Black Sails and other stuff

рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. за шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. добър. мноого добър.

This beautiful fantastic

приказен, забавен и докосващ. напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. и най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.

Gifted

абсолютно прекрасен. не само, защото Крис Евънс ми е любимец. просто химията му с това невероятно момиченце е неописуема, а историята – докосваща и замисляща.  дано на никой родител да не му се налага да избира между гения и “нормалния” живот.

фрагменти от Испания – част VI: Гранада

15 април – Гранада

пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.

16 април – Гранада

единствената цел за днес – Алхамбра. разхождаме се до историческия център рано сутринта, за да вземем предварително резервираните билети. прохладно е, уличките са чисти, приветливи и сме удивени за сетен път от чувството за естетика, което прозира във всичко. пипнатите фасади и съзвучието между старо и ново няма как да не правят впечатление. в мен се надига едно интересно желание: искам да живея тук. …

малък бус (С1) ни отвежда до входа на Алхамбра. тъй като е Великден, неделя е и сравнително късно резервирах билетите, няма да имаме възможност да видим Двореца на Насридите, но все пак ще успеем да влезем. започваме разходката от Хенералифе (Generalife) – султанския дворец и неописуемо красивите му градини. накъдето и да погледнеш, очите се къпят в красота – арки от огромни кипариси, бели макове, рози в най-различни цветове, отрупани с ароматни цветове акации, портокалови дръвчета, едновременно цъфтящи и дали плод, ромолене на вода от десетки малки шадравани… мястото напълно оправдава идеята, че е правено да бъде рая на земята. в един момент ми хрумва как ли би описал тази красота Алеко… Прочети повече фрагменти от Испания – част VI: Гранада

фрагменти от Испания – част V: Ронда

докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке.

14 април – Ронда

този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. може би подобни места има някъде в Азия – това ми минава през ум в момента, в който пред нас се ширва гледка, спираща дъха с простор, мащаб и величие. Прочети повече фрагменти от Испания – част V: Ронда