение), за добро или лошо проникнат от музиката, ненавиждащ Вагнер и неговите “нескопосано” написани произведения, влюбен до маниакалност и поради това мятащ се в собствените си екплозивни емоции не къде да е, а в една звукоизолирана стая, която оставя света навън, но затова пък няма как да избягаш от себе си (и по-лошото – от надвисналата сянка на контрабаса).
бях завладяна от Зюскинд още от Парфюмът, тук ми се прииска да запомня почти всеки ред от текста.
силно препоръчвам, особено за почитателите на моноспектаклите.

AcristaCafe_Kontrabasat_

клюки от ада

толкова обичам петъците, които с нещо силно и вдъхновяващо дават начало на хубав и смислен уикенд!
този път причината да възкликна така е постановката “Клюки от ада” в Сълзата, от която наистина ти потичат реки от сълзи (от смях), така, както се лее изведро талантът на тримата актьори на сцената. не мога да си спомня от коя година не бях гледала Ивайло Христов, но бързо си припомних за какво “явление” става дума! само ще издам, че играе умрял гей, за останалото, търсете билети! Деляна Хаджиянкова и Васил Михайлов са достойните партньори в тази “адска”, но затова пък супер забавна комедия. силно препоръчителна за трайно усмихване!