картините на моята майка

“Есенно слънце”, маслени бои, размер с рамка 52 х 46 см

с голямо удоволствие представям тук фините и колоритни картини на моята майка – Маргарита Караджова, която от години опитомява маслените бои и ги превръща в поезия. от нейния род идва художническата ми жилка, а преди години направихме съвместна изложба. понастоящем картините й могат да бъдат разгледани и закупени от ателието ми и от ателие за рамки Арковна, ул. Шипка 6.
цени на наличните в момента картини: между 200 и 950 лева. за запитвания за цени и покупка: www.acrista.com/contacts
още на  www.facebook.com/margaritakaradjovaart

“Есенни багри”, маслени бои, размер с рамка 48 х 39 см

“Финес”, маслени бои, размер с рамка 36 х 36 см

“Зима”, маслени бои, не е налична

“Пролетна поезия”, маслени бои, размер с рамка 29 х 29 см

“Макове”, маслени бои, не е налична

“Лятна топлина”, маслени бои, не е налична

“Нежност”, маслени бои, размер с рамка 43 х 73 см

“Светлина”, маслени бои, не е налична

“Утринна роса”, маслени бои, размер с рамка 33 х 33 см

“Тюркоазената ваза”, маслени бои, не е налична

Малки формати, подходящи за подарък

Woman in gold

от време на време в Roundtables се дискутира темата за това, как рядко изникват интересни роли за по-възрастни актриси. е, “Жената в златно” безспорно опровергава това твърдение, още повече, че е създаден по истински случай. едва ли е нужно да споменавам нещо за категоричното присъствие на Хелън Мирън,  но тя и тук е просто прекрасна в ролята на устатата и непримирима Мария Алтман, отраснала в заможно еврейско семейство сред културния елит на Виена. зарадвах се, че историята всъщност е за картина на Густав Климт, не толкова популярна за масовата публика извън Австрия, колкото Целувката: става въпрос за портрета на Адела Блох-Бауер, наречен още Жената в златно. портретът, който по време на немската окупация е присвоен от Австрийската държавна галерия, е рисуван три години. битката за възвръщането на собствеността върху картината отнема шест години. както казва героинята във филма, вие гледате картината и виждате културна ценност за държавата. когато аз я погледна, виждам портрет на моята леля, която ме учеше на нещата от живота…

стийм пънк гривна

реализацията на някои идеи отнема месеци, но пък определено си струват търпението. някъде към края на м.август миналата година реших, че искам артистична стиймпънк гривна, която да не е прекалено груба и да е в моите любими “ръждиви” цветове. пребродих всички места, на които правят подобни бижута, уви не открих артист, който да реализира моя проект. естествено, решението “направи си сам” отне време, но пък процесът беше забавление. и така, в най-голямата виелица по празниците, пред пукащия огън на камината, със Саш сътворихме тази красота. използвахме парче колан от естествена кожа, механизми от часовници, части от стари бижута (открити на битака), пластини от дискети и магнити. резултатът оправда часовете шев с техническия конец ;о)

“Words and pictures”

дали, защото отдавна имам сантимент към таланта на Жулиет Бинош и Клайв Оуен, или пък заради темата words vs. pictures, но филмът, макар и далеч от шедьовър, ме докосна и ме забавлява, разсмя ме, разплака ме, и остави приятно чувство на доволство в неделния следобед. а сцените, в които тя рисува отчаяно в огромното си ателие, омазана в бои, търсеща ентусиазма в собствените си творения… и неговото обаяние и безкрайни цитати, заразителната любов към езика и литературата.. (напомни ми на Dead Poets’ Society..) неописуемо удоволствие…

“I am a small poem on a
page with room for another.

Share with me this white field,
wide as an acre of snow,
clear but for these tiny
markings like the steps of birds.

Come now.
This is the trough of the wave,
the seconds after lightning.
Thin slice of silence
as music ends,
the freeze before melting.

Lie down beside me.
Make angels.
Make devils.
Make who you are.”

The work matters! It matters to make the work right and to get it right now! And it's all that matters because that's what lasts. And you think you have all the time you need to learn and grow and then create... You think you have all that time? You don't! Nobody does! Nobody!

I've been wondering.. a man is worth more than his words, doesn't he? And a woman - more than her pictures? - Maybe we are less than that. Maybe our work is the best of us. - I hope not.

 

masterpieces

тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки.

първият е “Renoir” – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. “на този свят има твърде много грозота, за да я влагам и в картините си”, казва Реноар. бих добавила, че красотата винаги има своята сянка, непоносима цена, тъмна страна. и колкото по-наситена, толкова по-ярка е светлината…

вторият филм е на Fernando Trueba и е абсолютна класика. The Artist and the Model е черно-бял, съзерцателен, бавен, концентриран върху погледа, формата, вътрешната емоция. и тук всеки кадър е картина, но лишена от цветове, изчистена и простичка. ателието на възрастен скулптор, който открива муза за последната си велика творба. тя е съвършеният образ на женствеността, въплъщава всичко, което може да докосне струната на порива да създадеш, и онази, другата, почти забравена струна на чувствеността. великолепен портрет на артиста.