“Жените говорят”

поговорихме си с Анета Савова от Успешни жени за нещата от живота… то за какво ли стигат 20 минути, но поне сложихме началото на интересни теми…

Артистичен следобед с Acrista from Aneta Savova on Vimeo.

за кариерния път и промените по него…

Лили Георгиева, която консултира дамите как да създадат ясна визия за кариера, носеща радост и удовлетворение, ме покани да си поговорим за кариерния път и промените по него. ето какво се получи:

„Здравей, Алекс. Вече дванайсет години се изявяваш като художник, но известен брой от тях работеше в офисна среда и то в ИТ компании – съвсем друга сфера. Кое те накара да се замислиш за промяна и как се случи тя?“

Да имаш работа на пълен работен ден е практика за повечето художници навсякъде по света. Това им помага да се издържат, докато паралелно се развиват и като артисти. При мен в началото рисуването балансираше стреса от работата в изключително напрегната и динамична среда, а с времето ставаше все по-сериозно занимание: успоредно движех проекти, изложби, рисувах вечер след работа или през уикенда. С годините и смяната на компаниите започнах да намирам все по-малко смисъл в “дневната” работа, нещо повече – фрустрацията нарасна до размери, които трудно се тушираха от “удовлетворението от предизвикателството да се справиш” или от заплатата и ми стана ясно, че предстоят сериозни промени.”

цялото интервю може да прочетете на сайта на Лили Георгиева >>

Интервю в списание Art Manager

Преди коледните празници Даниела Капинчева от списанието за визуални изкуства Art Manager се свърза с мен за интервю, което е публикувано в брой 9 2014/2015 г.  Списанието е на английски език, както и публикацията, затова тук споделям българския текст:

“Кога открихте влечението си към изкуството и какви са първите Ви спомени, свързани с този период от живота Ви?

Влечение към изкуството имам откакто се помня. Като дете непрекъснато разнасях с мен скицници и тонове флумастери, маслени пастели и водни бои. По-късно, в гимназията, попаднах на преподаватели, които засилиха увереността в способностите ми и съответно интереса ми към тези занимания.

А и съм израснала сред картини – майка ми рисува, дядо ми, нейният баща – също рисуваше, така че за мен беше нещо естествено ежедневно да имам досег с картини, каталози и книги за художници и мириса на терпентин и боя. И до ден днешен белите (празни) стени ме стресират, изпитвам несъзнателното желание да ги запълня с картини, които разказват някаква история и събуждат емоция.

Сухият пастел дълго време бе предпочитан от вас материал, но сега сте изцяло отдадена на маслото. Лесен ли беше този преход и какви са преимуществата на двата материала като средства за създаване на изкуство?

Посветих години на изучаването на възможностите на сухия пастел и ги прилагам с лекота, така че интересът към един нов и неизследван материал е нормално продължение. Преходът от сух пастел към масло е малко необичаен, но за мен той се яви преди около две години в следствие на естествената ми склонност към самопровокация, както и разбира се желанието ми да добавя разнообразие в професионалното ми развитие и портфолио. Двата материала са много различни като техника и краен ефект и дори за осъвместяване като работа в едно ателие. Сухите пастели са благодатни за по-бърз работен процес, не се нуждаят от изчакване за изсъхване и позволяват емоционално изливане на момента. Маслените бои ми поставиха изпитание, тъй като трябваше да преодолея нетърпението си, да свикна с периодите на съхнене, но пък се провокирам да работя по няколко платна едновременно, понякога импасто, понякога много нежно и с фини четки. Така, в зависимост от сюжета, постигам много разнообразни крайни ефекти.
В момента картините с маслени бои са приоритетни, работя все по-големи формати, правя интересни интериорни проекти за офиси и частни домове и изпитвам огромно удоволствие от този размах.

Творчеството Ви е изпъстрено с женски образи. Какви идеи и послания към публиката влагате в тези образи?

Наскоро в друго интервю казах, че за мен жената е начало, муза, великолепие. Женското лице, женската фигура, е универсален символ на красота, естетика и емоции. А да съм жена, е преимущество за мен, защото преживявайки из дъно тези емоции, аз ги вграждам в картините си.

Има ли личност в живота Ви, която считате за свой учител в изкуството?

Всичко, което през годините е формирало чувството ми за естетика, е било своеобразен учител. Има една мисъл на Джеймс Клавел, която много харесвам: “Ако предоставиш ума си сам на себе си, той ще те понесе към едно нарастващо чувство на неудовлетвореност. А да мислиш за хубави неща, изисква усилие. Свикни да мислиш за нежни ухания, за допира на коприната, за леки капки дъжд по прозореца, за извивката на цветята, за ведрината на изгрева…” Тези думи са залегнали дълбоко в съзнанието ми и затова целенасочено търся красотата и изящността в картините си.
А за конкретни личности – много са. Повечето са чуждестранни артисти, едни от тях са повлияли на начина, по който рисувам, други – на представянето ми пред света и посоките за реализация.

