перлите на Истанбул

както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.

и така:

поемаме към Истанбул за трети път. първият път беше с автобус, втория – със самолет. сега сме с колата. порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. след границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля. ухае на пролет.

стотина-двеста километра по перфектни, почти празни трилентови пътища и малко преди града, попадаме в най-нечовешкото задръстване. добре дошли в мегаполиса. който си мисли, че в София имаме задръствания, да дойде да види какво е тук или в Москва, или който и да е по-голям град и пак да си говорим. газ, спирачка, интимна близост с колата пред теб, пристъпи на гадене и истерично следене на трафика в Google. тях вселената да ги поживи, след като се измъкваме от тапата, успяваме да си намерим апартамента почти веднага, с едно леко отклонение от 50 м.

ако човек е тук за повечко дни, както ни се случва на нас, бързо разбира разликата с минаването по туристическите маршрути за 3 дни и сблъсъка с останалата реалност. като гледката от апартамента ни например, която е често срещана и някак естествено се колажира с красотите.

и най-фрапиращото: шофирането тук е висш пилотаж, за опитни шофьори, с навигация и отлично чувство за ориентация. правила рядко се спазват, не се подават мигачи, масово се минава на червено, без значение автомобили или пешеходци и общо взето правото е на по-едрия на пътя. като за капак (тяхна дума :)) този град е абсолютно жужило: непрестанно се бибитка, форсира, надвиква. както установяваме, макар че апартаментът е на малка улица (или може би точно затова), тук клаксоните имат най-малко 20 нюанса, от лекинко подсвирване за поздрав, до настойчив натиск да се разкараш някъде, неизвестно къде. бибиткането тук се практикува като нещо средно между национален спорт и отдушник на фрустриращия трафик. всичко се оправя с бибиткане. почти.

твърдо решена да намеря красота сред цялата тази лудница, набелязвам няколко по-непопулярни места в Истанбул, които могат да донесат наслада на пребиваващия за повече дни. първото от тях е

Istanbul Modern: музеят за съвременно изкуство,

към който поемаме пеша през прочутия площад Taxim и надолу по уличките към морето. въпреки че има доста табели за музея, на отиване с лека паника установявам, че в указаната посока се движим само ние и група строителни работници от близкия грандиозен строеж. оказва се, че сградата на музея, бивш склад с площ 8 хил. кв.м., е скрита сред натрупани строителни материали, кал и минарета като истинска перла сред този грубичък пущинак.

с влизането вътре обаче попадаме в друг свят: изчистена, модерна обстановка и великолепна гледка към Босфора, разкриваща се от прозорците на сградата. денят е слънчев и гледката направо засенчва някои от произведенията.

ресторантът на музея е изключително приятно място, дори човек да няма афинитет към творбите, може да прекара тук няколко приятни часа по залез, изследвайки изисканото меню. тук се насладихме на невероятно вкусни сарми и фетучини със сьомга, а кафето и задължителния чай бяха в компанията на чайките и яркото слънце.

след хапването продължаваме да разглеждаме творбите, една от които ме покорява с простотата и изящността си: тя е на Olafur Eliasson и представлява разпръснати сфери с различни размери, които променят цвета си според зрителния ъгъл. наречена е Your solar nebula.

музеят има и страница във фейсбук >>

следващото ни откритие е

The Basilica Cistern / Yerebatan Sarnici

ако си спомняте филма “Инферно” с Том Ханкс, това е именно мистичното място, в което са заснети финалните сцени. тя е много близо до Света София, но сградата отвън е доста неугледна и може лесно да бъде пропусната.

построена е като базилика, затова е останало и наименованието Базилика Цистерн, а по времето на император Юстиниан I се използва като огромен резервоар за вода.

заема правоъгълник от 140 м дължина и 70 м ширина, 9-метровите колони са 336 на брой, като една от тях е доста интересна: в камъка са издялани елементи с формата на капки и легендата разказва, че това са сълзите на робите, участвали в изграждането на мястото. в същата тази колона има дупка, в която туристите завъртат палец за късмет 🙂

другата атракция на Базилика Цистерн са двете огромни глави на медузи, за които не се знае откъде са били донесени тук. за мен най-изумителното нещо беше да си представя цялото това пространство, пълно с вода: капацитетът е приблизително 100,000 тона.

