декемврийски филмов микс

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че ” той всъщност не съществува”.
а пък накрая каква готина изненада има… 😉

ето какво друго се надипли напоследък:

за романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага. по романа на Annie Barrows и Mary Ann Shaffer.

The Bookshop – има нещо утешително в мисълта, че в днешно време все още се правят такива филми и те ще харесат на макар и малък кръг хора… толкова ретро, но и толкова човечен… смелостта има различни форми и Прочети повече декемврийски филмов микс

минимализъм

колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално.
фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес. сигурно в предишен живот съм живяла в самурайска Япония или някъде в Скандинавието. за мен малкото неща означават чисто съзнание, въздух и фокусиране. и елегантност.

след като изгледах няколко от материалите на Мат и след 10 години живот на едно и също място, реших да обявя декември за месец на освобождаването и всяко ъгълче ще бъде преровено, премислено и прочистено. keep it simple.

p.s. в този ред на мисли започнах и голямото-онлайн-разчистване: нюз фийда ми във ФБ е сведен до минимум чрез скриване на всичко ненужно и unfollow на 80% от страниците, придобити мимоходом през годините; в Youtube unfollow на всичко, което така или иначе ще достигне до мен (тук има един тънък момент, че се абонирам за някой канал супер ентусиазирана и никога не успявам да изгледам архива, защото го оставям за “после” и… се абонирам за следващия канал и … това го наричам синдром на онлайн лакомията – още и още и още, просто защото … ни заливат с още (ако позволиш). минимализъм онлайн = по-пълноценен живот офлайн и доста по-свеж мозък. да, може и да пропусна нещо, голяма работа 😛

“A Star is born”

една дума имам за този филм: СТРАСТ.
във всичките й форми и проявления.

сигурно съм гледала версията с Барбра Стрейсънд. не я помня.
версията на Брадли Купър е смела, откровена, истинска, силна. нея със сигурност ще запомня.

Лейди Гага (Stefani Joanne Angelina Germanotta, сигурно малко хора знаят името й) е живото доказателство за пластовете, които трябва да белиш, да белиш, докато достигнеш до истинското, до същината на таланта..
химията между тях е осезаема. преди да гледам филма бях озадачена от начина, по който той я гледаше по интервютата. сега не съм..

енергията, която влагаме, за да съзиждаме… и обратния й знак, който ни помита.
и любов – за експлозивна сплав между двете…

а саундтракът кърти. има го в spotify.

… и една идея, която се завъртя из главата ми, докато я “откриваха”. кому е нужно да “откриваш” някого, само за да го превърнеш впоследствие в поредния продукт като всички останали, само, защото това се продава?…

ноемврийски филмов микс

Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… като: “Today is my favorite day” или “Doing nothing always leads to the best of something”. стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика.

Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. безкрайното любопитство и мисленето извън “кутията” винаги води до промени и до израстване. а контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. чакам втория сезон.

Juliet, Naked – по-скоро драма, отколкото комедия, приятен, без особена дълбочина, но все пак размислящ по някои теми: какво всъщност знаем за “известните” и дали публичността дава право на публиката да наднича непрекъснато в личното пространство на “звездите”…

A Discovery of Witches s01 – малко клиширан, направен не с много голям бюджет, но го “глътнах” наведнъж, може би, защото пред камината на село времето е една друга величина. на момента ме грабна, заради неустоимото влечение към вещерските работи, а и добрата стара романтика върши чудеса.

Outlaw King – историята на Робърт Брус, който предявява претенции към шотландския престол в едни мътни и кървави времена. не бих казала, че се отличава особено от други подобни исторически драми, една битка към края е впечатляващо реалистична, а Крис Пайн винаги е радост за очите.

Hell or High Water – дълго чаках този филм с десетки награди и най-после успях да стигна до него. хубава история, която със сигурност е базирана на нещо истинско. стискаш палци на “лошите” и се надяваш “добрите” да не ги хванат. Джеф Бриджис ме радва все повече с класическите си типажи, за Бен Фостър изобщо няма какво да коментирам – той все едни и същи изродяци играе. музиката е силен акцент.