Какво ви вдъхновява и провокира да творите? Как се ражда една Ваша творба?

Творческата провокация е ежедневна. Затова често се шегувам, че един артист никога не си почива истински – сетивата попиват и “регистрират” идеи непрекъснато. При мен понякога всичко тръгва от нещо, което съм видяла или прочела, от определена емоция, която искам да изразя. Тя отлежава в съзнанието ми, докато не намеря точната визуална форма, в която да я “облека”. Този процес е свързан с отдаване на много мисловна енергия още преди да стигна до платното. Докато рисувам, винаги слушам музика, междувременно целенасочено търся стиха или цитата, който да допълва емоционалното въздействие на картината. Следва удоволствието от подбора на правилната рамка, а накрая реакцията на доволния клиент, която е най-удовлетворяващото преживяване.

В какво вярвате и за какво мечтаете като творец?

Вярвам, че съм открила призванието си. Вярвам, че с картините си и с емоциите, които струят от тях, мога да пробудя душата на човек за най-фините трептения и усещания. Това е увереност, основана на обратната връзка от клиентите и хората, които харесват моето изкуство. А мечтите или по-скоро целите ми са свързани с развитие, с още по-сериозен размах и реализация и срещи с все по-интересни клиенти.

Какви са близките и по – далечните творчески хоризонти, към които гледате?

От известно време в мен отлежава идеята за една по-необичайна изложба, която обаче е свързана с партньорство и дълъг подготвителен процес. Затова още няма да разкривам нищо конкретно, просто се надявам да имам силите и възможността да я осъществя. Останалите предстоящи предизвикателства, са свързани с реализация извън страната, което е изключително възнаграждаващо и мотивиращо.

Трудно ли е в наши дни да си творец и по – специално независим творец? Възможно ли е творецът да се издържа само от своето изкуство?

Да си творец никога не е било лесно. Наскоро препрочетох “Страдание и възторг” за Микеланджело Боунароти и е удивително как въпреки изминалите векове казусите на артиста са си все същите. От друга страна, живеем във времена, когато условията за реализация са много благодатни. Творците са доста по-“видими”, имат възможност да достигат до по-широка аудитория, без непременно да разчитат на посредничеството на галерии, агенти и меценати. А понятие независим творец няма. Зависими сме от на-различни неща, но най-вече от битието, от неотложните задачи, които се трупат ежедневно и изискват финанси, време и енергия.

Дали можеш да се издържаш от изкуство е много обширен и същевременно субективен въпрос. Факторите, които въздействат върху реализацията на един артист, са много. За мен на първо място стои въпросът с поставянето на цели, да намериш собствена дефиниция за успех. Какво искаш да постигнеш, къде искаш да стигнеш и т.н. И след това да си наясно имаш ли качествата и ресурсите да постигнеш този успех. А той е и променливо понятие през различните етапи от професионалното развитие. За едни успехът е да попаднат в галерия, за други – аплодисментите по време на откриване на изложба. Лично за мен, след като се наситих на събития през последните години, успехът е във всяка поръчка, която ми носи въодушевление, във всеки клиент, който ми дава безценната обратна връзка, че съзерцавайки картините ми, намира надежда, че светът все пак е едно прекрасно място.

Истината е, че реализация може да има само ако създаваш качествен продукт, който може да се позиционира в една силно конкурентна среда, да имаш ясна представа колко струва трудът ти и къде искаш да стигнеш, да се фокусираш, да си седнеш на задника и да бачкаш здраво (извинявам се за израза, но е точно така). И най-вече да имаш подходящия начин на мислене: необходимо е да имаш увереност в собствените си способности, да е налице желание да се надскача летвата, трябва сила, за да се устоява на несъзидателно влияние на околните. Нужна е, разбира се, и подкрепа от семейството и близките, както и много внимание и усилия, инвестирани в представянето и маркетирането ти пред света. Ако всичко това е налице, професионалното ти отношение към нещата неминуемо привлича правилните хора по пътя ти на творец и предоставя възможностите да си успешен.”

