restart 2.0

морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… и то не къде да е, а в любимия Бургас.

AcristaCafe_Burgas_June2016_IMG_8970

с чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци  от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, Прочети повече restart 2.0

нова премяна за блога

какво по-подходящо време за обновление от пролетта? с идеята да изпълвам моята виртуална кафетерия с все по-обогатяващо съдържание, което да направи сутрешното (пък и следобедното) ви кафе още по-приятно преживяване, AcristaCafe отскоро е с нов, изчистен и съвременен дизайн. той ще ви позволи да преглеждате коректно публикациите, независимо от устройството, което използвате. напомням, че с абонамент за RSS feed-a в дъното на страницата, ще получавате новите публикации директно в пощата или rss приложението си.

2015

че животът е непредсказуем, непредсказуем е. кой не знае. но тази година, особено краят й, така ме отвя с непредвидимости, че чак разбрах в дълбочина онзи лаф за плановете и хумора на Шефа… тези дни гледам във фейсбук можеш да си направиш ревю на годината… добре, че там съм толкова оскъдна откъм лични неща, че за външния свят моята година е цялата картини. … иначе (което не споделих в статуси) започнах годината с бесен старт и сътворих идеи за цяла една колекция нови картини, минах през отворена коремна операция (слава богу планирана), тъкмо се възстанових и възторгнах от щастливото лято и есента вместо в мечтаната Флоренция ме запрати в дълбините на отчаянието: погребахме баща ми, а след месец си отиде и на Саш баща му – сега два некролога висят един до друг на вратата и подкопават всяка идея за смисъл. още месец и – майка ми падна в хола (!) и си счупи ръката – направо като сценарий за някаква черна комедия. междувременно стотици, хиляди задачки, подробности, битие и житие се запрескачаха за вниманието, търпението, енергията, здравия ми разум. какво стои зад тези факти не подлежи на описание. човек или се сблъсква с това и бива засмукан в черната дупка на мъката или няма как да разбере. тя не може нито да бъде разказана, нито споделена. затова предимно си и мълча. по-зловещото е, че за пръв път не успях да вложа нищо от емоциите, които ме смазаха (а може би по-добре), в картини – това, което в тежки периоди буквално ми е спасявало живота. добре и, че не планирах дата за изложбата. платната си седят започнати и чакат слягането на пластовете. та, да, каква година! струва ми се, че отдавна не съм чакала с такова нетърпение да дойде 31-ви. и въпреки всичкото всичко не мога да я нарека лоша (може би още съм в ступор). по-скоро синусоидна. наситена. крайна. сложна. предизвикателна. и слава богу отминаваща.

щастие

в редките случаи, когато се сещам, че ставам на 40, мигновената ми реакция е, да бе да, това не е възможно, защото всъщност в някои дни съм на 5, в други – на 15 или в най-добрия случай, на 25… :о)
като отмахнем бръчиците от радост и тъга (Славчо :о)), за мен да си някъде около половината изминат живот, си има своите преимущества. както е казал един мъдър човек, животът става по-хубав, когато мъничко си поживял… амии, вярно си е. след всичко преживяно и осъзнато (или не чак дотам) е интересно как нагласата ми се променя напоследък. искам нещата да са простички. опитвам се да ги правя такива. отстранявам всичко, което към момента смятам за необогатяващо и излишно. буквално и преносно. хора, информация, вещи. например ако някой надникне в гардероба ми, сигурно ще се ужаси – след като (по)дарих една огромна купчина дрехи, сега има – няма пет неща, от които 3 са бели тениски. дам, стремя се нещата да са прости. смислени. не че е лесно. но отдавна не съм била толкова балансирана. и някак цяла. няколко поредни лета бяха изпитание за устойчивостта и търпението ми. това е първото лято (което се зарекох, че ще бъде различно) и наистина се чувствам прекрасно. наслаждавам се на дните, работя усилено по материал за изложба, но без rush и усилие, почивам, разхождам се с удоволствие из празните софийски улици (всъщност София ми харесва единствено в това време от годината), съзерцавам с почти дзен умиление всеки нов цвят на сакъзчето на балкона и се дивя на цяло сандъче с четирилистни детелини. всъщност съм щастлива. и колкото повече опростявам нещата, толкова по-щастлива се чувствам. и по-фокусирана. и по-целеустремена. и по-уверена.
повечето хора май смятат, че на тази възраст животът едва ли не свършва. за мен той всъщност тепърва истински започва.

Jeff Bridges Sleeping Stories

блуждаейки из нета понякога попадам на истински находки – в този случай нещо неочаквано приятно. Sleeping Tapes е проект, който включва музика и текст за приспиване – нещо като необичайни bad time stories. ако сте влюбени в тътнещия дълбок глас на Джеф Бриджес, както аз съм, то историите, които разказва, ще ви подействат магично и отпускащо. записите са достъпни за слушане на сайта, а тъй като проектът е благотворителен, всеки може избере своя начин за принос към каузата.