минимализъм

колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално.
фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес. сигурно в предишен живот съм живяла в самурайска Япония или някъде в Скандинавието. за мен малкото неща означават чисто съзнание, въздух и фокусиране. и елегантност.

след като изгледах няколко от материалите на Мат и след 10 години живот на едно и също място, реших да обявя декември за месец на освобождаването и всяко ъгълче ще бъде преровено, премислено и прочистено. keep it simple.

p.s. в този ред на мисли започнах и голямото-онлайн-разчистване: нюз фийда ми във ФБ е сведен до минимум чрез скриване на всичко ненужно и unfollow на 80% от страниците, придобити мимоходом през годините; в Youtube unfollow на всичко, което така или иначе ще достигне до мен (тук има един тънък момент, че се абонирам за някой канал супер ентусиазирана и никога не успявам да изгледам архива, защото го оставям за “после” и… се абонирам за следващия канал и … това го наричам синдром на онлайн лакомията – още и още и още, просто защото … ни заливат с още (ако позволиш). минимализъм онлайн = по-пълноценен живот офлайн и доста по-свеж мозък. да, може и да пропусна нещо, голяма работа 😛