защо

Когато есенните ветрове танцуват, листенца паднали възкръсват и се любят с живителна неземна красота...

ЗАЩО ПРАВЯ ВСИЧКО ТОВА?
все същият прогарящ, отрезвяващ, простичък до наивност отговор:
ЗАЩОТО ИСКАМ ДА СЪЗДАВАМ КРАСОТА.

все тази неистовата дълбока, осъзната необходимост да вдишвам, гледам, докосвам, усещам, мисля, вкусвам красота.
мой, вътрешен кръст – проклятие и благословия – търся я навсякъде.
боря се за нея, водя отчаяни битки със себе си и със света, обричам се на уединение и самота заради нея, и при все това откривам вдъхновение и искра в нея… цялото противоречие на чудото живот в тази простичка, обезсъдържана дума: красота… изящната извивка на нежна женска шия, докосването на гладката повърхност на езеро с ледена вода, забавеният полет на откъснало се алено листо, стопяването на снежинка на топла длан в ранна утрин, догарящата цигара на любимия човек докато кара с безумна скорост из пустите нощни улици…
последният щрих на пастела, който завършва картината.
низ от мигове, които карат сърцето да трепти. забавени кадри живот.
коя съм аз?
накъде вървя?
какво искам?
къде е усмивката ми?
къде е покоят?
осъзнавам нещата.
не мога да ги променя.
защо правя всичко това?
защото искам да създавам красота…