“Парфюмът”

блаженството от поглъщането на Парфюм предвкусвах дълго преди да я взема в ръце. четох я на бавни, дълбоки глътки, защото знаех, че това е от онези все по-редки книги, които започваш, без да искаш да стигнеш до края, попиваш жадно лист след лист, и когато все пак свърши, си готов да я започнеш отначало.
изобилието на думите, което блика щедро от всяка страница, мога да сравня единствено с така любимите новели на Цвайг и романи на Ремарк, в които цели пасажи остават да греят в съзнанието, сякаш магически пропити от пъстрота и живот. оставих се дни наред на омаята от прекрасно-детайлното пресъздаване на извличането на най-фините екстракти и ухания, в пулсиращ контраст с грубите миризми, описващи до съвсем осезаеми детайли времето на едно почти нечовешко създание.
чиста наслада от четенето, която идва само в моментите, когато човек се отдаде изцяло и се остави да бъде погълнат от прелестта на думите.

„Струваше му се, че днешният ден му е донесъл най-сетне прозрение кой е той в действителност: гений, нищо друго освен гений; че животът му придобива смисъл, цел и висше предопределение, да революционизира, нищо друго, освен да революционизира света на уханията; че на тази земя единствен той притежава всички средства: изискан нос, феноменална памет и, най-важното – отпечатаното като с щемпел ухание на момичето от улица „Маре”, в което като във вълшебна формула се включваше всичко за създаването на висше благовоние, на велик парфюм: нежност, сила, трайност, многообразие и невъобразима, неописуема красота. Едва сега му стана ясно защо се бе вкопчил в живота тъй здраво и злобно: защото е трябвало да стане създател на ухания. И не какъв да е, а най-великият парфюмерист на всички времена.”

Сърцето му лудо заби и той почувства как от щастие кръвта закипя в жилите му: то бе тук, несравнимото по хубост цвете, съхранило се непокътнато през зимата, соковете му напираха, растеше, избуяваше, образуваше най-прелестни съцветия. както и бе очаквал, уханието бе укрепнало, без да изгуби изящество. това, което преди година нежно пръскаше и дъждеше, сега се бе сгъстило и се лееше в пастообразен поток, който искреше с хиляди багри, но здраво държеше всеки цвят и не му позволяваше да се разпилее.

a bedtime story

има приказки, които се разказват преди сън, и други, които се нашепват като легенди. има приказки, които даряват надежда, и такива, които спасяват живот. lady in the water е всичко това в едно. една прозрачна, почти призрачно крехка жена-дете, неуловима като сън и ранима като фея, е ключът към хилядолетна легенда, разказвана тихо като bedtime story. и за да е съвсем истинска, се преплитат добро и зло, надежда за оцеляване и трескаво търсене на спасители.
а във въздуха остава усещането за прекрасно омагьосване, като полъх от пеперудени криле.

“A Good Year”

Acrista_movie_A_good_year

да бях пропуснала десетките филми, които изгледах тази година, за да се отдам единствено на този, пак щеше да е година за добра реколта :о).
великолепен, остроумен, насълзяващ очите и разсмиващ, свеж, точен, красив, нетипичен, оставящ усмивката на лицето дълго време след края..
тайничко се надявам да се порадвам и на книгата на Питър Мейл. още от времето, когато излязоха Шоколад и Къпиново вино на Джоан Харис разбрах, че подобни стоплящи сърцето сюжети трябва да се пият бавно и с наслада, като пивко и сладко вино от добра година…

the departed

в програмата и в капитал лайт има рецензии за новия филм на Скорсезе, така че преразкази едва ли са нужни. суперлативите също са излишни – the departed подлежи на гледане по подразбиране. дори само заради изключителния актьорски състав. на мен, след като два часа и половина гледах буквално лепната за седалката в киното, ми останаха няколко неща като усещане – за естествено и сполучливо доразвиване на идеята на Жега, че Скорсезе е имал дълъг идеен обяд с Тарантино (предвид броя на хората, застреляни от упор и изненадващия край) и че това е първата мъжка роля на Леонардо ди Каприо, която му прави чест и е удоволствие за гледане.
иначе – за неуморимия и все така себе си Джак Никълсън няма какво да коментирам. то само с виждане става.