“Stranger than Fiction”

eдин твърде подреден, скучно сив и на пръв поглед безнадеждно безсмислен живот. който се оказва в центъра на литературен шедьовър. дотук нищо чак толкова необичайно, ще кажете вие. да. докато главният герой на този нетрадиционен филм не разбира, че тъкмо, когато започва истински да живее, трябва… да умре. една брилянтна история, в която по идиотски се преплитат порции комично и трагично, поднесени фино и с вкус на домашни курабийки, и с очарователната игра на Уил Ферер, Ема Томпсън, Маги Гиленхал и Дъстин Хофман. a, и със специалното участие на един необикновен часовник.

“Sylvia”


понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. може би. а може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. гуинет полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. кой знае защо със самоубийствената си склонност и чувството на обреченост ми напомни Вирджиния Улф в Часовете.. Даниъл Крейг (преди да стане Джеймс Бонд) партнира достойно, на моменти дори е доминиращ със силно-мъжкарското си излъчване, неотразим в кадрите на бясно като скорост рецитиране.
съчетано с музиката на Gabriel Yared. просто не намерих уважителна причина да пренебрегна Sylvia.

Понякога имам чувството, че не съм от плът. Че съм празна. Няма нищо зад очите ми. Аз съм негатив. Сякаш никога не съм мислила нищо. Никога не съм писала нищо. Не съм чувствала нищо. Искам само тъмнина. Тъмнина и тишина.

who are u not to be?

Our deepest fear is not that we are inadequate. Our deepest fear is that we are powerful beyond measure. we ask ourselves who am I to be brilliant, gorgeous, talanted and fabulous? Actually who are you not to be? You know that feeling that everything feels right? Where you don't have to worry about tomorrow or yesterday, where you feel safe and you know you are doing the best you can? There is a word for that feeling. It's called love. l-o-v-e.

“Akeelah and the bee”