Благодарности на Даниела и списание Art Manager за интервюто!

adios hicomm

във февруарския брой на HiComm ми се падна да пиша едиториала и там написах следното:
“Точно като в онази китайска поговорка, някой като че ли сериозно ни е „пожелал“ да ни се случи да поживеем в интересни времена. По всичко личи, че вече започна една необичайна, динамична и трудно предсказуема година. И независимо дали сме от крайните оптимисти, които смятат, че „нас криза не може да ни уплаши“ или сме някъде в другата крайност с визия в по-тъмни краски, всичко в последна сметка се свежда до предизвикателството към способностите ни да се справяме в екстремни условия.”
e, ако някой ми беше казал, че след като години наред го отлагах и се разтягах в различни посоки заради едната измамна сигурност, точно по време на криза ще избера свободата, трудно щях да му повярвам. само че животът си има собствените начини да ни плесва зад врата с по някоя провокацийка и ето на, най-после дойде време да се отдам изцяло на изкуството. алилуя! естествено, още не мога да осъзная в дълбочина какво означава да насоча цялата си енергия в арт заниманията, факт е обаче, че дните са не по-малко натоварени отпреди и вече имам дълъг списък със задачи, точно като с всяка друга работа. и тъй като затварям една страница, за да отворя друга, ето за последно малко от моите greatest hicomm hits, сътворени през последната година и половина (pls имайте търпение, докато се зареждат pdf):

– интервю с Руди Кобза, Mediamixx:
“В трудни времена печелят креативните компании” >>

“Живот в Матрицата или защо е важно излизането от коловоза” >>

“Социалните мрежи в офиса – благословия или проклятие?” >>

“Button your eyes – Внимавай какво си пожелаваш на Coraline.com” >>

– интервю с Маги Наумова, Microsoft:
“Да надскочиш себе си” >>

– интервю с Емил Николов, Nexcom:
“WiMAX ще доминира през следващите години” >>

“Златното ключе за успеха винаги се крие някъде в съзнанието ни” >>

– интервю с Иво Джоков, Мegalan Network:
“Искам винаги да съм първи” >>

– интервю с Андрей Лазаров, IDS България:
“Развитието е в постоянното движение” >>

“Голямото предизвикателство да признаваме грешките и поемаме отговорност за тях” >>

“Корпоративните блогове – новата мода бавно, но сигурно превзема бизнеса” >>

“В сянката на удобната анонимност – интелигентният коментар е въпрос на избор и ниво” >>

“Ела, прочети ме: бъдещето на текстовете – силно съдържание в минимум думи” >>

“Красив ум- извор на нетрадиционни идеи в number27.org” >>

“Изследване на емоционалността – необичаен проект следи глобалното настроение” >>

“Известните също пишат – изявени личности на обществения живот уверено населяват блогосферата” >>

– интервю с Александър Миланов, BMW Group:
“Вътрешната мотивация те провокира да надскачаш себе си” >>

“Идейни пространства – къде да споделяте, обменяте и генерирате идеи” >>

“Теория на мотивацията – мистериозното, което ни провокира да вървим напред” >>

“Магията, наречена Макро – започнете ли веднъж, задължително ще се пристрастите” >>

“Портретите разказват истории – всяко лице е емоция, уловена от обектива” >>

“Управление на времето – в усилено търсене на успешната формула” >>

“Черно и бяло – в плен на най-стилната комбинация” >>

– интервю с Надежда Генова, Поликомп:
“Не всичко в бизнеса е проценти и пари” >>

“Нейно Величество, Снимката – от идеята до слагането в рамка всеки кадър живее свой собствен живот” >>

 

и още интересни арт мисли

“Аз помня, когато бях студент, измите – дадаизъм, сюреализъм, модерните течения бяха в апогея си. Та много добре си спомням, когато попитахме Бешков какво ще каже за това. Той помисли малко, пък каза: „Всеки, който не може да рисува, казва, че не трябва да се рисува истината”. Не става дума за фотографската истина. Аз мога да направя квадрати, окръжности и хубави цветни петна и да напиша отдолу „Разливи”. Художникът, който прави това, вечер като си легне, дали се чувства художник? Нищо, че ги купуват. Някои купуват картини в зелено, друг иска в розово. Имам един колега, който прави един хубави хармонии в ромбчета и ако му кажат по телефона, че има изложба за манастири, той в тези ромбчета слага кръстче. Ако му обадят, че има любовна изложба на тема любов, младост, той слага сърца. Би могло сигурно и така – щом има кой да ги купува. Сигурно още ще се променят нещата. Но ако хвърлим поглед върху съвременното изкуство, голямата форма, сериозното отношение към него отново се връща – и в мебел, и в дизайн и в изобразителното изкуство. Но дори и модерното изкуство, голямото изкуство си остава. Както е при Салвадор Дали. Той може да прави едни размекнати часовници, но в някой ъгъл на картината има или автопортрет или голо тяло или рисунка. Рисунката всъщност е изповедта на художника. Така че това изкуство ще се развива. Всяко време има своето изкуство – това, което е мода, но традицията остава.”

цялото интервю с художника Никола Ангелаков в kafene.bg >>