сън за есен

има нещо особено в топлите безветрени есенни дни. слънцето някак благосклонно и меко огрява потръпващите листа на дърветата и удължава сенките на наситеното до невъзможност карминено мушкато. всичко наоколо е притихнало успокоено, в летаргично очакване. леката меланхолия във въздуха ми напомня за отминали отдавна есенни дни, в които срещите за дълги обяди под ласкавите обятия на обагрените в злато дървета бяха неземно спасителни за душата ми. сякаш сън, онези дни са като далечно усещане за парфюм, който носи в аромата си завинаги инкрустирани в паметта събития… топлината и протяжността на деня ме разстилат като мелодия от нечуто нашепване и откривам в себе си неочаквано търпение да потъна с часове в обсебващата непряка реч на Орхан Памук или да разкроявам със страст ярко червен джинсов плат – сигурно запасяване с малинов цвят за тъжните и мрачни дни на зимата… усмихвам се. има особено очакване в есенното слънце. като звукът от подрънкването на бамбукови пръчици, докоснати от внезапен вятърен порив… усещам се здраво стъпила на земята. и същевременно в полет. необяснимо състояние. хубаво. като сън за есен.

One thought on “сън за есен

  1. И аз намирам огромно очарование в есента. Като това да се потопиш в цветове, когато всички роптаят от дъждовете и облачното небе. Да се разхождаш с цветен чадър в дъжда и .. с цветни ботуши по възможност. Да ринеш с краката си нападали листа по земята. И тази тишина, която я няма в пролетта и лятото…

Comments are closed.