Mr. Turner

отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. в началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… “самотата и уединението са различни неща”…
едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия си и на моменти недодялан герой, носещ навсякъде молив и скицник за идеи. за разлика от повечето художници, Търнър не е бил финансово затруднен, което обяснява сцената, в която отхвърля предложение за изкупуване на всичките му картини на феноменална цена, с аргумента, че са завещани на британския народ. нелеки за гледане два часа и половина, но великолепна игра и поне за мен – импулс да разгледам отново картините на Mr. Turner.

Терезита Фернандез: из живота на артиста

photo source >>

от известно време съм абонирана за статиите на сайта brainpickings.org. преди няколко дни сред запазените за по-късно четене материали открих истинско съкровище: думите на Teresita Fernandez – съвременен скулптор от Ню Йорк, към завършващите Virginia Commonwealth University’s School of the Arts.
напоследък много малко неща успяват да ме впечатлят – може би, защото плуваме сред твърде много думи, в които има твърде малко истинско съдържание… но това, което Терезита казва, ме докосна и ентусиазира до степен не просто да харесам и споделя линка във ФБ, а да отделя време да преведа цитати от думите й за отделна публикация тук. обръщението е за бъдещи хора на изкуството, но според мен е повече от универсално.

“В Япония изкуството да се поправят счупени съдове е на особена почит. В чаената церемония не съществува понятието провал или успех така, както сме свикнали да използваме тези думи. Една счупена чаша е ценна точно, защото е “съшита” по изящен начин – посредством традицията на кинцуги, което означава “да поправиш със злато”. Ние често се опитваме да поправим нещо счупено така, че да прикрие пукнатината Прочети повече Терезита Фернандез: из живота на артиста

Балконски трепети

ако има оазис, който ме спасява през летните месеци в София, той се нарича Балконът. това е малкото, китно пространство, резултат от непреодолимата ми страст към а) сутрешното кафе; б) цъфтящите красоти на мушкатата и в) декорацията. ето го, през погледа и обектива на Ети, която бавно дава снимки, но чакането винаги си струва ;о)

Ако ви предстои сватбено тържество или искате да се сдобиете с красиви и идейни кадри – свържете се с Ети:
Мариета Спасова
0886/ 711 008
marieta.v@gmail.com

Цитат на деня

За мен най-важната и трудна част на това да бъда художник е да определя каквa е моята цел и посока. Това означава всяка сутрин да се събуждам изпълнена с енергия и позитивна настройка, за да се отдам на максимални обороти на работата. Повярвайте ми, невинаги ми се получава, но все пак добрите дни са повече от лошите. И това е така въпреки на моменти хаотичното и бясно темпо и тоновете разсейващи подробности, с които ни залива животът. Да бъдеш артист, дори като призвание не е лесна работа, но пък от друга страна повечето неща, които си струват да бъдат правени, не са лесни.
Марла Багета, художник

“Manifesting drive and direction to me is the most important and hardest part of being an artist. This means waking up every day with an active mind and positive attitude to put yourself as fully as possible into the work. Believe me, I’m not always good at this, but the good days outweigh the tough ones.This in spite of the sometimes chaotic pace and volumes of distraction that our lives and culture throw at us. Being and artist, even as a vocation isn’t easy, but then again most things worth doing aren’t easy.”
Marla Baggetta, artist

Що е то фюзинг (fusing)?

Колиета от колекция Simplicity

на откриването на последната изложба в галерия Арт Виза България Светлана от Vetrocity се представи с изящни бижута от стъкло, създадени по специална фюзинг (fusing) технология. поканих я да ми гостува за кратко интервю, за да разкаже малко повече за тази техника.

Какво всъщност означава “фюзинг”?

фюзинг е термин, използван за стъкло, обработено по специален начин в пещ при 750-850° С. съществуват много техники за топлинна обработка на стъклото и зависи изцяло от фантазията и опита на артиста да ги комбинира по подходящ начин, така че да се получи ефектен и красив краен резултат. характерното при работа с технологията фюзинг е, че оцветяването, независимо дали се прави с отделни парчета стъкло или с бои на прах, се запечатва вътре в структурата на стъклото и е невъзможно премахването му.

Какво може да се създаде с тази техника?

фюзинг се използва за направата както на много малки обекти като стъклени мъниста за бижута и декоративни висулки, така и за големи артистични пана за стена, лампи, стъклени стени, врати и барплотове. за да бъдат постигнати различни ефекти, дълбочина и релеф, понякога стъклото се пече по няколко пъти в пещта, а между топлинните обработки се реже, пробива или шлайфа. колкото по-голяма е площта на пещта, толкова по-голям стъклен панел може да бъде обработван и колкото по-голяма е дебелината на стъклото, толкова се удължава времето за обработката му.

Елементи за колиета и обици от Лятната колекция

При каква температура се изпича стъклото?

има три основни разграничения в температурната обработка на стъкло в пещ, които осигуряват различни разултати:

печене при температури 593°-677° С се нарича “glass slumping”. при тези температури стъклото може да добие извита форма, в предварително подготвен калъп.

печене при температури 677°-732° С е „tack fusing”. при такива температури стъклото все още не е напълно втечнено. всички парченца се сливат едно с друго, но запазват контура и релефа си.

печенето при температури 732°-816° С се нарича “full fusing”. при тези температури отделните парчета стъкло се сливат напълно.

Комплект колие и обици от колекция Quadro

От кога датира технологията?

технологията на „glass fusing” е била позната още в Античността и е използвана от римляните за създаване на малки стъклени съдове, но тъй като е доста енергоемка, по-късно е изместена от „glass blowing” (издухване на стъкло), като предпочитан метод за създаване на масови продукти и атристично стъкло. едва през 60-те години на миналия век, фюзинг технологията става отново актуална, първо в САЩ, а след това в Европа и света.

в наши дни съществуват големи фабрики за производство на продукти и компоненти за различни индустрии, които използват фюзинг технология. заради големите възможности да бъдат създавани различни форми и ефекти, фюзинг набира все по-голяма популярност в световен мащаб като хоби и арт терапия. всеки може да работи с фюзинг – дори 8-9-годишни деца, дори и вие с помощта на микровълновата фурна в собствената ви кухня.

Продуктите на Vetrocity можете да поръчате на сайта vetrocity.com.

Интериорни акценти от стъкло – елегантни дръжки за мебели в различни цветови варианти
Колиета от есенната колекция и колекция Simplicity
Оригинален елемент от стъкло за впечатляващ визитник