фрагменти от Испания – част III Кордоба

след още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. по пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе.

12 април – Кордоба

градът ни посреща с истинско лято – 31 градуса е. собственикът на апартамента е изключително приветливият и разговорчив Хосе, който на сносен английски ни дава съвети какво да разгледаме в града и дори ни откарва с колата си до приятно заведение за обяд. тук опитваме салморехо (salmorejo) – местния вариант на гаспачо (прочутата студена доматена супа).

атмосферата на Кордоба е много специфична. ето какво четем в книгата на NG: градът е основан от римляни през 169 г. пр. Хр., но през 756 г. става столица на мавританска Испания. именно по време на ислямското господство Кордоба достига своя зенит, когато има около 1000 джамии, 600 обществени бани, обществено улично осветление и университет. след като е завладян от Фернандо III, градът постепенно започва да запада.

отправяме се към перлата на Кордоба – Мескита (La Mezquita) – величествената джамия, в центъра на която има “вградена” католическа катедрала. това е единствената запазена джамия от средновековна Испания и е една от най-големите в света. красотата на това място е неописуема. от живописния вътрешен двор с уханни портокалови дръвчета, влизаме вътре и биваме обгърнати от хладина и покой, за да се насладим на сътвореното преди векове.

огромната сграда покрива площ от 24 хил. кв.м. градежът започва през 785 г., след това е разширявана два пъти, а впоследствие почти удвоява размера си. най-старата част красноречиво говори защо Карл V заповядва сградата да бъде запазена въпреки огромния натиск на страна на Църквата. това е истински визуален шедьовър: стотици арки от бял и червен камък създават усещане за безкрайност, всяка от над 800-те колони е различна. попивам атмосферата без да бързам, без да снимам. най-поразителната част е Михрабът или нишата за молитви с изящните мозайки и купол, декорирани от византийски майстори, гравираните текстове от Корана върху мраморните корнизи и първите гипсови плетеници, които после стават така характерни за архитектурата в стил насрид и мудехар.

точно, когато стигам до кралския параклис, установявам, че единият ми крак е отекъл и почти не се вижда глезен. налага се да седна на една от пейките, за да отпочина и пропускам катедралата в центъра, но пък дълго съзерцавам и попивам обстановката.

отвън ни очакват китни тесни улички, които още носят атмосферата на мавританското господство. характерните виолетово – сини саксии с мушкато са почти навсякъде. горещо е. сега разбирам добре какво налага прословутата сиеста – почивката между 2 и 5 следобед. докато се разхождаме, успяваме да надникнем и във вътрешните дворове на сградите – изглеждат като градини от рая – шадравани, палми, бугенвилии и мушкато, облицовки с типичните керамични плочки. със сигурност са спасителни оазиси в най-изпепеляващите месеци от годината.

градът се готви за великденско шествие и навсякъде се редят столчета за зрителите на процесиите, които продължават до полунощ. балконите са празнично украсени, дори виждаме една аптека, чиято витрина е с грандиозна великденска премяна.

процесиите по време на Страстната седмица: в Испания фестивали дал господ. най-важният от тях обаче е Semana Santa. именно в Кордоба ставаме свидетели на първите шествия, по време на които закачулени покаяници (nazarenos) (които на мен са ми доста зловещи) носят сложно изработени и тежащи тонове платформи с фигури на Дева Мария и Христос. част от покаяниците са боси и носят вериги на краката си, а платформите са следвани от духов оркестър. ритмичните удари на барабаните допълнително изправят косъма сред цялата тържествена обстановка и задават ритъма на движение на носещите. прави ни впечатление, че целият град се стича към мястото на процесиите – едната част от народонаселението участва, останалата – в най-празничните си дрехи, наблюдава седнала или върви успоредно с шествието.

Кордоба е един добър пример за това, как човек трябва да си дава повече време в тези богати на история места. заради явната дехидратация в жегата и отеклия крак, се налага принудителна почивка, затова се прибираме рано – рано. малко лед и здрав сън вливат свежи сили за останалата част от пътешествието, но е факт, че тук виждаме най-малко от красотите, включително пропускаме изключителния кралски дворец Alcazar De Los Reyes Cristianos. явно ще има и следващ път.

© снимковият материал е на Александър Грънчаров и от Pixabay

следва част IV Севиля