“География на гения”
Макар че “География на блаженството” ми хареса повече, все пак с удоволствие последвах Ерик Уайнър в търсенето на отговори, защо на определени места и в определено време се раждат гении и какво обуславя изблиците на креативност в различни точки на света.
Геният е в простотата: Атина
“В една държава се развива онова, което е на почит в нея.” – Платон
Геният не е нищо ново: Ханджоу
“В юдео-християнската традиция е възможно (всъщност даже е достойно за възхищение) нещо да бъде сътворено ex nihilo, от нищото. Така Бог създал света, към това се стремим и ние, хората. В съответствие с този мироглед, човекът на изкуството (или архитектът, или програмистът) създава творение, несъществувало до този момент. Актът на съзидание, също като потокът на времето, е линеен. Творецът започва от А и напредва – на пресекулки, с много почивки за кафе – докато стигне до Я.
В китайската космология обаче, вселената, Тао, няма начало, нито пък има създател. Винаги е имало нещо и винаги ще има. Ето защо творческият акт не се състои в изобретяване, а в откриване. Китайският начин е creatio in situ. Създаване в контекста.”
Геният е непреднамерен: Виена
“Старият стереотип за “чувствителния човек на изкуството” е по-верен, отколкото си мислим. Изследванията доказват, че творците са физиологически по-чувствителни към външни въздействия. При експериментите се оказало, че те възприемат най-различни стимули – от електрически удари до силен шум, като по-интензивни, отколкото ги възприемат по-слабо креативните хора.”
“Музиката, добрата музика, е “износ на тъга”.
Фразата ми харесва. Тя ми дава една съвсем нова перспектива не само към музиката, а към всички форми на изкуството. Творците са във вносно-износния бизнес. Те са по-чувствителни от нас, както видяхме, и внасят страданието на несъвършения свят, обработват го, пресътворяват го в изкуство, след което го експортират, с което намаляват своята тъга и увеличават нашата наслада. Една перфектна симбиоза.”
“Казват, че вдъхновението било за аматьорите. Истинската креативност изисква да седнеш пред бюрото или пред пианото, дори, когато нямаш настроение за това.”
