за цената на една картина

вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата:

“това е много скъпо”

– една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”. преди време ми се случи да разговарям с познат, който искаше картина за подарък. познаваме се от времето, когато стартирах сайта и съответно продажбите на картини, (преди повече от 10 години). по времето на разговора ни картините все още варираха от 130 до 800 лева, а реакцията беше: ха, че аз явно познавам много известна художничка, това са доста високи цени (!)
сега, на всички ни е ясно, че изкуството е някъде на върха на пирамидата на потребностите, но съпоставено с цените на останалите продукти (да!) на пазара (например качествени дамски ботуши – средна цена 180 лева), как точно определяме дадена цена като висока? въпрос на гледна точка е. тоест всеки слага субективна преценка.
друг пример за илюстрация на крайностите във въпросната гледна точка: потенциален клиент за поръчка на голяма картина с маслени бои коментира, че не си купува кола все пак (въпреки че може да си позволи цената!), а друга клиентка заяви, че няма идея как слагам цени на картините, които според нея са безценни.
истината е, че независимо от субективната оценка на хората, които естествено съдят по собствените си възможности, артистите трябва да съумяват да се издържат от труда си и той не само струва определени пари, но има добавена стойност, точно поради факта, че е произведение на изкуството. на твърдението “ама много е скъпо” има един единствен и категоричен отговор, който важи за цял свят – пазарът определя цената. ако един автор продава добре, което е условно, но да речем, че покрива разходите за материали и не се налага да си търси друга работа, означава, че цените му са адекватни на пазара и твърденията, че били “скъпи”, са най-малкото не на място.

“много е скъпо за пастел”

– друг мит, с който редовно ми се случва да се сблъсквам. пастелът не може да се продава на такива високи цени. says who? това твърдение се оборва от гореспоменатото за пазара. по-любопитно е, откъде тръгва то. по време на импресионистите пастелът се е използвал предимно за правене на скици. затова и на него (сравнен с маслените бои) не се е гледало твърде сериозно като арт медия. днес обаче нещата изглеждат по съвсем друг начин. по света има стотици асоциации на пастелисти, има форуми, конкурси и специализирани издания за тях, има хиляди артисти, които рисуват с този материал, да не говорим за марките – производители на материали за рисуващите с пастели. всичко това няма как да го знаят хората, които влизат рядко в арт магазина и виждат картина, нарисувана с пастел. нерядко те дори не разпознават материала, не знаят какво е паспарту и дали закачането е с кука или метална жица. нормално е да нямат познания. но тогава и няма как да твърдят с подобна убеденост, че е “цената твърде висока за пастел”. нещо повече – техниката на рисуване на сухия пастел е такава, че се отделя огромно количество прах, което бива вдишвано и попивано от художника. още един факт, който не е известен на масовата публика. мисля, че коментарът е излишен.

“по-евтино ли е да купим от вас”

– нещо много важно по отношение на цената, което касае повече хората на изкуството. Алисън Станфийлд, една от най-известните арт маркетинг специалисти, често говори за това в своите публикации: цената на произведенията ви трябва да е еднаква навсякъде – на сайта ви, в ателието ви, в галериите, които ви представляват. това е нещо, което авторите масово пренебрегват, къде от невежество, къде от нежелание да плащат комисионни. истината обаче е, че галеристите и комисионерите трябва също да имат стимул да ви продават, а купувачите трябва да свикнат с мисълта, че няма такова нещо като “ама не може ли да прескочим посредника” (това важи с пълна сила за нашия пазар, където начинът на мислене все още и уви е с този уклон). да, ако продадете в галерия ще ви вземат 30 % от сумата, но това е цената да имате приходи, да бивате представян и популяризиран, и не на последно място някой да контактува с клиентите вместо вас, за да имате повече време за изкуство.

“ще получа ли отстъпка”

– да поговорим малко и за отстъпките. за да направите/ получите отстъпка при закупуване на изкуство, трябва да има основание за това. най-често то е закупуването на две или повече произведения на даден автор наведнъж или пък отстъпка за редовен клиент. да, случва се да се договори намаляване на цената и на една-единствена творба, но това става ако цената е сравнително висока – да речем над 2000 лева и галеристът/ авторът прецени, че това е перпективен клиент, който ще се върне за още. неоснователното намаляване на цената обаче, води до директната презумция за обезценяване на труда, така че към отстъпките винаги трябва да се подхожда внимателно.

