A thousand Times Good Night

красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си…
великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.

AcristaCafe_A_ThousandTimesGoodnight_hug

The Dressmaker

почти до края не знаех какво да мисля за този филм. по едно време гротеската беше толкова силна, че си казах: ето, това е австралийският вариант на Underground. и все пак – трагикомичен или не, усмихна ме, въпреки слабите си места, с прекрасната музика на David Hirschfelder и още по-силна игра на Кейт Уинслет и Джуди Дейвис. отмъщението винаги е сладко.

по романа на Rosalie Ham.

Joy

и още една вдъхновяваща история… да имаш добра идея, да се бориш за нея, да падаш, да ставаш, да падаш лошо… и противно на законите на “бизнеса”, на вампирите – роднини и свещеното незнание – да успееш. на това му казвам аз упорство.
по истинската история на Joy Mangano

Creed

откъде да започна… може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество,  просто, защото тогава това имаше… винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи, ей го на, и това стана. голям плюс на филма е, че както в Rocky, се фокусира не върху помпозността и шоуто на битките, а над личностната драма, над отношенията, над хъса да намериш себе си и да се надскочиш…
малко хора знаят, че  Силвестър е сценарист и режисьор на всички Роки филми, освен на първия. когато получи Златен глобус за ролята си в Creed, цялата зала стана на крака. на мен също ми се прииска да изръкопляскам, толкова се вълнувах, че най-после получи признание.