фрагменти от Испания – част IV Севиля

днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. по пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. усещането е, че ти е широко на душата. тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда.

желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и огромен паркинг, в който няма никой. обяснението е, че испанците обядват от 14 ч нататък и сме доста подранили. въпреки това ни настаняват и ни гощават с опашки от бик и свински ребра, поляти обилно със сангрия. гостите на комплекса започват да го изпълват малко по-късно и разбираме, че сме леко underdressed за мястото. всички са почти официално облечени. тук отварям една скоба – навсякъде испанците, които виждаме, са елегантни, с костюми, или панталон с риза и лек пуловер, а дамите – с рокли, прически, много от тях – с високи токчета. на няколко пъти виждаме възрастни двойки, които излизат за вечеря, елегантно облечени и държащи се за ръка. ех достоен живот…

13 април – Севиля

Севиля е гостоприемна и обляна от слънце, с портокалови дръвчета и с характерните балкончета от ковано желязо. малко история от пътеводителя на NG: според легендата основател на града е самият Херкулес, но в действителност той бива основан от Юлий Цезар. през 711г. идват маврите и Севиля процъфтява цели четири века. упадък настъпва със завземането на града от Фернандо III, но с откриването на Америка отново настъпва златна ера и с новите богатства са построени много от градските паметници. оттук са потегляли на пътешествия Магелан, Елкано, Колумб. днес Севиля е град със 700 хил. жители, а централната част прилича на мозайка от красиви сценични декори.

Велики четвъртък е и сред гмежта на улиците навсякъде срещаме местните жени, които са облечени изцяло в черно, с типичните мантияс (Mantillas) – висок гребен с черна дантела, носени по време на Страстната седмица, борби с бикове и сватби. изглеждат царствено и достолепно.

катедралата в Севиля е една от забележителностите, но отново заради Великден е частично затворена в този час и успяваме да видим много малка част от нея.

затова се отправяме към кралския дворцов комплекс (Alcazar of Seville), зад чиито каменни стени ни се откриват истински съкровища. най-популярен е Дворът на Девиците (Patio de las Doncellas) – красив вътрешен двор с аркади с изящно инкрустирано кедрово дърво и фини гипсови дантели. за мен най-впечатляваща обаче е Залата на посланиците (Salon de Embajadores), чийто купол от кедрово дърво е просто поразителен.

след лабиринт от  вътрешни дворчета с неизменно присъстващи шадравани, езерца с лилии, портокалови дръвчета и безброй екзотични растения, излъчващи покой и хармония, попадаме в  градините на двореца. тук човек може съвсем да се изгуби, което и правим – има лабиринти от кипариси, портокалови дръвчета, отрупани с плодове и оформени като жив плет покрай каменните стени, още шадравани, малък водопад и езеро, стена от висящи бугенвилии, дори воден орган, задвижван от водни струи – един от малкото останали работещи в света, който “запява” на всеки точен час. тръгваме си не без съжаление.

след насладата от този рай, идва ред на едно друго, дългоочаквано за мен събитие – представление в Музея на фламенко в Севиля. преди да резервирам билетите имах сериозни колебания къде точно да гледаме такова изпълнение, защото в Испания това се случва на много места – например в Мадрид в Tablaos – фламенко барове или в Гранада – в Сакромонте, но както се оказа по-късно, съм избрала правилното място за представление от класа. докато целия град се изсипва по улиците за великденските шествия, ние влизаме в Museo del Baile Flamenco. той е основан от легендарната Christina Hoyos, която започва да танцува на 12-годишна възраст и има дълга и впечатляваща биография на фламенко танцьор и хореограф. самата сграда датира от XVIII в., намира се в най-старата част на Севиля и е издигната върху основите на храм от римско време.

когато влизаме, светлината вече е приглушена, нетърпеливи зрители от всякакви националности са заели по-голяма част от местата (предварителната резервация се оказва много полезна), единствен декор са арките, които обграждат сцената и й придават уютен и автентичен вид, тя е повдигната и с много добра видимост, а подът й е изтрит от страстните изпълнения на танцьорите. приветстват ни за добре дошли.
снимането е позволено, без светкавица и без видео. в представлението участват жена и мъж танцьори, китарист и певица. затаявам дъх и се потапям в това силно и вихрено преживяване.

осветлението е семпло и драматично. всичко е точно както очаквам: хореографията е изключителна, блика чувственост, драма и забавление едновременно, костюмите са красиви и нестандартни, енергията е взривяваща и заразителна. тактувам си с крак и тайно поглеждам лицата на публиката, за да уловя емоцията, с която попиват дуендето. аплодисментите накрая са безкрайни, на два пъти представлението продължава, макар че танцьорите пръскат потни капки. усещането ми е за екстаз и категорично това е кулминацията на преживяването ми в Испания (въпреки че е едва средата на седмицата!).

този преливащ от удоволствие ден обаче съвсем не е свършил. все още под въздействието на фламенко изпълнението и не спирайки да коментираме видяното, се отправяме към символа на Севиля – Пласа де Еспаня (Plaza de Espana).

прекрасно осветен, почти празен (може би заради шествията), този площад бързо ми става фаворит сред видяното дотук. проектиран е за Иберо-американското изложение през 1929 г. от Анибал Гонсалес. стилът е неоандалуски барок и навсякъде щедро са използвани тухли и ръчно рисувани плочки от Валенсия, Толедо и Севиля. отново имам чувството, че сме в рая (макар и друг вид), виждала съм много снимков материал на площада и павилионите преди това, но гледката наяве надминава всичките ми очаквания. поглъщам на едри глътки тази неописуема красота, стоя на едно от мостчетата и ми се иска да остана така завинаги.

14 април – Севиля

на сутринта, докато още мият улиците след снощните шествия, решаваме да видим нещо по-съвременно в Севиля – Метропол Парасол или Las Setas (гъбите) – дървена конструкция с интересна форма, висока 30 м, изградена след откриване на римски руини при изкопни работи за подземен паркинг. изкачваме се до най-горното ниво за обещаната 360 градусова гледка, но установявам, че този район на Севиля всъщност е по-красив долу, сред уличките. погледнат отгоре почти няма зеленина, изглежда претрупан като в арабския свят, само тук-там се извисяват куполи и в далечината – конструкцията на грандиозния мост Puente del Alamillo над река Гуадалкивир. може би все пак гледката нощем е за предпочитане.

следва непредвиден кратък пазар, в резултат на който се сдобивам с рокля (не за фламенко ;)) и изящно ветрило в зелено и тръгваме за следващата дестинация – Ронда.

© снимковият материал е на Александър Грънчаров и от Pixabay

следва част V Ронда