“За народното творчество”

има дни, когато си мисля, че ще умра от свръхдоза удоволствие, беше казал един екстравагантен творец и съм много склонна да се съглася с него, само пет минути след началото на За народното творчество на Камен Донев. спектакълът е смазващ, в характерния за Даскала монолог с редящи се непрекъснати абсурдни думоизлияния, които те изкъртват от стола, изтръгват най-зверските и неподозирано болезнени за дланите аплодисменти, без да се усетиш запечатват мускулите на ченето ти в една неспасяемо нахилена поза, докато стомахът ти не спира да се гърчи от смях. всичко това – подплатено със солидна доза сериозни идеи, народни танци и музика, от които настръхваш и едно тънко гласче, което започва да напомня, че все пак е хубаво усещане, че си българин…
има и дни, когато си мисля, че напук на всичката селяния и простотия, която ни обгражда ежедневно, грандиозни, взривяващи таланти като Камен Донев и спектакли като За народното творчество, са единствената причина да сме още тук.

P.S. препълнената зала 1 на НДК, с публика, станала на крака и с изригващи аплодисменти, бликаща от позитивна енергия, е уникално и неповторимо усещане. нещо като венозно инжектиране на огромни дози положителност. препоръчвам силно.