“Loving Vincent”

сътворен от творбите на над сто художника, тази смела и живописна продукция е абсолютно пиршество за сетивата. усещането е сякаш чудодейно си проникнал в картините на Ван Гог и дишаш с неговите ярки цветове, плътни мазки и пасторални сюжети. драмата, меланхолията и отчаянието също са прекрасно пресъздадени, а идеята за елемент на разследване смъртта на Винсент, внася свежа нотка в иначе до болка познатите факти от писмата на художника.

сайтът на проекта

 

филми през октомври

напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми:

Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон.

The Defenders – сериалът е свързан с Джесика Джоунс, която е част от Защитниците, но тук се заформя задруга от Надарени герои, които се борят с тайна организация, наречена Прочети повече филми през октомври

летен филмов микс

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… Западен свят е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и “човечността” ни… но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, “оковани” от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта…

Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша да му дам шанс. оказа се динамичен, свеж, с непрекъснати обрати и яка музика, изгълтва се на няколко вечери и няма насищане. Тараджи Пи Хенсън е неотразима като Куки Лайън: (отдавна съм й почитател, но Прочети повече летен филмов микс

The Last Word

мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира “незабравима”.

“You don’t make mistakes. Mistakes make you.”