Малта – пясъчната лейди

Докато правех проучвания за острова, ми направиха впечатление твърденията, че това място не е като никое друго. Казах си, какво пък толкова.
Действително обаче, Малта или поне частта от нея, която успяхме да видим, е неповторима амалгама от арабска и западна култура и архитектура, която прави пейзажа и атмосферата наистина уникални.

В моите очи Малта прилича на стара лачена дама, наплъстила тонове грим, които протяжно се ронят и разказват истории. Мястото е еклектично, хаотично, преживяло и обрулено.
Десетките народности, владели това стратегическо парче земя или минали оттук към Светите земи, са оставили трайно своя отпечатък. На острова се чува всевъзможна реч, която се смесва със странно звучащия малтийски – интересна смесица от арабски и сицилиански италиански. Добре (за нас), че английският е останал официален език.

Заради пясъчния цвят на варовика, който е буквално навсякъде и липсата на кой знае каква растителност, островът отдалеч сигурно наподобява типичните за тук вкусотии, наречени pastizzi, сякаш самият той е направен от многолистно, хрупкаво тесто с пълнеж.

Първи ден

Отседнали сме в хотел Azur в Sliema, затова вземаме ферибота към Валета, който прави водни тегели през половин час. Изкачвайки тесните улички, на път за Lower Barrakka Gardens и The Siege Bell War Memorial, първо опитваме прочутите пастици с рикота, които няма начин да ядеш красиво, но затова пък са просто пристрастяващи.

По уличките цари еклектика: много стари сгради са в контраст с новото строителство, тук-там е доста ориенталско, но там, където е пипнато и направено с вкус – прилича на оазис сред пустинята.

Трафикът е почти невъзможен и е с десен волан, наследство от британското присъствие. Навсякъде пред сградите има струпани различни по цвят торби – такъв е редът за прибирането на боклука. Има обаче някакъв древен чар в ярко боядисаните врати, атрактивните дръжки и емблематичните балкончета.

Накъдето и да обърнеш поглед – варовик. Някои сгради са полу-изядени от влагата и солта, други са запълнени и шлайфани, а трети – съвсем нови, но в тон със светло-жълтия материал.

Първият ни обяд тук е в D’office Bistro и въпреки че името не блести с креативност, храната е просто превъзходна. Имам едни усещания, че това нашето ще е откровен кулинарен туризъм 🙂
Опитвам Bouillabaisse – супата с невъзможно за писане име и пълна с морски дарове, която е просто божествена!! Тук наистина е раят за морска храна (само да си намеря деветте стомаха като Алф и животът ще е приказен!).

Отварям скоба – бидейки първото ни по-сериозно пътуване след пандемията, нямаме почти никакви амбиции от типа, трябва задължително да видим сто и две неща… Предварително преглеждам няколко клипчета в Youtube, правя минимален списък с желания и това е. Като цяло идеята е просто да попием местната атмосфера.

Затова и просто се шматкаме из тесните улички, стигаме до Upper Barrakka Gardens, минаваме покрай модерната, но безкрайно добре вписващата се сграда на парламента, дело на Renzo Piano, след което се спускаме по пешеходното стъргало на Republic Str. Сядаме за кафе и гигантска гофрета на една от силно наклонените улички наоколо.

За вечеря се виждаме с наши приятели българско семейство, което живее близо година в Малта. Водят ни в много приятен суши ресторант в Слима, който се казва Shatt. Естествено, масичката за четирима се оказва тясна за изобилието, което поливаме с прекрасно италианско розе.

Втори ден

Решаваме да ползваме червените hop-on / hop-off автобуси (които аз кръщавам hip-hop маршрутки) и да отидем с тях до Mdina. Това се оказва интересно преживяване. След като си купуваме онлайн билети на сайта на една от фирмите, се оказва, че не сме получили ваучера за пътуването и се налага да купим билети отново, вътре в автобуса. Въпреки този малък фал-старт и едночасовата комуникация по мейла за връщане на първата сума, успяваме да попием пейзажа навън. Архитектурата е с откровено арабско влияние, на моменти имам усещането, че сме в Алжир, Мароко или

Тунис. Оскъдната зеленина е съставена от кактуси, олеандри и маслинови дръвчета.

