фрагменти от Испания – част V: Ронда

докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке.

14 април – Ронда

този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. може би подобни места има някъде в Азия – това ми минава през ум в момента, в който пред нас се ширва гледка, спираща дъха с простор, мащаб и величие.

градът е разположен на двата бряга на дълбока клисура, спускаща се отвесно 100 м до коритото на река Гуадалевин. Пуенто нуево (Puento nuevo) свързва стария с новия град. за моста “нов” е доста относително понятие предвид факта, че датира от XVIII в. и цялата гледка е като сцена на от Властелина на пръстените.

отново се впускаме в изследване на каменните улички и попиване на атмосферата. мястото наистина е уникално и преплитането на старо и ново е все така респектиращо. това място е от нещата, които човек трябва просто да види с очите си и да почувства със сърцето си.

по препоръка на сеньората от наетия апартамент, вечеряме в един гурме ресторант – опитваме тапас със свински ушички и бузи и сьомга с червен хайвер, с невъобразимо вкусен бял сос. опитването на испанската храна действително е част от изследването на културата. въпреки че тук навсякъде туристическите изкушения са много, ми се струва, че интересната храна е едно от нещата, в които си струва да се инвестира.

днес е Разпети петък и надвечер тесните улички отново се изпълват с покаяници, платформи и празнично облечена публика. проследяваме едно от пищните шествия чак до полунощ, когато под аплодисментите на наблюдаващите, тежката платформа е качена по стълбите и преминава входа на една от местните катедрали.

15 април – Ронда

сутринта, преди да тръгнем към крайбрежието, имаме много малко време, но сме изкушени от още едно уникално място в Ронда – Паласио дел рей моро (Palacio del rey moro). тук е Тайната мина, арабска крепост в скалите от XIV век и градините на Forestier от средата на миналия век. влизаме в изящно подредена градина, в която царствено се разхождат пауни, сред наистина райска обстановка – езерце с водни лилии, розови храсти, уханна акация и кладенец с арка, през която приветливо се усмихва съботното слънце. нашата цел обаче е да слезем до реката, като преодолеем 230-те стъпала, издълбани в скалата. изумително е какво е коствало да се направи подобно военно съоръжение, но долу се открива прекрасна гледка, която напълно оправдава сутрешния фитнес. изкачването нагоре е още по-голямо предизвикателство заради високите каменни стъпала, но сме доволни, макар и изплезили езици.

15 април – Нерха

напускаме Ронда с идеята, че трябва отново да дойдем тук и се насочваме към Коста дел Сол (Costa del Sol) или испанския Слънчев бряг, което се оказва вярно и в буквален и в преносен смисъл. пътуваме изцяло по магистрала, от която в далечината се вижда лазурното море. наоколо обаче е презастроено и на места доста безвкусно и това дотук е единственото, което не ми допада в Испания. тъй като гледайки клиповете на Рик Стийвс, бях подготвена донякъде, неслучайно и по негов съвет, се спряхме на Нерха като място на морето, което да посетим. градчето е известно с това, че тук е сниман сериалът “Синьо лято” (“Verano azul”), който е сред нашите скъпи детски спомени. има едноименен парк, в който се пази лодката на Ченкете и е една от забележителностите тук.

другото емблематично място е Балконът на Европа (El Balcon de Europa) – обширна, вдадена в морето тераса, която създава усещането за безкраен хоризонт и застанеш ли на нея, ти се иска да прегърнеш всемира.

слизаме на брега на малкия централен залив, където с удоволствие събуваме кецовете, за да потопим крака в пясъка и примамливите вълни. леко сюрреалистично е април месец да сме на плажа, но това е част от разнообразния испански пейзаж. чувствам умората на предходните няколко дни, но душата ми ликува.

© снимковият материал е на Александър Грънчаров и от Pixabay

следва последна част VI Гранада