следваща спирка:

Kadikoy

Кадъкьой е квартал на Истанбул в азиатската част на града. което е парадокс, защото атмосферата тук е много по-европейска като усещане, отколкото в европейската част. малките павирани улички, множеството барове, магазинчета за музикални инструменти, галерии, спретнати магазини, алеи с пресни зеленчуци, риба и какви ли не кулинарни изкушения, напомнят по-скоро Трастевере в Рим и сякаш изобщо не сме в Истанбул.

ако огромните молове или Капалъ чарши не са ви по вкуса, тук може да се направи доста приличен шопинг, който може да бъде и истинско приключение, ако в магазина не говорят английски. аз обаче съм подготвена и предвидливо показвам на телефона ми предварително свалена снимка на модел чанта, който издирвам. прави нещата значително по-лесни.

време е за храна. изобилието, което ни съпътства, не прави избора на ресторант лесен. имаме препоръчано заведение с класическа турска кухня и не оставаме разочаровани. напротив.

Ciya е ресторант с бюфетна част и богато кебап меню. в търсене на нещо непикантно, изборът ми се спира на Alinazik – ястие с месо, патладжан и кисело мляко, което се оказва изключително вкусно. за десерт решаваме да напълним една чиния с “по малко от всичко” и то се оказва повече, отколкото човек може да побере: топка шам фъстък в тънка коричка, потопена в специален лек белтъчен крем, сладък патладжан, захаросани парченца тиква, поляти с таханов сос, портокал със сладолед.

ако след това пиршество, остане мъъничко място, препоръчвам друг, много популярен тук десерт. той има много наименования, но е най-разпространен като

Kunefe

в Кадъкьой има специално място, което предлага само този десерт. разбира се, посещаваме и него 🙂 това, с което ме спечелва, е, че има доста неутрален вкус, в сравнение с преливащите от захар останали турски десерти. прави се от два слоя натрошен кадаиф и сирене между тях.

следващото ни преживяване:

Whirling Dervishes

от няколкото възможности, които се предлагат за представления на Въртящи се дервиши, избирам това в Hodjapasha. сградата е бивш двоен хамам (за жени и мъже), която по автентичност ми напомня за Музея на фламенкото в Севиля. преди представлението, докато се валидират билетите, се възползваме от изложбата, която представя същността на суфизма и основните му символи, както и детайли за живота на Руми. информацията е съществена, особено за онази част от публиката, която за първи път се сблъсква с тази материя. това, на което ставаме свидетели, е по-скоро ритуал, усещането е, че си допуснат да присъстваш, ако изпълняваш определени условия – не снимаш, не говориш, не ръкопляскаш, дори накрая. давам си сметка, че за претенциозния и презадоволен визуално западен зрител, ритуалът може да е еднообразен, дори скучен на моменти. за мен е изключително интересно да надникна в такова простичко, духовно изживяване и някак прекрасен завършек на събирането на бисерите от спомени в този град.

Hodjapasha Cultural Center Istanbul Turkey Sema Ceremony

някои общи интересности:

ако сте любители на екстремните спортове, вземете такси в Истанбул. за карането няма да описвам детайли, за да е непринудено изживяването 🙂 иначе задължително е въоръжаването с карта на телефона или точен адрес в ръка. много малко знаят английски и е лесно да стане объркване (както се убеждаваме от опит).

ако сте любители едновременно на екстремното и на пазаренето, вземете такси без апарат в Истанбул (също съвет от опит :)))

ферибот по залез може изненадващо да се окаже по-романтично от очакваното – в нашия случай е по пълнолуние, между Кадъкой и Бешикташ – точно като в турски сериал, но по хубав начин:

 

дървета с прически на площада срещу Синята джамия
образцови витрини с изкушения от захар – не знам как не видяхме местни с наднормено тегло – това си е загадка
арт изненади в малките улички
и още захар… 🙂
януари в Истанбул – почти ухае на пролет
на Таксим е спокойно
един от приятните аромати на Истанбул – този на печени кестени – продават се навсякъде

и за да има още нещо за следващия път:

Istanbul Aquarium

photo: http://howtoistanbul.com/en/the-istanbul-aquarium/3590