Първата ни спирка е San Anton Gardens – от 1802 до 1964, San Anton Palace, чиято сграда се намира сред градините, е официалната резиденция на британския губернатор. Понастоящем сградата е резиденция на малтийския президент. Градините са отворени за свободни посещения от 1882 та до днес.

Спираме за половин час в Mosta, за да видим ротондата, имам буквално минута за пастици с грахова паста и идва следващото бусче за Мдина.

Стигаме в Мдина точно за обяд и първата ни работа е да открием Trattoria AD 1530, разположена в китно вътрешното дворче близо до главния вход и която съм открила в едно от Youtube клипчетата за Малта. Настаняват ни на приятна маса по-встрани и … следва поредното обилно кулинарно изживяване 🙂 Непоправими сме.

Сега вече сме готови за разходката из Мдина. Това място наистина е извън времето. Наричат го Тихият град и макар все пак да има автомобили, някои улички са като застинали в средновековието. Затова е и идеалното място за филмов декор. Тук са снимани кадри от Game of Thrones, а сигурно и за много други продукции.

Връщането е доста изморително – хващаме последния възможен като час автобус, но той има още поне три спирки, преди да поеме обратно към Слима. Така на практика успяваме да обиколим целия остров и придобиваме представа колко малък е всъщност.

Решаваме да вечеряме близо до хотела и се спираме на Anciova – сицилиански ресторант с малко, но съществено меню. Моят избор е tagliatelle verde mare и това е най-невероятно вкусната паста, която някога съм вкусвала. Ядеш и ревеш, ама наистина. Не ми се е случвало да не остане нищо в чинията ми, но това беше незабравим божествен прочит на пастата. Алилуя!

Трети ден

Тъй като е събота и St. John’s Co-Cathedral е отворена до обяд, започваме оттук. Това място заслужава може би съвсем отделна публикация. Изключително аскетичната сграда отвън крие пищна и екстравагантна барокова украса вътре. Построена е от Girolamo Cassar, но е очевидно, че всички Велики майстори и рицари, които са дарявали произведения на изкуството на катедралата, са били изключително отдадени в стремежа си да покажат величие, богатство и престиж.

Изумителното за мен, минималиста, е, че по някакъв странен начин, това изобилие не дразни и съвсем не е отблъскващо, напротив – прилича на бижу с прецизна и майсторска изработка, която провокира любопитството ми. Иска ми се да имам повече време да обхвана всички детайли и да осъзная неимоверното количество информация, която съпътства проектирането и изпълнението на подобен проект и то на остров.

Освен всички други съкровища, в катедралата се намира картината на Караваджо ‘Beheading of St John the Baptist’. Детайли за него и този безспорен шедьовър можете да прочетете на сайта.

Разхождайки се, откриваме поредното ни обедното ни попадение – Rampila – закътан елегантен ресторант сред крепостните стени. “Измъчват” ни с Chicken Supreme и Crab and Lobster Ravioli и един ужасен чийзкейк, направо нищо не остава в чашката :).

Следва малък шопинг сред уличките на Валета, в който се сдобивам с красиво изработени сребърни обици в Eyla Jewellry.

Докато пием кафе около Food Market-а, установяваме, че започва малтийският карнавал Il-Karnival ta’ Malta (който датира от времето на Рицарите на St.John и сигурно две години не се е провеждал заради ковид). Това е от онези неочаквани съвпади – дори не сме очаквали, че ще има и фиеста по време на престоя ни. Настроението е заразно, атмосферата е пъстра, костюмите на някои трупи са впечатляващо сложни и пищни, а платформите – огромни, шумни и шарени.

Следва кратка разходка по залез в Барака градините.

За вечеря сме запазили маса в King’s Own Band Club – ресторант с много история, в което идват много от местните малтийци, а сервитьорите се обръщат към теб с Madam и Sir. Тук готвят националното ястие на Малта – Stuffat tal-Fenek – заешката яхния, която написано така не звучи кой знае колко интересно, но в действителност е нещо божествено. Още една точка от списъка с желанията е изпълнена 🙂

След обилната вечеря отново се гмурваме в нощното множество, а после поръчваме такси, защото се оказва, че още сме в зимното разписание на фериботите (лятното е от 1 юни) и сме изпуснали последния за Слима. Приложението Malta taxi работи чудесно, въвеждаш банкова карта, казват ти очаквана сума, изпращат ти номер на кола и готово.