факторите, които най-често влияят върху формирането на цената, в случая на картина: вложени художнически материали, размер, средства за рамкиране, степен на сложност на сюжета, часове труд на автора. съществуват разбира се и неизмеримите елементи на добавената стойност, един от които е емоцията, която артистът влага в творбата.

Photos: Marieta Spasova

masterpieces

тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки.

първият е “Renoir” – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. “на този свят има твърде много грозота, за да я влагам и в картините си”, казва Реноар. бих добавила, че красотата винаги има своята сянка, непоносима цена, тъмна страна. и колкото по-наситена, толкова по-ярка е светлината…

вторият филм е на Fernando Trueba и е абсолютна класика. The Artist and the Model е черно-бял, съзерцателен, бавен, концентриран върху погледа, формата, вътрешната емоция. и тук всеки кадър е картина, но лишена от цветове, изчистена и простичка. ателието на възрастен скулптор, който открива муза за последната си велика творба. тя е съвършеният образ на женствеността, въплъщава всичко, което може да докосне струната на порива да създадеш, и онази, другата, почти забравена струна на чувствеността. великолепен портрет на артиста.

Представям ви “The Magic of Acrista”: моят нов каталог

нова доза свежа артистична магия ви очаква в новия ми каталог, който е факт от първите дни на тази година. каталогът “The Magic of Acrista” е създаден като чудна книга – ще ви очарова с елегантен дизайн, близо 50 страници с картини и ръчно рисувани фонове, а стиховете, импресиите и мислите за изкуството са на български и на английски. работата по създаването му отне месеци, но да си призная – резултатът е повече от удовлетворяващ (лично аз като зърнах първата мостра, исках да си я сложа под възглавницата :о)) с две думи, подходящ е за подарък на любим човек, за любители на изкуството и ценители на изящното.

тук е мястото да поблагодаря! за прекрасния превод на стиховете – на Милена Вълканова, за снимките на картините – на Ния Касабова. специално благодаря на Диди от Когнито – за това, че дизайнът е точно това, което имах в представите си и тя го пресъздаде великолепно! благодаря и на печатницата, която удовлетвори всичките ми лудости за каширане, биговане и цветове, и тушира всякакви производствени опасения :о)

Музей на жените в изкуството

столетия наред жените, които са били посветени на изкуството, по една или друга причина са оставали анонимни за историята. с времето парадоксално се налага твърдението, че жените – художници не са “добри, колкото мъжете”, затова сред тях няма толкова”известни”. размисли и факти по темата и интересни детайли за жените артисти можете да научите от документалния филм за Националния музей за жените в изкуството, който се намира във Вашингтон.

National Museum of Women in the Arts >>

Ритъмът на сърцето

“Мечтайте, мечтите се сбъдват!”,
възкликва Роси в книгата си “Ритъмът на сърцето” и трябва да призная, че запознаеш ли се с нея, бързо бързо започваш да вярваш в това!
Роси се свърза с мен преди няколко месеца – беше очарована от излъчването на картините ми, аз пък знаех за нея само, че е “Роси от Байландо” и на свой ред бях очарована от хъса и невероятната й енергия. Роси е необикновена млада дама – на 18 години е, целеустремена, усмихната и безкрайно борбена. радвам се, че моя картина стана част от осъществяването на една от мечтите й – издаването на романа “Ритъмът на сърцето”. препоръчвам ви го, за да се докоснете поне мъничко до онази хубавата лудост, с която Роси заразява всички около себе си!

Анонс на книгата: Това е историята на едно глухо момиче, написана с откровението на изповед. Родена по времето на прехода в България, героинята рано губи баща си и преждевременно се изправя пред стената, издигната между чуващите и глухите хора. Разказ за борбата на едно дете да оцелее в черно-белия свят на глухотата и да съумее да го оцвети. Когато пораства, момичето среща своята любов, но любимият й е чуващо момче и тя осъзнава, че тази любов е обречена. Книгата преплита в себе си автобиографични и фикционални моменти, което превръща сюжета й в една универсална история за съзряването и любовта, разказана през изпълнения с тишина, но и с много красота светоглед на авторката Росица Караджова. История за начина на усещане на музиката, любовта и сцената. Роси – нежна и красива, и Крис – строг и студен. Дали тя ще успее да стопли сърцето му?