Yasmin Levy

първият албум на Yasmin Levy, който чух, беше La Juderia и плачещият глас на Ясмин ме покори изцяло. това е музика, която разказва истории, разтърсва с емоция, настръхва те, залюлява те, докосва най-дълбоко скритите ти струни, изплаква тайните и загубите ти и всичко това – с неописуемо преплитане на испанските ритми с неимоверната сила на женското сърце.
от албумите й си харесах цели пет: La Juderia, Tango, Libertad, Sentir, Mano Suave и с огромно удоволствие ги използвах за фон, докато рисувах няколко от картините за предстоящата изложба. La Alegria обаче буквално ме разби.

AcristaCafe_YasminLevy_1

AcristaCafe_YasminLevy

yasminlevy.net

снимковият материал е намерен Google и правата са на съответните автори.
photos found on Google, copyright belongs to the rightful owners.

Kaleo

едно от последните ми музикални открития – една исландска банда, чийто вокалист е като издялан от вулканичен камък и с една характерна дрезгавина на гласа, която просто ме кара да настръхвам. сцената за клипа на най-популярното им парче е не къде да е, а … във вулкан. повече за тях на сайта им officialkaleo.com

 

Tarja Turunen “Ave Maria”

разкошна и в напълно неочаквано за мен амплоа: Tarja Turunen, която признавам си, познавам единствено като бивш вокалист на Nightwish, пее класическа музика в коледното си турне. божественият й глас разля блаженство в препълнената зала България и подейства като истински еликсир за изтормозената ми напоследък душа. повечето време слушах със затворени очи, докато от тях си се стичаха сълзи. и въпреки че са писани толкова Аве Марии, нейната композиция бе безспорна кулминация.
не мога да не споделя малко впечатления от публиката:
не знам защо хората масово си мислят, че инструменталите и не напълно затъмнената зала са нещо като междучасие и тогава настъпва момента за обсъждане и шушукане. абсолютно недопустимо е, да не говорим, че е безобразно дразнещо някой да си бърбори зад гърба ти, докато музикантите изпълняват нещо нежно и ефирно. това е едно от нещата, които ме отказа от киното, а пък в зала България все пак не го очаквах. добре, че Таря и екип (Макс Лиля чело и двама български музиканти) компенсираха с вълшебство пустите културни разочарования.

и нещо доста различно от коледния Аве Мария концерт:

Камен Донев “За сватбите”

изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. “За сватбите” ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна елегантност излъчваха тези грацилни девойки. изобщо – голямо браво за идеята и за труда и крайния резултат, който бе наслада за сетивата сред пълната до краен предел зала Армеец и грандиозно зареждане на батериите.