Неделя

Днес е рожденият ден на Саш и главната причина да направим това пътуване точно към края на май. Неговото първо желание като рожденик е да осоли новия си бански в кристалните води на Средиземно море, затова се отправяме към St. George’s Bay, като вземаме градския автобус за няколко спирки (билети се продават на първа врата при шофьора, плаща се и с карта, културна работа).
Сядаме в зоната на частния плаж и поръчваме коктейли. Докато той пори солената вода в търсене на морски съкровища, аз се наслаждавам на приятни моменти съзарцание и покой. Музиката на бара е лека и отпускаща, няма тупса тупса, и въпреки че е неголям градски плаж, всъщност атмосферата е учудващо спокойна и отморяваща.

За голямо мое разочарование обаче, голямата изненада за рождения ден няма да се състои и съм мнооого нещастна. Месец по-рано ентусиазирано запазвам две места за Dinner in the Sky Malta, избирам часови слот и меню, чудя се как точно ще преглъщам гурме храната на платформа 40 метра над земята, но и нямам търпение да преживеем леко екстремното кулинарно удоволствие. Уви, два дни по-рано, получавам мейл от организаторите, че точно на 22 май вечерята няма да може да се състои и така провалят моята дългоочаквана изненада 🙁

Като алтернатива решаваме да направим резервация отново в D’office Bistro. Настаняват ни на приятно закътана маса, която бързо бързо бива отрупана с омар, филета лаврак и миди. Толкова превъзходно готвят тези хора, че забравям за неосъществената изненада. Завършваме вечерята, като опитваме още нещо типично малтийско – техния десерт imqaret – с фин, не толкова сладък вкус въпреки фурмите вътре, който просто се топи, точно като сладоледът, който го придружава.

Като по поръчка за рожденика, карнавалът продължава и този ден, и настроението е приповдигнато и празнично :).

Последният ден

Имаме само една точка в списъка и тя е посещение на Chocolate District. Тук мога да прекарам цял ден – атмосферата е семпла, релаксирана и прохладна, сетивата са примамени от шоколад с различни екзотични вкусове, неописуемо изкусителни бонбони и интересни миксове кафе и чай.

Сядаме, за да ми приготвят малтийско кафе, което опитвам без захар, вслушвайки се в бариста съвета. Малко съм скептична, но се съгласявам и установявам, че има защо – смлени заедно с кафето са карамфил, цикория и анасон, което прави вкусът необичаен и много, много приятен.

Избираме единични бонбони за пробване и една голеемичка купчинка шоколади, които да натъпчем в куфара. Навън е 28 градуса, надяваме се да оцелеят.

Последният ни обяд преди да се отправим към летището, отново е в сицилианския Anciova, където се престрашавам да пробвам спагети със сос от сепия с риск да ходя с черни зъби поне три дни 🙂 Завършваме достойно кулинарния трип, струва ми се че следващата една седмица ще съм на сухари и вода.

P.S.

Не отидохме до Трите града, нито до Гозо и Комино – останалите два острова от архипелага. Не ми се искаше да претоварваме програмата и да се върнем изтощени. Предпочетох да остане нещо и за следващ път.

Гледката от Слима към Валета
Трите града, гледани от Горните Барака градини
Една от прекрасно осветените сгради близо до Тритон фонтана
Гледка от Валета към Слима – по крайбрежието тече бясно ново строителство. Липсата на зеленина наоколо е характерна за пейзажа, но тази гъстота на населението определено не е за мен 🙂

P.P.S.

Изпитвам дива благодарност, че сме здрави и отново пътуваме.
Че имаме възможност отново да видим нови места, да опитаме интересна кухня, да се смесим с множеството на карнавала и да не мислим за пазене и маски.

Благодарна съм отвъд описание. Живи и здрави, след месец – Франция.

Снимковият материал е на Александър Грънчаров и правата принадлежат на автора.