WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. после влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. за да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо. ето част от нещата, които дискутирахме в нашия панел (в който си партнирахме с Лидия Русева, Ръководител полети (в средата), тук споделям само моите отговори).

Ани: Кога си високо в небето? Кога е онова неограничено чувство, че можеш да постигнеш всичко?

Алекс: когато захвана вълнуващ проект и знам, че ще се получи невероятно, независимо от усилията, които ще ми коства да го реализирам… това може да е конкретна картина или изложба с определена концепция или когато моя картина стане корица на книга и с екипа ми правим дизайна на корицата… или пък когато имам ясна цел и имам хъса да извървя стъпките за постигането й… в такива моменти изпитвам едно усещане за еуфория, че всичко е там, където трябва да бъде, че знам коя съм и накъде вървя.. и процесът е забавление, без значение от крайният резултат… ей тогава е истинският размах на крилете.

Ани: Променят ли се мечтите ни със съзряването?

Алекс: мечтите са една динамична материя – функция на нашето израстване и опита, който придобиваме, затова е нормално в различни периоди от живота си да мечтаем за различни неща… например: когато създадох марката Acrista и сайта acrista.com, и още прохождах като художник, имах едни по-традиционни арт мечти: мечтаех да вляза в повече галерии, да правя изложби…
после излязох от офисната среда и се отдадох само на творчество, появиха се социалните медии и започнах да си мечтая да достигна до повече хора, да правя проекти от най-различно естество, да изпълнявам поръчки…
сега, петнадесетина години след началото, съм в нов период на размечтаване – мечтая си за по-големи мащаби, за по-голямо студио, за по-големи платна, за по-голям пазар… изобщо, за по-голям размах – точно полет нависоко
в този ред на мисли, най-хубаво мечтае човек, след като е отпочинал, след като е свършил (в моя случай) (не)малко вътрешна работа и се е подредил и поразчистил. това му освобождава ресурс да си пожелае нови неща да дойдат към него.

Ани: И двете сте жени с професия, дълги години предимно мъжка. Има ли стереотипи все още? Как ги преодоляваме? Какви са митовете за професията?

Алекс: мисля, че всички знаем какви горе-долу са митовете за художниците: че са някакви своенравни неразбрани бунтари с бради и барети, че блажено си рисуват нещо по цял ден, незасегнати от битието, че художниците рисуват само когато имат вдъхновение, че една картина в никакъв случай не е продукт… тези стереотипи са наложени от времената, когато художниците са били предимно мъже, когато жените не са имали достъп до изкуството, освен като модели и разбъркващи пигментите на мъжете – художници; едва сега започва да изплува информация за жени-художници още от ренесансово време, която дълго време не е била релевантна..
не мога да не отбележа, че сега е благодатно време да си жена художник на свободна практика и това много помага да се рушат стереотипите – в днешно време създаването на качествен и отличим продукт и познаването на технологиите вече е добра основа за успешен старт..

може би дори в днешно време професията на художника все още звучи екзотично – това е така, защото до голяма степен хората не знаят какво всъщност правят художниците по цял ден. от моя гледна точка в действителност е къртовски труд и създаването на една картина е много малка част от процеса. например, аз ежедневно имам комуникация с клиенти, отговарям на е-мейли, запитвания и коментари; организирам снимане на картините, обработвам изображения, публикувам на сайта ми и в различни онлайн платформи; организирам събития, пиша или подбирам текстове; подготвям каталози, календари и други издания, обгрижвам финанси; работя с доставчици – дизайнери, вносители на арт материали, ателие за рамкиране, куриери; продажбите и поръчките за чужбина сами по себе си са една отделна категория обслужване… изобщо, ако мога условно да разделя процеса на творческа част и администриране (бизнес част) са почти 50 – 50%.

разбира се, моята гледна ми точка е на outsider (бидейки с 10-годишен опит в корпоративна среда) – това ми помага да преодолявам стереотипите в арт бранша, а поведението извън стереотипа показва на останалите, че може и по друг начин.

Ани: Какво е най-голямото предивикателство за теб?

