предисторията на “Изящна и огнена”

всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.
историята на “Изящна и огнена” започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. в хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия.

уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради трайно влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба. създаването на идейните проекти за нея започна в началото на 2015, а работата по платната – юли 2015. процесът беше бавен поради много фактори – лични изпитания, които ме изваждаха на няколко пъти с месеци от интензивната работа, естеството на материала, големината на платната, сюжетите, търсенето на подходяща музика и текстове за всяка картина, изпълняваните междувременно поръчки, необходимостта от физическа и психическа почивка…

acristaart_soloexhibition_onblog1

когато един проект се проточи дълго във времето, на моменти някак изгубваш вяра, че изобщо ще се случи. струва ти се едно такова имагинерно, краят му не се вижда… тогава безценна подкрепа ми оказваха клиентите, които не само ме окуражаваха, но и пожелаваха да притежават картините, виждайки ги в още незавършен вид в ателието. всъщност като се замисля, това е едно от най-ценните признания за стойността на нещата, които създавам. безкрайно съм им благодарна!

“Изящна и огнена” е най-дълго подготвяната от мен изложба досега и макар на моменти мъчително бавен, процесът ми достави огромно удоволствие. предизвикателството, което поставих пред себе си, беше да бъде изцяло “маслена” (надявам се тези от вас, които ме познават предимно като пастелист, да бъдат приятно изненадани), а колкото до сюжетите и до заглавието, достатъчно е да добавя отпред едно Аз съм… и това обяснява всичко :).

като съпровод на изложбата от средата на миналата година снимахме и видео кадри, които постепенно се надиплят в колоритен разказ за работата ми с маслото. като казвам снимахме имам предвид целодневни фото сесии, които обръщаха ателието с краката нагоре, а за да е “по-гадно”, с Ния мъкнахме стативи и осветление в ателието за рамки и в парка, и на други места. монтажът пък е една съвсем отделна категория забавление, което отнема часове и часове подбор на музика, запис на текст (след като си го измислил) и къртовска работа пред екрана до постигане на желания резултат.

какво още да споделя “от кухнята” – подготовката за каталога. за да създадеш такъв, е нужно да събереш качествен материал от картини, а в моя случай – и дълго да подготвяш подходящите текстове за него, защото ми се иска хората, които го разгръщат,  да усетят какво ме е вълнувало, докато съм рисувала, да “влязат” за малко в главата на един художник и да почувстват емоцията, която го движи. кампанията по финансирането на каталога чрез crowdfunding е поредното предизвикателство, като съм водена изцяло от идеята, че независимо от крайния резултат, ще науча нещо ново.

…еуфорията по създаването винаги е огромна. накрая всичко се смесва: напрежение, възторг, стрес, благодарност, удовлетворение, умора… но както споделям в един от текстовете в каталога: вярвам, че съм открила призванието си, а тогава всичкото всичко по пътя си струва.

запазете си вечерта на 1 декември, от 19:30 ч нататък, когато ще е откриването на изложбата в галерия The Art Foundation, в центъра на София, ул. Дякон Игнатий 19.
още детайли – в сайта или в събитието във FB.

и накрая: посвещавам тази изложба на моя баща, който ни напусна миналата есен, докато течеше подготовката на картините за изложбата. надявам се да ме гледа отнякъде и много да ми се радва.

acristaart_exhibitiondelicateandpassionate_on-blog

а ето и един среднощен разговор в “Нощен хоризонт” за изложбата, каталога и разни други хубавини, който се случи на 25 ноември:

Carnival of Rust

понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. ей това е то вдъхновението. понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен.

спонтанно кръстих снимката Carnival of rust на една песен на Poets of the Fall, та споделям и нея:

restart 2.0

морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… и то не къде да е, а в любимия Бургас.

AcristaCafe_Burgas_June2016_IMG_8970

с чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци  от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, Прочети повече restart 2.0

нова премяна за блога

какво по-подходящо време за обновление от пролетта? с идеята да изпълвам моята виртуална кафетерия с все по-обогатяващо съдържание, което да направи сутрешното (пък и следобедното) ви кафе още по-приятно преживяване, AcristaCafe отскоро е с нов, изчистен и съвременен дизайн. той ще ви позволи да преглеждате коректно публикациите, независимо от устройството, което използвате. напомням, че с абонамент за RSS feed-a в дъното на страницата, ще получавате новите публикации директно в пощата или rss приложението си.

2015

че животът е непредсказуем, непредсказуем е. кой не знае. но тази година, особено краят й, така ме отвя с непредвидимости, че чак разбрах в дълбочина онзи лаф за плановете и хумора на Шефа… тези дни гледам във фейсбук можеш да си направиш ревю на годината… добре, че там съм толкова оскъдна откъм лични неща, че за външния свят моята година е цялата картини. … иначе (което не споделих в статуси) започнах годината с бесен старт и сътворих идеи за цяла една колекция нови картини, минах през отворена коремна операция (слава богу планирана), тъкмо се възстанових и възторгнах от щастливото лято и есента вместо в мечтаната Флоренция ме запрати в дълбините на отчаянието: погребахме баща ми, а след месец си отиде и на Саш баща му – сега два некролога висят един до друг на вратата и подкопават всяка идея за смисъл. още месец и – майка ми падна в хола (!) и си счупи ръката – направо като сценарий за някаква черна комедия. междувременно стотици, хиляди задачки, подробности, битие и житие се запрескачаха за вниманието, търпението, енергията, здравия ми разум. какво стои зад тези факти не подлежи на описание. човек или се сблъсква с това и бива засмукан в черната дупка на мъката или няма как да разбере. тя не може нито да бъде разказана, нито споделена. затова предимно си и мълча. по-зловещото е, че за пръв път не успях да вложа нищо от емоциите, които ме смазаха (а може би по-добре), в картини – това, което в тежки периоди буквално ми е спасявало живота. добре и, че не планирах дата за изложбата. платната си седят започнати и чакат слягането на пластовете. та, да, каква година! струва ми се, че отдавна не съм чакала с такова нетърпение да дойде 31-ви. и въпреки всичкото всичко не мога да я нарека лоша (може би още съм в ступор). по-скоро синусоидна. наситена. крайна. сложна. предизвикателна. и слава богу отминаваща.