“от кухнята” на арт календара

  • разпилени мисли от началото на септември докъм 7 октомври:
  • не давам вид на рисков играч, но като дойде време за производство, рязко придобивам усещането за хазартност: ако кажа на повечето хора колко струва производството на календара, а нямам идея колко бройки ще успея да реализирам, ще избягат с писъци и ще ме обявят за луда…
  • научавам цената за мострата – боли ме главата (и стомаха)…
  • като гледам плана за предварителната кампания, която ще ми позволи да финансирам производството, ми става ясно, че през октомври ще ми идва да се гръмна. добре, че си починах през лятото.
  • от друга страна, гледам как времето минава шеметно – буквално изтича между пръстите, и на моменти си казвам: искам да оставям красиви неща след себе си – определено си струва усилията… 
  • този път правим всичко by the book – анкета, файл с разходи, планировка по седмици, предварителна продажба, видео (с мен, истинска рядкост)… дали всичко това ще надвие дефицита на внимание, от който всички вече сме болни?…
  • за да ми е още по-весело, две седмици преди началото на pre-sale кампанията, още не съм дорисувала картината за месец декември, което значи тепърва съхнене, лакиране и снимане. защо пък да е лесно?
  • мострата е тук! – и нещата внезапно стават реални – изглежда много добре (няма такъв календар!) и изведнъж ме залива ирационален страх… в същото време някъде там Marie Forleo, която следя, се подготвя трескаво да пусне новата си книга “Everything is Figureoutable” – попивам и черпя сили. на всички, които са създали нещо и застават с него в светлините на прожекторите и споделят безценен опит от процеса – толкова съм им благодарна!
  • първи снимачен ден – снимаме кадри за промо видеото – грандиозно разместване, хаос, какво да облека, лакиране, напушва ме смях като се сетя за клипчетата на Шелдън и Еми от The Big Bang Theory за флаговете, каквото и да стане, правя най-доброто от себе си.
  • продуктови снимки на нещо с големина 45 х 56 см и 26 страници не е лесна работа. да не кажа, че е истински кошмар 🙂
  • освен това осъзнавам, че кампанията ми е някъде в месеца на поредните избори и нямам идея как точно ще привлека вниманието върху продукт, който ще се ползва след месеци. рисковете на живото предаване – никога няма изцяло подходящ момент.
  • втори снимачен ден. оказва се, че заснетите предния ден кадри не стават като звук и се налага да правим всичко отначало. … (!?!) както съм с главобол и торбичките под очите (и отривисто клатя глава в отрицание), някъде към 7 вечерта, влизам в банята и: грим, прическа, облекло и в атакааа… всеки път като започнем производство, неминуемо възниква въпросът: защо по дяволите си причинявам това :)))
  • на третия снимачен ден установяваме, че липсват читави кадри на корицата и общо взето wow кадър на календара като цяло.. сетингът – наново, неделя е, но кой ти гледа, трябва да разчистя ателието за предстоящата седмица, затова зор до последно. с малко напън се получават нещата, важното е, че най-накрая имаме кадри.
  • междувременно се разбира, че програмистът, с който работим от години и от който съм мега хипер доволна, няма да може да поеме повече новите ми проекти (страницата за календара и редизайна на сайта ми), което е натъжително и доста притеснително…
  • също така междувременно се запознавам с интеграцията с ePay и ужасено делегирам каквото мога на екипа. много по-важно е, че клиентка, която е на посещение в ателието за друго, но е първата, на която показвам мострата на календара, е WOW!! адмирации, поздравления и аплодисменти. ох, донякъде ми олеква.
  • с желязна дисциплина рисувам “Декември”, картината за месец декември от календара. вече съм почти извън срока, но си налагам понеделникът да е неделя и ателието се изпълва с аромат на ябълка и канела. всичко друго остава на заден план.
  • една седмица сме в Гърция, през която правим дизайн на тийзъри, купуваме шрифтове, публикувам първоначалната информация и се опитвам да не мисля за хаоса в главата ми. осъзнавам, че следващите три месеца ще е само календар, календар и пак календар.
  • чакането е тънка форма на мъчение. чакаме програмистът да довърши страницата за поръчки на календара. чакаме ePay да я одобрят. изобщо, чакаме.
  • няколко дни по-късно вече започва да се прокрадва леко притеснение – вече сме пропуснали първоначално предвидената дата за старт, страницата за заявки още не е напълно готова, а ePay още не са върнали подписан договора. затова пък имам реална заявка за два календара и скоро ще трябва да реша дали да чакам или да отпочвам друга стратегия.
  • цяла седмица нещата се движат с охлювенски стъпки, но се движат. предимно под формата на корекции и тестове.
  • вечерта преди пускането на видеото съм изчистила къщата, измила, подредила, пуснала пералнята, изчистила филтрите на климатиците, изглеждам първо интервю с Мари, после с Лиз Гилбърт, изобщо правя всичко, само и само да избегна да гледам финалната версия на сайта :). свит стомах, обилно полят с чай от мента. все пак някъде към 9:30 вечерта започват едни корекции по текстове и така до среднощ…
  • на другата сутрин денят започва солидно напоен с кафе и пеперуди в стомаха. кампанията започва!
  • и сега пред мен стоят две предизвикателства: да продам продукт, който още не съществува, за да си помогна с производството му и след това да произведа това, което съм обещала. нищо работа. направо бъзинга ;)….