Алекс: първото най-сериозно предизвикателство, с което се сблъскваш, когато излезеш на свободна практика, е несигурността – да имаш фиксирани разходи, а не знаеш кога ще има приходи, които да ги покрият. това е шок, който само хората, били в този филм, познават.. с времето се научаваш да жонглираш малко по-успешно, но това предизвикателство си остава константно.
друго предизвикателство, за което се сещам, е да си поставяш цели сам. когато си в компания, твоите цели малко или много се припокриват с тези на компанията. когато си самонает, ставаш сутрин и ти определяш посоката. предизвикателство си е 🙂
още едно предизвикателство: как се справяш с откази, критика, нехаресване…
и още едно, което стои пред мен и в момента: как се надскачаш, когато сам си сложил висока летва? аз полагам много усилия нещата да се случват и да изглеждат помислени, изпипани в детайлите, естетически издържани и ето, сега съм в подготовка на следваща изложба и пред мен стои предизвикателството да надскоча предишната като ниво…

Ани: Кога си смела?

Алекс: всъщност нямам идея смела ли съм… сигурно съм смела, когато съм на сцена, защото бидейки един добре замаскиран интроверт, всяко излизане извън периметъра около статива и съответно зоната на комфорт, е смелост. може би е смелост и това да упорствам и да правя нещата, които обичам, независимо от препятствията, трудностите, моментите на нищо-неслучване…
не е ли странно всъщност това със смелостта.. почти никога не можеш сам да си кажеш – ето, смел съм, това по-скоро става през очите на другите (както когато в ателието идват хора или на изложби и ми казват: толкова ни вдъхновявате, толкова добър пример сте, продължавайте да правите това, което правите) и в такива редки моменти успявам да погледна нещата отстрани и да осъзная какво всъщност постигам за нашите условия…
като се замисля обаче, едно от нещата, за които осъзнавам, че се изисква смелост, са поръчките (особено за чужбина) (при мен поръчките са картини за конкретни места, базирани на вече продадена картина или на серия картини)..
поемането на такъв ангажимент е смелост, защото никога не знам дали ще успея да “погледна” през очите на клиента, дали хем ще остана вярна на себе си, хем ще удовлетворя очакванията. затова и през цялото време докато я работя, аз треперя отвътре дали ще имам одобрен краен резултат. но пък да си смел се отплаща, защото доверието, което ми оказват напълно непознати хора, които са на хиляди км, в някои случаи нито са ме виждали, нито са ме чували (алилуя технологии), е изключително удовлетворяващо и мотивиращо. поръчките на картини за мен са добър пример за това, че може да си уплашен и смел едновременно.

Ани: Волна душа ли е творецът и има ли изобщо бизнес насоченост

Алекс: всички имаме мечти, но по-интересно е в какво се превръщат мечтите… да, всеки творец иска да се занимава само с творческата работа. но е факт че, ако човек иска да реализира потенциала си, ако иска да намери пазар за нещата, които създава, то има бизнес част в реализацията на таланта и тя няма как да бъде пренебрегната.
всъщност първото нещо, което е необходимо да се случи, е едно “счупване на мозъка” и приемане, че това Е бизнес; после идва нуждата от ясни цели и бизнес мислене, умело балансиране между творческата част и бизнес частта, наличие на собствени критерии за успех, анализ на бизнеса и пазара (пресечната точка между това, което творецът може и това, което пазарът търси), ако се налага – диверсифициране на ресурсите, търсене на друг пазар и т.н.
тъй като по подразбиране творческите натури нямат бизнес нюх – то е жизненоважно да делегират на някой друг да се грижи за тази част – в началото ще бъдат хора от приятелския кръг, впоследствие може би компания, но това ще спомогне за изграждане на бранд, стратегии, правилно позициониране и в крайна сметка – ще позволи на твореца да израства като такъв.
за съжаление през годините докато аз самата израствах, станах свидетел на много талант около мен, и то в различни области, който поради липсата на бизнес мислене, не успява да се разгърне и да получи размах, което е наистина жалко.

Ани: Ако има съвет за успех, който бихте споделили на всяка жена, какъв би бил?

Алекс: посланието, което пиша най-често в моя арт каталог, е: мечтай смело и постигай с лекота! но истината е, че между мечтаенето и постигането има толкова много работа, която трябва да бъде свършена! и то най-вече вътрешна… защото личностното израстване е основа за професионалното; затова и моят съвет е опознавайте, анализирайте, разнищвайте себе си, осъзнаването, разбирането кои са силните (пък и слабите) ви страни ще ви даде възможност да определите критерии за собствен успех, посоката, в която искате да се движите, какво искате от живота си като цяло; това е първата стъпка и една солидна база, след която няма да е непременно лесно, но тя ще бъде добра отправна точка за успех.

детайли за събитието Women.Speak.Live. 2018 >