“Homeland”

Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът.

Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която ме приковава, влиза ми под кожата, натиска бутони, искам още и още от нея.

Останалите сезони също са добри, динамични, с обрати, но повече ми напомняха на всички шпионски филми, които сме гледали през годините, липсваше ми тънката и интензивна романтична нишка, която спояваше драмата на първите три сезона. Клеър Дейнс изнася целия сериал на раменете си и прави една от най-силните и запомнящи се женски роли в този жанр кино. Шегувахме се с мъжа ми, че отдавна не ни беше засмуквал сериал до степен да коментираме и дискутираме оживено действието след всеки 4-5 изгледани серии.

Съвсем заслужени награди за самия сериал и за Деймиън Луис. Сега се чудя дали да не скоча в Billions, където той се подвизава като hedge fond акула, а като гледах интервюто му пред актьорската гилдия, съм сигурна, че той и в комедия би бил брилянтен.