The dark knight

не съм особен почитател на филмите по комикси, нито на Батман, да не говорим, че клоуните са ми особено противни, защото пораждат асоциация с филми за серийни убийци. нямаше как да пропусна и да не оценя по достойнство Черния рицар обаче – след смазващия трейлър и отзивите за супер високия рейтинг в imdb – 9.4, top 250, #1. The Dark Knight не е за хора със слаби нерви. това е брутално, но точно разказана история, зад която стоят велики и древни идеи, жалко само, че част от инфантилната публика, която се хилеше неистово на моменти, в които те побиват тръпки от ужас, едва ли ги схванаха. кастът е удивителен – мога да го сравня единствено с Жега, където също беше събран невероятен актьорски състав. струва ми се, че Хийт Леджър заслужава Оскар, макар и посмъртно за тази ужасяваща и изродска роля, за която през цялото време си мислех, как би докарала всеки до самоубийство.. и все пак великолепна въздействаща игра.
за ефекти и музика няма какво да говорим. изобщо – силна, качествена продукция, която не само е зрелищна, но и те кара да се замислиш над много неща. правилният баланс, поне за моята ценностна система.

irish fun

“Да те обичам само
достатъчно трябва да е днес.
Затова нека се радваме на дара
да е споделено.
Докато нечия ръка
оформи глинената самота,
търсейки отново и отново
твоето име в нощта.
И ако тази тайнствена ръка
не сети нивга съвършенство ново,
като безкрайна песен
ще остана
до моята любов,
в пламъците силата ми се роди
и ме направи истински
над купчина развалини…”

goldfish memory >>

a piece of art

горещ извор сред снежни хълмове. мъгла, която леко се стели над водата. тъжните и безнадеждни звуци на цигулка. и екзотичните извивки на тялото на една непозната, но желана жена. така започва пътешествието по пътя на коприната. до другия край на света. и обратно до сърцето.

филмът на Fransois Girard >>
книгата на Алесандро Барико >>

Странна болка е. Да умираш от носталгия по нещо, което няма да изживееш никога.

“Stranger than Fiction”

eдин твърде подреден, скучно сив и на пръв поглед безнадеждно безсмислен живот. който се оказва в центъра на литературен шедьовър. дотук нищо чак толкова необичайно, ще кажете вие. да. докато главният герой на този нетрадиционен филм не разбира, че тъкмо, когато започва истински да живее, трябва… да умре. една брилянтна история, в която по идиотски се преплитат порции комично и трагично, поднесени фино и с вкус на домашни курабийки, и с очарователната игра на Уил Ферер, Ема Томпсън, Маги Гиленхал и Дъстин Хофман. a, и със специалното участие на един необикновен часовник.

“Sylvia”


понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. може би. а може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. гуинет полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. кой знае защо със самоубийствената си склонност и чувството на обреченост ми напомни Вирджиния Улф в Часовете.. Даниъл Крейг (преди да стане Джеймс Бонд) партнира достойно, на моменти дори е доминиращ със силно-мъжкарското си излъчване, неотразим в кадрите на бясно като скорост рецитиране.
съчетано с музиката на Gabriel Yared. просто не намерих уважителна причина да пренебрегна Sylvia.

Понякога имам чувството, че не съм от плът. Че съм празна. Няма нищо зад очите ми. Аз съм негатив. Сякаш никога не съм мислила нищо. Никога не съм писала нищо. Не съм чувствала нищо. Искам само тъмнина. Тъмнина и тишина.